20 години по-късно: Бил Клинтън проговори за скандала с Моника Люински и разкри...
Бившият президент на Съединени американски щати Бил Клинтън по този начин и не се е извинил на някогашната стажантка в Белия дом Моника Люински, случката с която едвам не ми коства креслото в Овалния кабинет. Нещо повече – не счита и да й се извинява. Това стана ясно от изявлението му през американския канал NBC.
„ Повече не съм приказвал с нея. Неведнъж съм казвал обществено, че ми е доста мъчително ”, споделя Клинтън, наблягайки, че към този момент се е извинил „ пред целия свят ”, написа Блиц.
Попитан не счита ли, че е задължен да се извини персонално на някогашната стажанта, той дава отговор с изрично „ Не ”.
Бившият собственик на Белия дом отбелязва, че не счита, че пресата е била пристрастна при отразяването на абсурда преди 20 години и е пренебрегвала избрани обстоятелства.
Освен това, той показва убеденост, че през далечната 1998 година е постъпил вярно, като не е позволил импийчмънт.
„ Защитавах Коснтитуцията ”, декларира той.
Всичко стартира през 1995 година, когато 21-годишната Моника Люински, преди малко е приключила колежа „ Люис и Кларк ”, постъпва на работа в Белия дом като стажантка по време на първия мандат на Бил Клинтън. От този интервал датира и тяхната полова връзка. След като техните взаимоотношения стартират да се охлаждат и Моника напуща Белия дом, с цел да работи в Пентагона, тя споделя със своята другарка и колежка Линда Трип детайлности за аферата си с президента. Трип записва телефонните им диалози и ги изважда нескрито, когато схваща, че по отношение на проблема „ Пола Джоунс ” Люински е подписала клетвена декларация, с която отхвърля всевъзможни взаимоотношения с Бил Клинтън.
Новината за аферата „ Люински ” се появява за първи път в медиите на 17 януари 1998 година, а на 21 януари след обява във вестник „ Вашингтон Поуст ” скандалът избухва с цялостна мощ. Клинтън отхвърля, само че заради шумния медиен отзив историята не може да се потули и Конгресът упорства за пояснения. На 26 януари, очевидно обезпокоен, президентът дава конференция в Белия дом, по време на която държи прочувствена тирада и изцяло отхвърля половите си взаимоотношения с Моника Люински. Първата дама Хилари Клинтън публично го поддържа и декларира в едно телевизионно предаване, че целият компромат в действителност е част от огромен проект за дискредитиране на президента от страна на десницата, който е в действие от деня на встъпването му в служба.
В последвалите месеци необятно се спекулира дали президентът е излъгал и по този метод попречил правораздаването, само че липсват сигурни доказателства с изключение на записите, защото Моника Люински отхвърля да разяснява аферата.
Събитията са катализирани на 22 май 1998 година, откакто федерален съд в Съединени американски щати постановява, че сътрудници на Сикрет Сървис могат да бъдат принудени да свидетелстват пред Върховния съд във връзка със абсурда. На 28 юли Люински най-сетне признава за половата връзка с президента, като обезпечава на Кенет Стар и доказателство за нея – синя рокля с петна от семенна течност по нея (Линда Трип я посъветвала да я резервира, без да я чисти). Това е решаващото доказателство за виновността на Клинтън, така като ДНК анализът може да опровергае неговото изявление от 26 януари.
На 17 август пред правосъдни заседатели Клинтън прави признание, че е имал „ непристойни физически взаимоотношения ” с Моника Люински. Същата вечер прави и телевизионно послание, в което жигосва връзката си със стажантката като неточност. Той обаче не се признава за отговорен за съзнателно заблуждение на публиката, като изяснява, базирайки се на разнообразни законови дефиниции, че терминът „ полови взаимоотношения ” изключва пасивния аспект на оралния секс.
След събирането на още доказателства, Клинтън е упрекнат в пренебрежение към съда, лишен му е лицензът за юридическа процедура и е санкциониран с 90 000 $. В последна сметка обаче след 21-дневен развой, на съвещанието на 12 февруари 1999 година Сенатът отхвърля предлагането за импийчмънт от 19 декември 1998 година с 55 гласа „ почтен ” против 45 „ отговорен ”.
