Симеон Дянков: Депутатите да внимават да не претрупат пицата, защото после ни чака дълга и мъчителна диета
Бившият министър на финансите Симеон Дянков, в изявление за предаването " Това е България “ на Радио " Фокус “
Продължаваме тематиката за бюджет и финанси – по какъв начин би трябвало да наподобява новият бюджет през погледана някогашния финансов министър Симеон Дянков, който е наш посетител. Добър вечер.
Добър вечер.
Г-н Дянков, ще реализираме бюджет, който да покрива Маастрихтските критерии, тъй че дефицитът да не надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт? Възможно ли е това, постижимо ли е това? И може ли да стане без постоянно държавно управление?
Първо, допустимо е това. Това е един от трите разновидността, който Министерство на финансите публично ще покаже на Народното събрание до края на тази седмица. Възможно е също без постоянно държавно управление, въпреки че става доста по-трудно, тъй като в случай че партиите се надпреварват с мисъл за последващи избори, тогава всички ще наддават за повече разноски. Така че несъмнено е по-трудно при едно служебно държавно управление, каквото имаме в този момент.
За да надвишава бюджетният недостиг 3% от Брутният вътрешен продукт, какво би трябвало да се случи? Какъв би трябвало да бъде той: по-консервативен или и обществено насочен? Може ли и двете, с цел да се постигне някакъв баланс?
Да, в действителност, може в тези условия може и двете. Просто небрежно да кажем, че 3 разновидността се оферират на вниманието на националните представителите, или по-скоро ще се предложат до края на тази седмица. Първият вид действително е, в случай че не се реализира съгласие в Народното събрание, в смисъл, в случай че не може да се гласоподава нов бюджет, а за това остава относително малко време – доникъде на декември той би трябвало да се гласоподава, в случай че това не стане, автоматизирано влиза в действие бюджетът за тази година, обновеният бюджет за тази година, и просто тогава държавното управление е задължено всеки месец да харчи 1/12 от това, което е признато в границите на тази година от постоянното държавно управление с тогава финансов министър Асен Василев. Реално това ни води към недостиг към 4,5%, в действителност отново по Маастрихтските критерии, тъй че това не е доста добре да се случи, но според мен не е допустимо. Другата опция е, в случай че политиките, които бяха признати от постоянното държавно управление, се продължат и идната година, това е по този начин да се каже главният вид, тогава вървим към недостиг над 6,6, близо 7%. Огромен недостиг. Това сигурно не влиза в границите на Маастрихтските критерии, и в действителност автоматизирано ни забавя към метода към Еврозоната най-малко за 2 години. Става въпрос към този момент за 2026 ли 2027 година. И последният вид, за който се надявам повече да приказваме, е, в случай че има дясна коалиция в Народното събрание, не е наложително да има постоянно държавно управление, просто в случай че в Народното събрание се получи дясна коалиция и се стигне до 3-процентен бюджетен недостиг, което значи обществените разноски се резервират каквито са, само че дотациите, изключително за бизнеса, енергоносителите се концентрират доста повече единствено върху тези предприятия, които действително се нуждаят от тях. По този метод може да се реализира бюджет с недостиг под 3%
Казвате дясна коалиция, несъмнено вътре влизат първите ГЕРБ-СДС. Кой още може да поддържа една такава дясна коалиция и подобен бюджет, който да дава отговор на Маастрихтските критерии?
Да, несъмнено там влизат ГЕРБ-СДС. Те неведнъж са говорили и по наше време, и в последните седмици и дни дори, че влизането в Еврозоната е главен приоритет и техен партиен, и на България. Така че влизат те. Влизат Движение за права и свободи, които постоянно са също били про- влизане в Еврозоната. Многократно са го изтъквали, и в действителност във времето са дали своят вот постоянно за Еврозоната. Вероятно влиза и новата партия " Възход “. Те по отношение на Еврозоната са били позитивно настроени. И в действителност, огромната въпросителна тук са Демократична България. Първо, тъй като това ще стане вероятно при диалози даже за по-широка коалиция за към този момент ново постоянно държавно управление, само че преди този момент да се случи е нужно и " Да, България “ да поддържа този бюджет с по-нисък недостиг. А те постоянно са го твърдели, че Еврозоната е тяхна съществена задача. Да забележим обаче дали в действителност е по този начин.
