Тристранката не постигна съгласие по предложението на БСП как да се определя минималната заплата
Бизнесът се разгласи срещу предлагането на Българска социалистическа партия минималната заплата да е 50% от междинната заплата в страната, синдикатите обаче го поддържат. Това стана ясно на днешното изключително съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие, където бяха прегледани и законопроектите за компенсациите за майчинство и преизчисляването на пенсиите.
Заседанието стартира с обсъждане на предлагането на Българска социалистическа партия за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Промените, които предлага Левицата, е минималната работна заплата за 2023 г. да се дефинира до 31 октомври на настоящата година и да не може да е по-малка от 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за страната за предходните 12 месеца. Бизнесът отхвърли предложената смяна, която обаче срещна поддръжка от страна на синдикатите.
" При 710 лв. минимална работна заплата, действително от служащия или служителя се получават 549 лв. след удръжка върху приходите, а линията на беднотия за идната година ще е 504 лв.. Тоест, хората, които работят на минимална работна заплата, ще са на 45 лв. над новата линия на беднотия. Кой ще изясни, че работят, само че са работещи небогати, тъй като минималната работна заплата не им обезпечава заслужен живот ", попита ръководителят на обществената комисия и народен представител от Българска социалистическа партия Георги Гьоков.
Той разяснява още, че диалозите за минималната работна заплата за следващата година е трябвало да са завършили към този момент. Според него обаче има отвращение у служебния кабинет да дефинира размерът на минималната работна заплата. Гьоков добави, че социалистите упорстват за 850 лева
Според представителите на бизнеса, минималната заплата би трябвало да се дефинира по механизъм, контрактуван със синдикатите, а не предлаган от депутатите.
" В 22 от общо 27 области в страната, междинната работна заплата е под 1500 лв.. В осем области в страната междинната работна заплата е под 1300, а в пет - под 1200. Приемането на минимална работна заплата от 850 лв. ще докара до това, че междинната работна заплата, отнесена към минималната работна заплата в тези пет области ще бъде 71% ", съобщи Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал.
Българска стопанска камара изрично не приема сходен метод при приемането на минималната работна заплата в страната, както се предлага в законопроекта, съобщи ръководителят на БСК Добри Митрев.
Останалите работодателски организации също не поддържат законопроекта. За разлика от тях, синдикатите приветстваха законопроекта на Българска социалистическа партия.
" От години причините на бизнеса да се противи на договаряне на механизъм за минимална заплата са едни и същи. След като бъде направена тази първа стъпка, ние можем да създадем останалото – да уговорим минимални работни заплати по стопански действия, нещо, което безрезултатно се опитваме да създадем четири-пет години, в случай че не и повече ", разяснява президентът на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов.
От КНСБ също застанаха зад законопроекта. Оттам обаче предложиха промяна на предлагането - за минималната работна заплата да се взема поради размерът на междинната работна заплата за първото и второто тримесечие като средноаритметична стойност.
Забележка имаше и от страна на зам.-министъра на труда и обществената политика Емил Мингов . Той изясни, че общественото министерство поддържа установяването на механизъм за гарантиране на адекватността на минималната работна заплата, само че това не може да стане по метода, по който оферират от Българска социалистическа партия.
" В предлагането се споделя, че краен период за установяване на МРЗ би трябвало да е 31 октомври, на база на междинната работна заплата от предходните 12 месеца. Данните за междинната работна заплата се разгласяват на тримесечие. Към 31 октомври на съответната година Министерският съвет няма да има опция да употребява окончателната статистическа информация за междинната работна заплата за предходните 12 месеца ", разясни зам.-министър Емил Мингов.
Тристранният съвет не утвърди законопроекта за промени в Кодекса за обществено обезпечаване, импортиран от ДПС , който планува постоянната наборна военна работа да се зачита за автентичен стаж.
В дневния ред на изключителното съвещание на НСТС са общо шест законопроекта. Сред тях има и предложение за осъвременяване на пенсиите, както и нови по-високи размери на помощите за фамилиите с деца.
Заседанието стартира с обсъждане на предлагането на Българска социалистическа партия за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Промените, които предлага Левицата, е минималната работна заплата за 2023 г. да се дефинира до 31 октомври на настоящата година и да не може да е по-малка от 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за страната за предходните 12 месеца. Бизнесът отхвърли предложената смяна, която обаче срещна поддръжка от страна на синдикатите.
" При 710 лв. минимална работна заплата, действително от служащия или служителя се получават 549 лв. след удръжка върху приходите, а линията на беднотия за идната година ще е 504 лв.. Тоест, хората, които работят на минимална работна заплата, ще са на 45 лв. над новата линия на беднотия. Кой ще изясни, че работят, само че са работещи небогати, тъй като минималната работна заплата не им обезпечава заслужен живот ", попита ръководителят на обществената комисия и народен представител от Българска социалистическа партия Георги Гьоков.
Той разяснява още, че диалозите за минималната работна заплата за следващата година е трябвало да са завършили към този момент. Според него обаче има отвращение у служебния кабинет да дефинира размерът на минималната работна заплата. Гьоков добави, че социалистите упорстват за 850 лева
Според представителите на бизнеса, минималната заплата би трябвало да се дефинира по механизъм, контрактуван със синдикатите, а не предлаган от депутатите.
" В 22 от общо 27 области в страната, междинната работна заплата е под 1500 лв.. В осем области в страната междинната работна заплата е под 1300, а в пет - под 1200. Приемането на минимална работна заплата от 850 лв. ще докара до това, че междинната работна заплата, отнесена към минималната работна заплата в тези пет области ще бъде 71% ", съобщи Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал.
Българска стопанска камара изрично не приема сходен метод при приемането на минималната работна заплата в страната, както се предлага в законопроекта, съобщи ръководителят на БСК Добри Митрев.
Останалите работодателски организации също не поддържат законопроекта. За разлика от тях, синдикатите приветстваха законопроекта на Българска социалистическа партия.
" От години причините на бизнеса да се противи на договаряне на механизъм за минимална заплата са едни и същи. След като бъде направена тази първа стъпка, ние можем да създадем останалото – да уговорим минимални работни заплати по стопански действия, нещо, което безрезултатно се опитваме да създадем четири-пет години, в случай че не и повече ", разяснява президентът на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов.
От КНСБ също застанаха зад законопроекта. Оттам обаче предложиха промяна на предлагането - за минималната работна заплата да се взема поради размерът на междинната работна заплата за първото и второто тримесечие като средноаритметична стойност.
Забележка имаше и от страна на зам.-министъра на труда и обществената политика Емил Мингов . Той изясни, че общественото министерство поддържа установяването на механизъм за гарантиране на адекватността на минималната работна заплата, само че това не може да стане по метода, по който оферират от Българска социалистическа партия.
" В предлагането се споделя, че краен период за установяване на МРЗ би трябвало да е 31 октомври, на база на междинната работна заплата от предходните 12 месеца. Данните за междинната работна заплата се разгласяват на тримесечие. Към 31 октомври на съответната година Министерският съвет няма да има опция да употребява окончателната статистическа информация за междинната работна заплата за предходните 12 месеца ", разясни зам.-министър Емил Мингов.
Тристранният съвет не утвърди законопроекта за промени в Кодекса за обществено обезпечаване, импортиран от ДПС , който планува постоянната наборна военна работа да се зачита за автентичен стаж.
В дневния ред на изключителното съвещание на НСТС са общо шест законопроекта. Сред тях има и предложение за осъвременяване на пенсиите, както и нови по-високи размери на помощите за фамилиите с деца.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