„ Повече не съм приказвал с нея. Неведнъж съм казвал обществено, че ми е доста мъчително ”, споделя Клинтън, наблягайки, че към този момент се е извинил „ пред целия свят ”, написа Блиц.
Попитан не счита ли, че е задължен да се извини персонално на някогашната стажанта, той дава отговор с изрично „ Не ”.
Бившият собственик на Белия дом отбелязва, че не счита, че пресата е била пристрастна при отразяването на абсурда преди 20 години и е пренебрегвала избрани обстоятелства.
Освен това, той показва убеденост, че през далечната 1998 година е постъпил вярно, като не е позволил импийчмънт.
„ Защитавах Коснтитуцията ”, декларира той.
Всичко стартира през 1995 година, когато 21-годишната Моника Люински, преди малко е приключила колежа „ Люис и Кларк ”, постъпва на работа в Белия дом като стажантка по време на първия мандат на Бил Клинтън. От този интервал датира и тяхната полова връзка. След като техните взаимоотношения стартират да се охлаждат и Моника напуща Белия дом, с цел да работи в Пентагона, тя споделя със своята другарка и колежка Линда Трип детайлности за аферата си с президента. Трип записва телефонните им диалози и ги изважда нескрито, когато схваща, че по отношение на проблема „ Пола Джоунс ” Люински е подписала клетвена декларация, с която отхвърля всевъзможни взаимоотношения с Бил Клинтън.
Новината за аферата „ Люински ” се появява за първи път в медиите на 17 януари 1998 година, а на 21 януари след обява във вестник „ Вашингтон Поуст ” скандалът избухва с цялостна мощ. Клинтън отхвърля, само че заради шумния медиен отзив историята не може да се потули и Конгресът упорства за пояснения. На 26 януари, очевидно обезпокоен, президентът дава конференция в Белия дом, по време на която държи прочувствена тирада и изцяло отхвърля половите си взаимоотношения с Моника Люински. Първата дама Хилари Клинтън публично го поддържа и декларира в едно телевизионно предаване, че целият компромат в действителност е част от огромен проект за дискредитиране на президента от страна на десницата, който е в действие от деня на встъпването му в служба.
В последвалите месеци необятно се спекулира дали президентът е излъгал и по този метод попречил правораздаването, само че липсват сигурни доказателства с изключение на записите, защото Моника Люински отхвърля да разяснява аферата.
Събитията са катализирани на 22 май 1998 година, откакто федерален съд в Съединени американски щати постановява, че сътрудници на Сикрет Сървис могат да бъдат принудени да свидетелстват пред Върховния съд във връзка със абсурда. На 28 юли Люински най-сетне признава за половата връзка с президента, като обезпечава на Кенет Стар и доказателство за нея – синя рокля с петна от семенна течност по нея (Линда Трип я посъветвала да я резервира, без да я чисти). Това е решаващото доказателство за виновността на Клинтън, така като ДНК анализът може да опровергае неговото изявление от 26 януари.
На 17 август пред правосъдни заседатели Клинтън прави признание, че е имал „ непристойни физически взаимоотношения ” с Моника Люински. Същата вечер прави и телевизионно послание, в което жигосва връзката си със стажантката като неточност. Той обаче не се признава за отговорен за съзнателно заблуждение на публиката, като изяснява, базирайки се на разнообразни законови дефиниции, че терминът „ полови взаимоотношения ” изключва пасивния аспект на оралния секс.
След събирането на още доказателства, Клинтън е упрекнат в пренебрежение към съда, лишен му е лицензът за юридическа процедура и е санкциониран с 90 000 $. В последна сметка обаче след 21-дневен развой, на съвещанието на 12 февруари 1999 година Сенатът отхвърля предлагането за импийчмънт от 19 декември 1998 година с 55 гласа „ почтен ” против 45 „ отговорен ”.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