Да, по този начин чухме. И техен представител Мартин Димитров в нашето предаване също се разгласи за невисок недостиг. Така че в действителност следва да разберем дали ще поддържат един подобен бюджет. Ако обаче не го поддържат, какво би означавало това, в случай че " Демократична България “ не поддържа подобен бюджет?
Първо, да кажем, че Мартин Димитров, Георги Ганев, който беше представител в предходния парламент от гражданската квота на " Да, България “, като цяло още от времето на Иван Костов, въпреки всичко това са негови почитатели, постоянно са били твърдо за влизане в Еврозоната. И затова за мен ще е голяма изненада, в случай че настоящето управление не тръгне нататък, което действително ще значи, че те не са дясна партия към този момент, а просто се ориентират в център-левия набор, както да кажем " Промяната “, което автоматизирано ще отвори място на последващи избори за нова дясна групировка да влезе и да вземе това пространство. Затова се надявам, че те в действителност ще се предържат към това, което години, години са говорили. Ако обаче решат да не го създадат, а те в случай че не го създадат, това просто ще бъде от боязън, че те в случай че отидат на дясно и си поддържат позициите, дали в бъдеще " Промяната “ ще вземе част от техните гласоподаватели. Не имам вяра това да стане, само че страхът е там. Тогава към този момент вървим, както загатнах, или към вид да няма бюджет, в смисъл да не се одобри нов бюджет, да се употребява настоящия бюджет – това, почтено казано, е по-добър вид от разновидността, в който се одобри нов бюджет с политиките, залегнали от времето на Асен Василев, което ще е корабокрушение за българските обществените финанси. В смисъл ние недостиг от 6,5-7% не сме имали от 1994 година, отпреди 30 години, и знаем по-късно какво се случи. Две години по-късно пропадна 1/3 от банковия бранш, влязохме в съглашение с Международния валутен фонд (МВФ), пенсиите станаха 3 $ на месец, нещо от този жанр е евентуално да се случи, в случай че вървим към подобен голям недостиг.
Добре, само че в този момент ваши критици като ви слушат, ще кажат: Да, добре, рестриктивен бюджет, само че хората се нуждаят от обществени ограничения тъкмо сега, в който живеем, в извънредно динамични времена, води се война, има рецесия, след КОВИД пандемия. Това е ли е верният метод?
Да, несъмнено, и тъкмо по тази причина би трябвало да се концентрира върху обществено слабите групи. Аз неслучайно споделих, може да се стигне до недостиг от 3%, който е по Маастрихтските критерии, в случай че се запазят всички обществени ограничения, става въпрос за увеличение на пенсиите, които са към този момент обещани, майчинските, за другите по-слаби обществени групи, само че се концентрира доста повече за помощта за бизнеса, енергийната помощ. В момента България харчи, това е добре да си го кажем, към 1,2 млн. лв. за месец, 1,2 млн. лв. на месец за енергийни помощи върху бизнеса. И тъй като по времето на Асен Василев те не се концентрираха, не се прави разбор, сега такива пари получават най-големите ни предприятия, също в това число " Лукойл “, в това число всички огромни и печеливши предприятия, които също не зависят чак толкоз доста от електрическа енергия в някои от по-леката част на индустрията. Там, в случай че се редуцира внезапно и се концентрират единствено върху тези предприятия, които се нуждаят, това действително е 1/4 от тях, незабавно се икономисва по 900 млн. лв. на месец, като го изчислим това, близо 8 милиарда е изцяло задоволително на годишна основа да продължим със обществените ограничения. Но това би трябвало да стане в този момент,. А за това, несъмнено, би трябвало политически кураж, тъй като в обстановка, в която партиите се приготвят към този момент за последващи избори, доста рядко ще излезе партия и ще каже: Дайте в този момент да редуцираме разноски, тъй като това е потребно за в бъдеще. И тъкмо по тази причина би трябвало по-широка дясна коалиция.
