„Блазе ти, имаш си момиче, ще има кой да те

„ Блазе ти, имаш си момиче, ще има кой да те гледа на остарели години “. Побърква ме това изречение. Сигурно го чуват всички, които са родили девойки.

Има и другото - „ Добре че имаш момче, че девойките майки не гледат, те си гледат свекървите . Момчето ще се грижи за теб до момента в който си жива “.

Лудост. Отвратителна полуда е да виждам към дребните ми сладки дечица и да мисля по какъв начин ще се грижат за мен когато остарея.

Как ще ми купуват медикаменти, по какъв начин ще бъдат снизходителни към старческото ми малоумие , по какъв начин ще влизат с мен в банята да ме къпят, до момента в който аз мъчно си припомням коя съм, те кои са.

Не мога, не искам и нямам никакво желание да предизвиквам на децата си това заробващо, затормозяващо и отвращаващо занятие да се грижат за старите си родители.

Живяла съм в къща, в която има болен възрастен човек . Бях на 15, когато баба ми се грижеше за майка си в същия дом, в който растяхме със сестра ми.

Знам какъв брой беше тъжно, мъчно и потискащо да си дете и да живееш в дом, в който витае гибел .

Когато прабаба ми си отиде, изживях най-тежката си меланхолия. Чехлите й останаха под леглото, а нея към този момент я нямаше. Баба ми – нейната щерка, беше унищожена и смехът у дома беше задълго пропуснат.

Едва няколко години по-късно взехме у дома другата ми прабаба , към този момент с деменция. Последваха нови 3 години на тестване за всички ни, само че най-много за баба, която трябваше да се грижи и за свекърва си по този начин, както се грижеше за майка си.

Няма да не помни миризмата и крясъците на баба. Защото възратен човек с деменция е като малко дете, което към момента не може да приказва.

Само че при детето нещата стават все по-лесни и то пораства пред очите ти , до момента в който възрастният човек с деменция умира пред очите ти. Всеки ден по малко.

Баба ми посвети 10 години от живота си да се грижи за възрастни хора. Крещеше им в безсилието си да се оправи с всички грижи , от които един болен човек се нуждае, а след това се обвиняваше, че е неприятен човек.

Отслабна и залиня сама тя. „ Болна ли си или болен гледаш “, споделяха приятелките й.

Не желая това за децата си. Не желая в годините, в които техните лични деца ще са пораснали и грижите по гледането им ще са останали зад тила ми, да им „ легна на ръцете “.
Pixels
Не желая в главите им да се блъскат мемоари от времето, когато съм била младата им и дейна майка с действителността на старостта .

Не желая да ме чакат да си отида, с цел да си отдъхнат. Не желая да извършвам кражба най-хубавите години от живота, който аз съм им дала, с цел да го посветят на мен.

Не желая внуците ми да преминат през същото , през което минахме ние.

Уважението към възрастните не се показва в хранене с лъжица и сменяне на памперси. Обичта не е заробване.

Не съм ги родила, с цел да ме гледат. И те не са ми длъжни да ми върнат грижите , които аз съм положила за тях, тъй като това не е даден заем.
Pixels
Те са сътворени от любовта сред мен и татко им. Ние не сме произвели гледачи, които да са нашата застраховка за старини.

Искам децата ми да запазят за мен хубавия спомен и когато си отида , да си спомнят общите ни мигове дружно, а не да се борят с тайното възприятие на облекчение, което изпитва всеки, който се е грижил за болен.

Не желая да им споделят когато умра „ Е, отървахте се “.

Още по тематиката
Дръжте родителите си изкъсо Кои майки са по-депресирани За дъщерите с разрушените сърца (На татко ми с любов!)