Близо 50 хиляди българи – жертви на трафик на хора
Близо 50 хиляди българи всяка година попадат в клопката на трафика на хора. По-голямата част от тях са дами, а в множеството случаи става дума за полова употреба. За тях постоянно всичко стартира като в приказка, след това схващат, че мъжът на фантазиите им е трафикант. Обикновено обаче към този момент е късно, съобщи NOVA.
Зорница е сред 20 и 30-годишна. Води спокоен живот в малко обитаемо място. За трафик на хора не е чувала в никакъв случай. Мъж от ромки генезис я набелязва като евентуална жертва. Чрез общ другар се сближава с нея. Различният генезис не я тормози, тъй като е благ и печели доверието й. Заминават за по-голям град, с цел да заживеят дружно. По думите й първоначално всичко е било наред. Постепенно в жилището, който Зорница мисли за собствен, идват и други. Чуждите мъже и непознатите дами остават при тях.
„ Всичко живо живееше. Бяхме доста хора. Един влиза, един излиза и никой не ми дава пояснение. Аз го попитах за какво живеем с всички тези хора, а той ми разруши устата. И ми сподели повече тъпи въпроси да не му задавам”, показа жертвата.
Юмруците се трансформират в всекидневие. Страхът я сковава. За да се избави от тях, на Зорница й е обяснено, че би трябвало да работи като продава плътта си. Някъде там се изпарява и последната капка обич към обичания мъж. Първият й опит за бягство, остава и финален.
„ Тъкмо да се кача в автобуса и той ме хвана, и ме бутна в колата. Хвана ме за косата”, показа Зорница. Разбива лицето й във кормилото. Прави и опит да отреже част от ухото й. Заплашва да подпали родния й дом и да нарани околните й. Юмруците са последвани от ритници. Вече я бие даже единствено за наслаждение. Слаба физически и пречупена душевен, година по-късно, Зорница е изведена в чужбина дружно с други девойки.
В западноевропейската страна, в която идват, девойките са заключени в хотел. Документите им са отнети. Разсъбличат ги, с цел да им създадат фотоси за азбучник. Клиентите стартират да идват. Когато не ги посещават в хотела, девойките са отвеждани в обособени пространства на нощен клуб, от самото начало следени от камери. Година по-късно неизбежна промяна на документите води Зорница и трафиканта й в локалната полиция. Синините и белезите по лицето и тялото на дамата не остават незабелязани. Задържат ги за инспекция.
Идентифицирана като жертва на трафик, младата жена е върната в България. Физическите и душевни си рани лекува в продължение на години. Получава профилирана психическа, обществена и юридическа помощ. А от 2 години Зорница се учи още веднъж по какъв начин се живее естествен живот.
Какво се е случило с индивида, разрушил живота й, не желае да знае. Не желае да си спомня, нито да приказва. Прави го единствено, тъй като желае да изкрещи, че евентуална жертва на трафик, би могъл да бъде всеки.
За да не попадат и други млади девойки в нейната обстановка, от 3 години в България работи първата Национална линия за битка с трафика на хора.
Зорница е сред 20 и 30-годишна. Води спокоен живот в малко обитаемо място. За трафик на хора не е чувала в никакъв случай. Мъж от ромки генезис я набелязва като евентуална жертва. Чрез общ другар се сближава с нея. Различният генезис не я тормози, тъй като е благ и печели доверието й. Заминават за по-голям град, с цел да заживеят дружно. По думите й първоначално всичко е било наред. Постепенно в жилището, който Зорница мисли за собствен, идват и други. Чуждите мъже и непознатите дами остават при тях.
„ Всичко живо живееше. Бяхме доста хора. Един влиза, един излиза и никой не ми дава пояснение. Аз го попитах за какво живеем с всички тези хора, а той ми разруши устата. И ми сподели повече тъпи въпроси да не му задавам”, показа жертвата.
Юмруците се трансформират в всекидневие. Страхът я сковава. За да се избави от тях, на Зорница й е обяснено, че би трябвало да работи като продава плътта си. Някъде там се изпарява и последната капка обич към обичания мъж. Първият й опит за бягство, остава и финален.
„ Тъкмо да се кача в автобуса и той ме хвана, и ме бутна в колата. Хвана ме за косата”, показа Зорница. Разбива лицето й във кормилото. Прави и опит да отреже част от ухото й. Заплашва да подпали родния й дом и да нарани околните й. Юмруците са последвани от ритници. Вече я бие даже единствено за наслаждение. Слаба физически и пречупена душевен, година по-късно, Зорница е изведена в чужбина дружно с други девойки.
В западноевропейската страна, в която идват, девойките са заключени в хотел. Документите им са отнети. Разсъбличат ги, с цел да им създадат фотоси за азбучник. Клиентите стартират да идват. Когато не ги посещават в хотела, девойките са отвеждани в обособени пространства на нощен клуб, от самото начало следени от камери. Година по-късно неизбежна промяна на документите води Зорница и трафиканта й в локалната полиция. Синините и белезите по лицето и тялото на дамата не остават незабелязани. Задържат ги за инспекция.
Идентифицирана като жертва на трафик, младата жена е върната в България. Физическите и душевни си рани лекува в продължение на години. Получава профилирана психическа, обществена и юридическа помощ. А от 2 години Зорница се учи още веднъж по какъв начин се живее естествен живот.
Какво се е случило с индивида, разрушил живота й, не желае да знае. Не желае да си спомня, нито да приказва. Прави го единствено, тъй като желае да изкрещи, че евентуална жертва на трафик, би могъл да бъде всеки.
За да не попадат и други млади девойки в нейната обстановка, от 3 години в България работи първата Национална линия за битка с трафика на хора.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