Има риск този бюджет да бъде малко избирателен.
Не единствено малко, само че тъкмо по този начин си е, че е избирателен. И аз се притеснявам, че в действителност, в случай че тръгнем нататък, в случай че тръгнем по пътя на избирателен бюджет, ето, да кажем " Промяната “ в лицето на някогашния финансов министър Василев споделя: " Ние желаеме да увеличим налозите с още 100 лв.. “ Нищо не пречи ГЕРБ да каже: " Окей, в случай че тогава не влизаме в Еврозоната по този начин или другояче да ги увеличим с 200 лв. “. Просто тяхната тактичност тогава по време на бюджета е каквото каже " Промяната “, да го умножат по две, и да кажат: " Ние желаеме още повече “. И тогава ще стане едно съревнование кой повече да даде. В случая финансовият министър е длъжностен, не принадлежи на никоя партия, не може по този начин да се каже да им въздейства, и ще стане недостиг от порядъка на 8-9%, който към този момент освен че е проблем за тази година, а ние влизаме в голяма дългова серпантина, в действителност, към този момент сме влезнали, само че това ще се форсира, което години наред няма да можем да се оправим.
Аз не знам до каква степен следите осведомителния поток в България, само че имаше преди няколко дни една концепция на Министерство на енергетиката според от потреблението на ток, от това кой какъв брой използва, по такава цена да заплаща. Тоест, в случай че ти потребяваш по-малко ток, заплащаш като битов консуматор. Вече когато надхвърлиш едни избрани предели, започваш да плащаш промишлен ток. Те обаче бързо се отхвърлиха от тази си концепция, защото споделиха, че се политизира. Ето такива ограничения, какво мислите за тях да вземем за пример?
Точно такива ограничения ни трябват, фокусирани. Защото по този метод освен ще се заплаща по две разнообразни цени, а апропо, ние в предишното имахме две цени за нощна и дневна, в този момент нощната се махна, от което в действителност страдат тъкмо семействата в огромната част, само че в случай че има този вид фокусиране от една страна на разплащанията, само че още по-важното въпреки това за бюджета, на дотациите, тъй като да приемем, че това влезе в деяние, което преди малко споменахте, то тогава би трябвало да влезе в деяние в дотациите, и ненадейно ще види, че огромна част от предприятията, които сега получават сериозна дотация от страната, действително не използват толкоз ток. Имаме доста произвеждане, в които токът не е толкоз значим за тях. Много браншове, които не зависят изключително от електричество, а сега получават огромни дотации. Това, в случай че се концентрира, в случай че се направи подобен разбор, за който споменахте, ненадейно ще имат задоволително пари в бюджета хем обществените да се разплащат, както са обещани и идната година, хем да не влизаме в големи дефицити, които плашат освен за идната година с увеличение на налозите, а изобщо заплащат за дългова серпантина с високи лихви, от които отново споделям, дълги години няма да можем да излезем.
Да. Тъй като един от акцентите в нашия диалог е Еврозоната – първо, постижима цел ли е това към този момент при тези условия, в които се намираме, и при тази политическа конюнктура и интернационална бих споделила? И непременно ли би трябвало да се случи това влизане в Еврозоната? Какво губим, в случай че не влезем?
Първо, не е към този момент достижимо да влезем януари 2024 година, тъй като към този момент сме имали недостиг за предходната година, имаме недостиг за тази година, която ще приключи евентуално с 4-4,5% недостиг над Маастрихтските критерии. Така че несъмнено 2024 година не можем да влезем в Еврозоната.
