Как може да изглежда първата планета, открита извън нашата галактика?
Близо 5000 „ екзопланети “ – светове, обикалящи към звезди оттатък нашето Слънце – са открити до момента, само че всички те са ситуирани в нашата вселена – Млечния път.
Възможната планета е с размера на Сатурн, открита от рентгеновия телескоп Chandra на НАСА и е в галактиката Messier 51. Тя се намира на към 28 милиона светлинни години от Млечния път.
Този нов резултат се основава на преноси, при които прекосяването на планета пред звезда блокира част от светлината на звездата и води до присъщ спад в яркостта, който може да бъде открит от телескопи. Тази обща техника към този момент е употребена за намиране на хиляди екзопланети.
Д-р Розан Ди Стефано и сътрудниците му търсиха спадове в яркостта на рентгеновите лъчи, получени от вид обект, прочут като „ рентгенов ослепителен двоичен “.
Тези обекти нормално съдържат неутронна звезда или черна дупка, извличаща газ отблизо орбитална придружителна звезда. Материалът покрай неутронната звезда или черната дупка се прегрява и свети при дължина на вълната на рентгеновите лъчи.
Тъй като районът, произвеждащ ярки рентгенови лъчи, е дребен, планета, минаваща пред него, може да блокира множеството или всички лъчи, което улеснява забелязването на преноса.
Членовете на екипа употребяват тази техника, с цел да открият претендента за първата екзопланета отвън нашата вселена в двоична система, наречена M51-ULS-1.
„ Методът, който разработихме и използвахме, е единственият сега използван способ за разкриване на планетни системи в други галактики “, сподели доктор Ди Стефано от Центъра за астрофизика Харвард-Смитсониън в Кеймбридж, Съединени американски щати, пред BBC News.
„ Това е неповторим способ, неповторимо подобаващ за намиране на планети към рентгенови двоични системи на всяко разстояние, от което можем да измерим крива на светлината. “
Тази двоична система съдържа черна дупка или неутронна звезда, обикаляща към звезда-придружител с маса към 20 пъти по-голяма от тази на Слънцето. Неутронната звезда е колапсираното ядро на това, което в миналото е било солидна звезда.
Транзитът траял към три часа, през които рентгеновото лъчение е на което Сатурн се намира от Слънцето.
Д-р Ди Стефано споделя, че техниките, които са били толкоз сполучливи за намиране на екзопланети в Млечния път, се разпадат при наблюдаване на други галактики. Това частично се дължи на обстоятелството, че огромните дистанции понижават количеството светлина, което доближава до телескопа, а също по този начин значи, че доста обекти са препълнени в малко пространство (погледнато от Земята), което затруднява разделянето на обособени звезди.
С рентгеновите лъчи, споделя тя, „ може да има единствено няколко десетки източника, разпръснати в цялата вселена, с цел да можем да ги разгадаем. Освен това, част от тях са толкоз ярки в рентгеновите лъчи, че можем да измерим техните светлинни криви.
„ Накрая, голямото лъчение на рентгенови лъчи идва от дребен район, който може да бъде доста или (както в нашия случай) изцяло блокиран от преминаваща планета. Изследователите признават, че са нужни повече данни, с цел да се ревизира тяхната доктрина.
Едно предизвикателство е огромната орбита на кандидат- планетата, което значи, че тя няма да пресече още веднъж пред своя двоичен сътрудник в продължение на към 70 години, отменяйки всевъзможни опити за следващо наблюдаване в кратковременен проект.
Друго допустимо пояснение, което астрономите одобряват е, че затъмняването е породено от облак газ и прахуляк, преминаващ пред източника на рентгенови лъчи.
Те обаче считат, че това е малко евентуално, защото характерностите на събитието не съответстват със свойствата на газовия облак.
„ Знаем, че вършим вълнуващо и самоуверено изказване, тъй че чакаме и други астрономи да го прегледат доста деликатно “, споделя съавторката Джулия Берндсон от Принстънския университет.
Д-р Ди Стефано споделя, че новото потомство оптични и инфрачервени телескопи няма да може да компенсира проблемите на скупчването и затъмнението, тъй че наблюденията на рентгенови дължини на вълните евентуално ще останат главният способ за разкриване на планети в други галактики.
Въпреки това, тя сподели, че способ, прочут като микролинзиране, може също да е обещаващ за идентифициране на извънгалактически планети.
