Полицаи и пожарникари масово съдят МВР
Близо 1000 цивилен каузи - на служители на реда против Министерство на вътрешните работи поради превръщане на нощен труд в дневен без отчитане на в допълнение възнаграждение, са гледани единствено за последното тримесечие на отиващата си 2019 година, а още толкоз чакат да се гледат. Основно делата са минали през съдилищата в Гоце Делчев, Разлог, Свиленград, Хасково, Бургас, Сливен, Девин, Габрово, Смолян, Плевен, Видин, като в някои по-малки съдилища се стига до по 20-тина решения дневно, обобщава в. " 24 часа ".
В последния месец има над 200 неоправдателни за Министерство на вътрешните работи решения на първа инстанция. По-малко са отхвърлените искове. Очаква се още служители на реда да предявят искания, като главно те са против регионалните дирекции на Министерство на вътрешните работи, " Гранична полиция ", " Национална полиция " и пожарната, която е част от структурата на Министерство на вътрешните работи. Вероятно това ще създадат и към този момент някогашни полицейски чиновници, които са работили от 2016 до 2019 година.
Делата в Благоевградска област са над 300, а излезлите решения от съдилищата в Гоце Делчев и Разлог са към 30. Над 300 са делата и в Смолянска област. В Хасковска са близо 200. Само за последния месец в районния съд в Бургас има излезли към 40 решения, други близо 100 каузи са в ход. В Хасково първите пожарникари към този момент са осъдили Министерство на вътрешните работи, в Сливен текат към 30 каузи, толкоз са и в Габрово. За октомври и ноември районният съд в Плевен е излязъл с към 20 неоправдателни за Министерство на вътрешните работи решения. Съдът в Момчилград гледа над 100 такива каузи, съвсем толкоз са и в Свиленград.
Както нормално обаче, въпросът е в правосъдната процедура - и се оказва, че по еднотипни проблеми решенията нерядко са радикално разнообразни. Например, във Велико Търново преобладаващо се отхвърлят исковете на чиновниците на реда. В Плевен, Харманли и Бургас едни районни съдии отхвърлят исковете на служителите на реда, други ги утвърждават.
Всяка една от молбите е за погашение на дължими суми от 1000 до 2000 лв. за последните 3 години. Отделно от тези пари се претендира за лихви и адвокатски хонорар. Между 200 и 300 лв. са лихвите за всеки иск, към 400 лв. е адвокатският хонорар. От своя страна съдилищата присъждат на Министерство на вътрешните работи внасяне на държавна такса към 100 лв. и заплащане на експерт - счетоводител, от 200 до 300 лв.. Ако всички решения влязат в действие, Министерство на вътрешните работи ще би трябвало да отдели най-малко 4-5 млн. лв. за компенсации.
Претенциите за неизплатени пари са на служители на реда, гранични служители на реда, пожарникари и жандармеристи, които работят на 12- и 24-часови смени и поставят нощен труд от 22 до 6 часа. Те настояват, че тези 8 нощни часа би трябвало да се преизчислят към дневни по коефициент 1,143. Жалбите им са за дължимо в допълнение заплащане за положен нощен труд, който не е бил съответно обезщетен заради това, че не е преобразуван в дневен с използване на коефициента.
Всъщност това е ставало допреди няколко години и е било регламентирано в специфична разпоредба, работила до 2015 година. Тя е била анулирана от други две наредби от 2015 и 2016 година за организацията и разпределянето на работното време. Наредбата от 2015 година е паднала поради решение на Върховен административен съд още преди 3 години, а втората разпоредба, от 2016 година, падна преди няколко дни. Причината - няма норма за превръщане на часовете нощен труд с коефициент 1,143. Текстовете гласят, че при работа на смени е допустимо полагането на труд и през нощта сред 22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават 8 часа за всеки 24-часов интервал. Няма експлицитна наредба за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Липсата на специфична норма обаче съгласно съда не следва да се пояснява като възбрана за преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен, а съставлява празнина в уредбата. Така множеството магистрати одобряват, че следва да се приложи общото гражданско законодателство - Кодексът на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), където нощният труд е избран 7 часа. При сумирано пресмятане на работното време нощните часове се трансформират в дневни с коефициент, еднакъв на отношението сред естествената дълготрайност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време, или 8:7, което е коефициент 1,143. Ако това не се направи, то служителят в Министерство на вътрешните работи е в неравностойно състояние по отношение на служащите и чиновниците, чиито правни отношения се регламентират от Кодекса на труда, безапелационен е съдът.
Според юристите на Министерство на вътрешните работи обаче естествената дълготрайност на работното време за чиновници в Министерство на вътрешните работи е 8 часа на всеки 24-часов интервал. Те не смятат, че нощният труд е ексклузивен. Следователно естествената дълготрайност на работното време към естествената дълготрайност на нощния труд по Закона за Министерство на вътрешните работи е 8:8 или коефициент 1.
Плевенски съдии обаче не одобряват за потвърдено, че е положен ексклузивен труд, който би трябвало да се заплати с 50% повече, само че са безапелационни, че има в допълнение отработени часове, получени посредством потреблението на коефициента 1,143, и те би трябвало да се платят по нормалната дневна ставка.
В Бургас почитат исковете на служителите на реда, само че някои окръжни съдии са разкрили още нещо. От 1 януари до 17 юли 2018 година е работила Наредба за работно време, в която написа “отработените часове се регистрират за ексклузивен труд без преобразяване на нощните часове в дневни ”. След това пък е премахнат изразът “без преобразяване на нощните часове в дневни ”. Заради това окръжни съдии одобряват полицейските искове за 2016-2019 година, само че изключват интервала от 1 януари до 17 юли 2018 година
Не е ясно дали ще се стигне до искане за тълкувателно решение, с цел да няма разминавания в отсъжданията по един и същи проблем.