Вече не можем да приказваме.
Там най-малко за две години преди да се влезе би трябвало да се извършват всички Маастрихтски критерии. Така че аз приказвам за 2025-2026 година.
Така.
Ако се одобри бюджет и на идната година по-висок от 3% недостиг, към този момент приказваме за 2027 г. А до тогава, както знаете, доста други неща могат да се трансформират в Европейския съюз и в Еврозоната и изобщо политиките за влизане в Еврозоната са по-строги. От това какво губи България, какво губи елементарният жител – преди всичко са ни по-високи заемите. Тези, които взимат заеми за жилище, заеми за пазаруване на коли или на други по-големи пера от бюджета. Ако съпоставим даже сега заемите в България в евро и в лв., в евро са към 1-1,5% по-евтин. Означава, че тази разлика ще я загубим още няколко години, в смисъл по-евтините заеми. От друга страна, в случай че приказваме към този момент за обществени финанси, губим сигурността, че при бъдещи политически проблеми, както имаме сега политическа неустановеност, има кой да застане зад нас. Защото виждате – нека не се стига до там, само че някои прилежащи страни като Гърция, като Испания, Португалия преди едно десетилетие в последна сметка им се оказа помощ, тъй като бяха членове на Еврозоната, с огромни избавителни пакети. Ние, тъй като сега не сме в Еврозоната, действително от Европа не може да ни се помогне. Трябва да се върви при интернационалния валутен фонд, а те, знаете, са доста по-рестриктивни – внезапно понижаване на пенсии, внезапно понижаване на заплати. Най-добре е до там да не се стига.
Тоест, ние, с цел да осъществим критериите, би трябвало да имаме два следващи бюджета, които да не надвишават 3-те % недостиг, с цел да имаме късмет за Еврозоната.
Точно по този начин, би трябвало да имаме две следващи години с бюджети под 3% недостиг. И въпреки че ние не приказваме за тематика " Инфлация “, инфлация, която да е под междинната за Европа. Разбира се, това е в действителност огромният проблем на българското домакинство тази година – че нашата инфлация към този момент наближава 20%, над два и половина пъти над междинната за Европа. Така че по едно и също време би трябвало и дефицитът да се понижи, и инфлацията внезапно да спадне. Тези две неща са свързани. С по-нисък недостиг ще падне инфлацията, само че по този начин или другояче ни трябват и антиинфлационни ограничения – нещо, което за жалост, тази година постоянното държавно управление освен че не направи, а действително подклаждаше инфлацията. Така че в тези две направления би трябвало да се работи в две следващи години.
Днес чух една прогноза на икономическия министър, който приказва за понижаване на инфлацията в околните месеци. Вашата прогноза каква е?
Първо да кажем, че инфлацията ни е голяма. Официално 19% в последния месец – това е нещо доста, доста над това, което чакахме при започване на годината. Така че оттук насетне – да, евентуално ще има утешение и инфлацията последователно ще стартира да пада, освен в България, а и в Европа, само че забележете, че повода за това не е изключително позитивна и радваща. Причината за това е, че Еврозоната влиза в криза. Буквално преди половин час излязоха последните данни от Европейската централна банка, които са доста тревожни. Те споделят, че още в това тримесечие, последното тримесечие на 2022 година страните от Еврозоната, изключително Германия, към този момент ще са в криза. Това автоматизирано значи, че ние с малко забавяне в България – допускам до април-май идната година, също към този момент ще сме в криза. Тогава инфлацията пада, само че пада и стопанската система, от там – липса на работни места и така нататък В доста тежка обстановка сме и тъкмо по тази причина Народното събрание, и с постоянно държавно управление, или преди постоянно държавно управление, би трябвало да се огледа този бюджет като късмет на България освен да влезе в Еврозоната, а да стабилизира обществените финанси, които в последната година не бяха добре. Просто се вървеше и към висока инфлация, и към висок недостиг тъкмо преди да стартира същинската стихия с криза в Европа.
