Пети ден продължава борбата с огъня в Кресненското дефиле, евакуираха жителите на село Влахи
Благоевград Пети ден не престават напъните на стотици пожарникари, военни, горски чиновници и доброволци да овладеят огнената буря в региона на Кресненското дефиле. Пожарът към този момент е засегнал към 15 000 дка площи, вредите за които възлизат на близо 15 млн. лева В ранния следобяд в понеделник в региона се появи мощен вятър, поради който пламъците доближиха до село Влахи. Жителите му, наброяващи 19 души, бяха евакуирани. Вътрешният министър Валентин Раедв още веднъж прикани хората да бъдат доста деликатни при боравене с огън, с цел да не пораждат пожари. „ Има вяра на следващия ден да се оправим и то без непозната помощ “, съобщи министърът като изрази вяра прогнозите за превалявания във вторник да се осъществен и това да помогне на огнеборците. Той още веднъж се обърна с апел и към всички водачи, пътуващи по път Е-79, да пропущат колите със специфичен режим на придвижване.
Областният шеф на Благоевград Бисер Михайлов от своя страна прикани жителите на село Влахи за самообладание, като им благодари за препоръчаната помощ, само че акцентира, че за тях е прекомерно рисково да влизат в селото, с цел да оказват помощ на пожарникарите. Бисер Михайлов посочи, че екипите не престават да работят в региона на село Влахи, където вятърът продължава да е извънредно мощен и няма особена смяна в ситуацията там.
Остава в действие и въведеното за община Кресна бедствено състояние, заяви кметът на общината Николай Георгиев. Той увери, че екипите на терен управляват обстановката и ситуацията се следи непрекъснато, тъй че да не се допусне ново възпламеняване на към този момент загасени огнища.
В същото време шефът на Групово дело " Пожарна сигурност и отбрана на популацията " основен комисар Николай Николов предизвести, че към момента има заплаха от разпространение на огъня в Кресненското дефиле. По думите му поради непредсказуемия вятър, който непрестанно сменя посоката си, и най-малката искра е евентуален пожар.
Комисар Тошко Бързилов, шеф на „ Национален действен център “ към ПБЗН заяви, че се работи по целия периметър на огнената буря, като в по-голяма част от него няма очевидно развиване.
Директорът на Югозападно държавно дружество инж. Дамян Дамянов добави, че прогнозите за изцяло локализиране на пожара са много положителни, само че не се ангажира с точни периоди по кое време ще се случи това. Той посочи, че напъните за справяне с огъня в региона на село Влахи ще продължат и през нощта, като увери, че обстановката за момента е спокойна и няма заплаха за хората и къщите им.
Според Нели Дончева, началник стратегия “Гори ” във “Фонд за дива природа ” /WWF/ провалите от пожара в Кресненското дефиле са екологична злополука. Тя акцентира, че е нарушен естественият баланс в региона, защото растителността, а най-вероятно и по-дребните животни са унищожени.
Село Влахи се намира на 9 км от град Кресна и на към 160 км от София. През 19 век е огромно чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак. От 1856 до 1866 година в килийното учебно заведение при „ Свети Илия “, преподава Михаил Попфилипов, който трансформира учебното заведение в новобългарско.
По време на Кресненско-Разложкото въстание Влахи е щаб-квартира на въстаниците. След въстанието селото е опустошено - от 300 къщи оцеляват 80 дружно с църквата и учебното заведение, което е единственото оживяло от 15-те български учебни заведения в Мелнишко. През август 1880 година серският силогос се пробва да изпрати във Влахи гръцки преподавател, само че популацията го отхвърля и се обръща към българското просветно министерство за преподавател, като по едно и също време моли и Екзархията да помогне за изграждане на учебно заведение и наемане на преподавател, с цел да може да се противодейства на гръцката агитация.
При експлоадирането на Балканската война през 1912 година 49 души от Влахи са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Селото е отечество на Яне Сандански и ред други български революционери, измежду които Григор Хаджиилиев, Димитър Йосифов, Никола Ризов, Стоил Просяков, Атанас Янков и Ризо Атанасов.
Областният шеф на Благоевград Бисер Михайлов от своя страна прикани жителите на село Влахи за самообладание, като им благодари за препоръчаната помощ, само че акцентира, че за тях е прекомерно рисково да влизат в селото, с цел да оказват помощ на пожарникарите. Бисер Михайлов посочи, че екипите не престават да работят в региона на село Влахи, където вятърът продължава да е извънредно мощен и няма особена смяна в ситуацията там.
Остава в действие и въведеното за община Кресна бедствено състояние, заяви кметът на общината Николай Георгиев. Той увери, че екипите на терен управляват обстановката и ситуацията се следи непрекъснато, тъй че да не се допусне ново възпламеняване на към този момент загасени огнища.
В същото време шефът на Групово дело " Пожарна сигурност и отбрана на популацията " основен комисар Николай Николов предизвести, че към момента има заплаха от разпространение на огъня в Кресненското дефиле. По думите му поради непредсказуемия вятър, който непрестанно сменя посоката си, и най-малката искра е евентуален пожар.
Комисар Тошко Бързилов, шеф на „ Национален действен център “ към ПБЗН заяви, че се работи по целия периметър на огнената буря, като в по-голяма част от него няма очевидно развиване.
Директорът на Югозападно държавно дружество инж. Дамян Дамянов добави, че прогнозите за изцяло локализиране на пожара са много положителни, само че не се ангажира с точни периоди по кое време ще се случи това. Той посочи, че напъните за справяне с огъня в региона на село Влахи ще продължат и през нощта, като увери, че обстановката за момента е спокойна и няма заплаха за хората и къщите им.
Според Нели Дончева, началник стратегия “Гори ” във “Фонд за дива природа ” /WWF/ провалите от пожара в Кресненското дефиле са екологична злополука. Тя акцентира, че е нарушен естественият баланс в региона, защото растителността, а най-вероятно и по-дребните животни са унищожени.
Село Влахи се намира на 9 км от град Кресна и на към 160 км от София. През 19 век е огромно чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак. От 1856 до 1866 година в килийното учебно заведение при „ Свети Илия “, преподава Михаил Попфилипов, който трансформира учебното заведение в новобългарско.
По време на Кресненско-Разложкото въстание Влахи е щаб-квартира на въстаниците. След въстанието селото е опустошено - от 300 къщи оцеляват 80 дружно с църквата и учебното заведение, което е единственото оживяло от 15-те български учебни заведения в Мелнишко. През август 1880 година серският силогос се пробва да изпрати във Влахи гръцки преподавател, само че популацията го отхвърля и се обръща към българското просветно министерство за преподавател, като по едно и също време моли и Екзархията да помогне за изграждане на учебно заведение и наемане на преподавател, с цел да може да се противодейства на гръцката агитация.
При експлоадирането на Балканската война през 1912 година 49 души от Влахи са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Селото е отечество на Яне Сандански и ред други български революционери, измежду които Григор Хаджиилиев, Димитър Йосифов, Никола Ризов, Стоил Просяков, Атанас Янков и Ризо Атанасов.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