В последния месец има над 200 неоправдателни за Министерство на вътрешните работи решения на първа инстанция. По-малко са отхвърлените искове. Очаква се още служители на реда да предявят искания, като главно те са против регионалните дирекции на Министерство на вътрешните работи, " Гранична полиция ", " Национална полиция " и пожарната, която е част от структурата на Министерство на вътрешните работи. Вероятно това ще създадат и към този момент някогашни полицейски чиновници, които са работили от 2016 до 2019 година.
Делата в Благоевградска област са над 300, а излезлите решения от съдилищата в Гоце Делчев и Разлог са към 30. Над 300 са делата и в Смолянска област. В Хасковска са близо 200. Само за последния месец в районния съд в Бургас има излезли към 40 решения, други близо 100 каузи са в ход. В Хасково първите пожарникари към този момент са осъдили Министерство на вътрешните работи, в Сливен текат към 30 каузи, толкоз са и в Габрово. За октомври и ноември районният съд в Плевен е излязъл с към 20 неоправдателни за Министерство на вътрешните работи решения. Съдът в Момчилград гледа над 100 такива каузи, съвсем толкоз са и в Свиленград.
Както нормално обаче, въпросът е в правосъдната процедура - и се оказва, че по еднотипни проблеми решенията нерядко са радикално разнообразни. Например, във Велико Търново преобладаващо се отхвърлят исковете на чиновниците на реда. В Плевен, Харманли и Бургас едни районни съдии отхвърлят исковете на служителите на реда, други ги утвърждават.
Всяка една от молбите е за погашение на дължими суми от 1000 до 2000 лв. за последните 3 години. Отделно от тези пари се претендира за лихви и адвокатски хонорар. Между 200 и 300 лв. са лихвите за всеки иск, към 400 лв. е адвокатският хонорар. От своя страна съдилищата присъждат на Министерство на вътрешните работи внасяне на държавна такса към 100 лв. и заплащане на експерт - счетоводител, от 200 до 300 лв.. Ако всички решения влязат в действие, Министерство на вътрешните работи ще би трябвало да отдели най-малко 4-5 млн. лв. за компенсации.
Претенциите за неизплатени пари са на служители на реда, гранични служители на реда, пожарникари и жандармеристи, които работят на 12- и 24-часови смени и поставят нощен труд от 22 до 6 часа. Те настояват, че тези 8 нощни часа би трябвало да се преизчислят към дневни по коефициент 1,143. Жалбите им са за дължимо в допълнение заплащане за положен нощен труд, който не е бил съответно обезщетен заради това, че не е преобразуван в дневен с използване на коефициента.
Всъщност това е ставало допреди няколко години и е било регламентирано в специфична разпоредба, работила до 2015 година. Тя е била анулирана от други две наредби от 2015 и 2016 година за организацията и разпределянето на работното време. Наредбата от 2015 година е паднала поради решение на Върховен административен съд още преди 3 години, а втората разпоредба, от 2016 година, падна преди няколко дни. Причината - няма норма за превръщане на часовете нощен труд с коефициент 1,143. Текстовете гласят, че при работа на смени е допустимо полагането на труд и през нощта сред 22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават 8 часа за всеки 24-часов интервал. Няма експлицитна наредба за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Липсата на специфична норма обаче съгласно съда не следва да се пояснява като възбрана за преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен, а съставлява празнина в уредбата. Така множеството магистрати одобряват, че следва да се приложи общото гражданско законодателство - Кодексът на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), където нощният труд е избран 7 часа. При сумирано пресмятане на работното време нощните часове се трансформират в дневни с коефициент, еднакъв на отношението сред естествената дълготрайност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време, или 8:7, което е коефициент 1,143. Ако това не се направи, то служителят в Министерство на вътрешните работи е в неравностойно състояние по отношение на служащите и чиновниците, чиито правни отношения се регламентират от Кодекса на труда, безапелационен е съдът.
Според юристите на Министерство на вътрешните работи обаче естествената дълготрайност на работното време за чиновници в Министерство на вътрешните работи е 8 часа на всеки 24-часов интервал. Те не смятат, че нощният труд е ексклузивен. Следователно естествената дълготрайност на работното време към естествената дълготрайност на нощния труд по Закона за Министерство на вътрешните работи е 8:8 или коефициент 1.
Плевенски съдии обаче не одобряват за потвърдено, че е положен ексклузивен труд, който би трябвало да се заплати с 50% повече, само че са безапелационни, че има в допълнение отработени часове, получени посредством потреблението на коефициента 1,143, и те би трябвало да се платят по нормалната дневна ставка.
В Бургас почитат исковете на служителите на реда, само че някои окръжни съдии са разкрили още нещо. От 1 януари до 17 юли 2018 година е работила Наредба за работно време, в която написа “отработените часове се регистрират за ексклузивен труд без преобразяване на нощните часове в дневни ”. След това пък е премахнат изразът “без преобразяване на нощните часове в дневни ”. Заради това окръжни съдии одобряват полицейските искове за 2016-2019 година, само че изключват интервала от 1 януари до 17 юли 2018 година
Не е ясно дали ще се стигне до искане за тълкувателно решение, с цел да няма разминавания в отсъжданията по един и същи проблем.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