И най-после на нашия диалог, господин Дянков, желае ми се, защото по ваше време, когато вие бяхте финансов министър в първия кабинет на ГЕРБ, въведохте една традиция – бюджетът да се съпоставя с пица. Ако в този момент би трябвало да извършите това съпоставяне за Бюджет 2023, по какъв начин би изглеждала пицата и какво ще има в нея?
Според мен в действителност се върви – за жалост го споделям, към една пица, където ще се наддават другите партии, като видят може би, че няма сговор в дясно, ще се наддава за повече и повече харчене и ще се получи по този начин, че ще имаме една прекомерно насъбрана пица, едно прекомерно насъбрано ядене, което от една страна не можем да си позволим, а след него ще имаме един дълъг, дълъг интервал на диета. Точно натам вървим сега и нека политиците в Народното събрание бързо стигнат до трезви мисли в тази посока, тъй като другояче диетата на българските семейства и на българския бизнес ще е доста дълга и доста мъчителна, в случай че вземем бюджет с голям недостиг.
Продължаваме тематиката за бюджет и финанси – по какъв начин би трябвало да наподобява новият бюджет през погледана някогашния финансов министър Симеон Дянков, който е наш посетител. Добър вечер.
Добър вечер.
Г-н Дянков, ще реализираме бюджет, който да покрива Маастрихтските критерии, тъй че дефицитът да не надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт? Възможно ли е това, постижимо ли е това? И може ли да стане без постоянно държавно управление?
Първо, допустимо е това. Това е един от трите разновидността, който Министерство на финансите публично ще покаже на Народното събрание до края на тази седмица. Възможно е също без постоянно държавно управление, въпреки че става доста по-трудно, тъй като в случай че партиите се надпреварват с мисъл за последващи избори, тогава всички ще наддават за повече разноски. Така че несъмнено е по-трудно при едно служебно държавно управление, каквото имаме в този момент.
За да надвишава бюджетният недостиг 3% от Брутният вътрешен продукт, какво би трябвало да се случи? Какъв би трябвало да бъде той: по-консервативен или и обществено насочен? Може ли и двете, с цел да се постигне някакъв баланс?
Да, в действителност, може в тези условия може и двете. Просто небрежно да кажем, че 3 разновидността се оферират на вниманието на националните представителите, или по-скоро ще се предложат до края на тази седмица. Първият вид действително е, в случай че не се реализира съгласие в Народното събрание, в смисъл, в случай че не може да се гласоподава нов бюджет, а за това остава относително малко време – доникъде на декември той би трябвало да се гласоподава, в случай че това не стане, автоматизирано влиза в действие бюджетът за тази година, обновеният бюджет за тази година, и просто тогава държавното управление е задължено всеки месец да харчи 1/12 от това, което е признато в границите на тази година от постоянното държавно управление с тогава финансов министър Асен Василев. Реално това ни води към недостиг към 4,5%, в действителност отново по Маастрихтските критерии, тъй че това не е доста добре да се случи, но според мен не е допустимо. Другата опция е, в случай че политиките, които бяха признати от постоянното държавно управление, се продължат и идната година, това е по този начин да се каже главният вид, тогава вървим към недостиг над 6,6, близо 7%. Огромен недостиг. Това сигурно не влиза в границите на Маастрихтските критерии, и в действителност автоматизирано ни забавя към метода към Еврозоната най-малко за 2 години. Става въпрос към този момент за 2026 ли 2027 година. И последният вид, за който се надявам повече да приказваме, е, в случай че има дясна коалиция в Народното събрание, не е наложително да има постоянно държавно управление, просто в случай че в Народното събрание се получи дясна коалиция и се стигне до 3-процентен бюджетен недостиг, което значи обществените разноски се резервират каквито са, само че дотациите, изключително за бизнеса, енергоносителите се концентрират доста повече единствено върху тези предприятия, които действително се нуждаят от тях. По този метод може да се реализира бюджет с недостиг под 3%
Казвате дясна коалиция, несъмнено вътре влизат първите ГЕРБ-СДС. Кой още може да поддържа една такава дясна коалиция и подобен бюджет, който да дава отговор на Маастрихтските критерии?
Да, несъмнено там влизат ГЕРБ-СДС. Те неведнъж са говорили и по наше време, и в последните седмици и дни дори, че влизането в Еврозоната е главен приоритет и техен партиен, и на България. Така че влизат те. Влизат Движение за права и свободи, които постоянно са също били про- влизане в Еврозоната. Многократно са го изтъквали, и в действителност във времето са дали своят вот постоянно за Еврозоната. Вероятно влиза и новата партия " Възход “. Те по отношение на Еврозоната са били позитивно настроени. И в действителност, огромната въпросителна тук са Демократична България. Първо, тъй като това ще стане вероятно при диалози даже за по-широка коалиция за към този момент ново постоянно държавно управление, само че преди този момент да се случи е нужно и " Да, България “ да поддържа този бюджет с по-нисък недостиг. А те постоянно са го твърдели, че Еврозоната е тяхна съществена задача. Да забележим обаче дали в действителност е по този начин.
Да, по този начин чухме. И техен представител Мартин Димитров в нашето предаване също се разгласи за невисок недостиг. Така че в действителност следва да разберем дали ще поддържат един подобен бюджет. Ако обаче не го поддържат, какво би означавало това, в случай че " Демократична България “ не поддържа подобен бюджет?
Първо, да кажем, че Мартин Димитров, Георги Ганев, който беше представител в предходния парламент от гражданската квота на " Да, България “, като цяло още от времето на Иван Костов, въпреки всичко това са негови почитатели, постоянно са били твърдо за влизане в Еврозоната. И затова за мен ще е голяма изненада, в случай че настоящето управление не тръгне нататък, което действително ще значи, че те не са дясна партия към този момент, а просто се ориентират в център-левия набор, както да кажем " Промяната “, което автоматизирано ще отвори място на последващи избори за нова дясна групировка да влезе и да вземе това пространство. Затова се надявам, че те в действителност ще се предържат към това, което години, години са говорили. Ако обаче решат да не го създадат, а те в случай че не го създадат, това просто ще бъде от боязън, че те в случай че отидат на дясно и си поддържат позициите, дали в бъдеще " Промяната “ ще вземе част от техните гласоподаватели. Не имам вяра това да стане, само че страхът е там. Тогава към този момент вървим, както загатнах, или към вид да няма бюджет, в смисъл да не се одобри нов бюджет, да се употребява настоящия бюджет – това, почтено казано, е по-добър вид от разновидността, в който се одобри нов бюджет с политиките, залегнали от времето на Асен Василев, което ще е корабокрушение за българските обществените финанси. В смисъл ние недостиг от 6,5-7% не сме имали от 1994 година, отпреди 30 години, и знаем по-късно какво се случи. Две години по-късно пропадна 1/3 от банковия бранш, влязохме в съглашение с Международния валутен фонд (МВФ), пенсиите станаха 3 $ на месец, нещо от този жанр е евентуално да се случи, в случай че вървим към подобен голям недостиг.
Добре, само че в този момент ваши критици като ви слушат, ще кажат: Да, добре, рестриктивен бюджет, само че хората се нуждаят от обществени ограничения тъкмо сега, в който живеем, в извънредно динамични времена, води се война, има рецесия, след КОВИД пандемия. Това е ли е верният метод?
Да, несъмнено, и тъкмо по тази причина би трябвало да се концентрира върху обществено слабите групи. Аз неслучайно споделих, може да се стигне до недостиг от 3%, който е по Маастрихтските критерии, в случай че се запазят всички обществени ограничения, става въпрос за увеличение на пенсиите, които са към този момент обещани, майчинските, за другите по-слаби обществени групи, само че се концентрира доста повече за помощта за бизнеса, енергийната помощ. В момента България харчи, това е добре да си го кажем, към 1,2 млн. лв. за месец, 1,2 млн. лв. на месец за енергийни помощи върху бизнеса. И тъй като по времето на Асен Василев те не се концентрираха, не се прави разбор, сега такива пари получават най-големите ни предприятия, също в това число " Лукойл “, в това число всички огромни и печеливши предприятия, които също не зависят чак толкоз доста от електрическа енергия в някои от по-леката част на индустрията. Там, в случай че се редуцира внезапно и се концентрират единствено върху тези предприятия, които се нуждаят, това действително е 1/4 от тях, незабавно се икономисва по 900 млн. лв. на месец, като го изчислим това, близо 8 милиарда е изцяло задоволително на годишна основа да продължим със обществените ограничения. Но това би трябвало да стане в този момент,. А за това, несъмнено, би трябвало политически кураж, тъй като в обстановка, в която партиите се приготвят към този момент за последващи избори, доста рядко ще излезе партия и ще каже: Дайте в този момент да редуцираме разноски, тъй като това е потребно за в бъдеще. И тъкмо по тази причина би трябвало по-широка дясна коалиция.
Има риск този бюджет да бъде малко избирателен.
Не единствено малко, само че тъкмо по този начин си е, че е избирателен. И аз се притеснявам, че в действителност, в случай че тръгнем нататък, в случай че тръгнем по пътя на избирателен бюджет, ето, да кажем " Промяната “ в лицето на някогашния финансов министър Василев споделя: " Ние желаеме да увеличим налозите с още 100 лв.. “ Нищо не пречи ГЕРБ да каже: " Окей, в случай че тогава не влизаме в Еврозоната по този начин или другояче да ги увеличим с 200 лв. “. Просто тяхната тактичност тогава по време на бюджета е каквото каже " Промяната “, да го умножат по две, и да кажат: " Ние желаеме още повече “. И тогава ще стане едно съревнование кой повече да даде. В случая финансовият министър е длъжностен, не принадлежи на никоя партия, не може по този начин да се каже да им въздейства, и ще стане недостиг от порядъка на 8-9%, който към този момент освен че е проблем за тази година, а ние влизаме в голяма дългова серпантина, в действителност, към този момент сме влезнали, само че това ще се форсира, което години наред няма да можем да се оправим.
Аз не знам до каква степен следите осведомителния поток в България, само че имаше преди няколко дни една концепция на Министерство на енергетиката според от потреблението на ток, от това кой какъв брой използва, по такава цена да заплаща. Тоест, в случай че ти потребяваш по-малко ток, заплащаш като битов консуматор. Вече когато надхвърлиш едни избрани предели, започваш да плащаш промишлен ток. Те обаче бързо се отхвърлиха от тази си концепция, защото споделиха, че се политизира. Ето такива ограничения, какво мислите за тях да вземем за пример?
Точно такива ограничения ни трябват, фокусирани. Защото по този метод освен ще се заплаща по две разнообразни цени, а апропо, ние в предишното имахме две цени за нощна и дневна, в този момент нощната се махна, от което в действителност страдат тъкмо семействата в огромната част, само че в случай че има този вид фокусиране от една страна на разплащанията, само че още по-важното въпреки това за бюджета, на дотациите, тъй като да приемем, че това влезе в деяние, което преди малко споменахте, то тогава би трябвало да влезе в деяние в дотациите, и ненадейно ще види, че огромна част от предприятията, които сега получават сериозна дотация от страната, действително не използват толкоз ток. Имаме доста произвеждане, в които токът не е толкоз значим за тях. Много браншове, които не зависят изключително от електричество, а сега получават огромни дотации. Това, в случай че се концентрира, в случай че се направи подобен разбор, за който споменахте, ненадейно ще имат задоволително пари в бюджета хем обществените да се разплащат, както са обещани и идната година, хем да не влизаме в големи дефицити, които плашат освен за идната година с увеличение на налозите, а изобщо заплащат за дългова серпантина с високи лихви, от които отново споделям, дълги години няма да можем да излезем.
Да. Тъй като един от акцентите в нашия диалог е Еврозоната – първо, постижима цел ли е това към този момент при тези условия, в които се намираме, и при тази политическа конюнктура и интернационална бих споделила? И непременно ли би трябвало да се случи това влизане в Еврозоната? Какво губим, в случай че не влезем?
Първо, не е към този момент достижимо да влезем януари 2024 година, тъй като към този момент сме имали недостиг за предходната година, имаме недостиг за тази година, която ще приключи евентуално с 4-4,5% недостиг над Маастрихтските критерии. Така че несъмнено 2024 година не можем да влезем в Еврозоната.
Вече не можем да приказваме.
Там най-малко за две години преди да се влезе би трябвало да се извършват всички Маастрихтски критерии. Така че аз приказвам за 2025-2026 година.
Така.
Ако се одобри бюджет и на идната година по-висок от 3% недостиг, към този момент приказваме за 2027 г. А до тогава, както знаете, доста други неща могат да се трансформират в Европейския съюз и в Еврозоната и изобщо политиките за влизане в Еврозоната са по-строги. От това какво губи България, какво губи елементарният жител – преди всичко са ни по-високи заемите. Тези, които взимат заеми за жилище, заеми за пазаруване на коли или на други по-големи пера от бюджета. Ако съпоставим даже сега заемите в България в евро и в лв., в евро са към 1-1,5% по-евтин. Означава, че тази разлика ще я загубим още няколко години, в смисъл по-евтините заеми. От друга страна, в случай че приказваме към този момент за обществени финанси, губим сигурността, че при бъдещи политически проблеми, както имаме сега политическа неустановеност, има кой да застане зад нас. Защото виждате – нека не се стига до там, само че някои прилежащи страни като Гърция, като Испания, Португалия преди едно десетилетие в последна сметка им се оказа помощ, тъй като бяха членове на Еврозоната, с огромни избавителни пакети. Ние, тъй като сега не сме в Еврозоната, действително от Европа не може да ни се помогне. Трябва да се върви при интернационалния валутен фонд, а те, знаете, са доста по-рестриктивни – внезапно понижаване на пенсии, внезапно понижаване на заплати. Най-добре е до там да не се стига.
Тоест, ние, с цел да осъществим критериите, би трябвало да имаме два следващи бюджета, които да не надвишават 3-те % недостиг, с цел да имаме късмет за Еврозоната.
Точно по този начин, би трябвало да имаме две следващи години с бюджети под 3% недостиг. И въпреки че ние не приказваме за тематика " Инфлация “, инфлация, която да е под междинната за Европа. Разбира се, това е в действителност огромният проблем на българското домакинство тази година – че нашата инфлация към този момент наближава 20%, над два и половина пъти над междинната за Европа. Така че по едно и също време би трябвало и дефицитът да се понижи, и инфлацията внезапно да спадне. Тези две неща са свързани. С по-нисък недостиг ще падне инфлацията, само че по този начин или другояче ни трябват и антиинфлационни ограничения – нещо, което за жалост, тази година постоянното държавно управление освен че не направи, а действително подклаждаше инфлацията. Така че в тези две направления би трябвало да се работи в две следващи години.
Днес чух една прогноза на икономическия министър, който приказва за понижаване на инфлацията в околните месеци. Вашата прогноза каква е?
Първо да кажем, че инфлацията ни е голяма. Официално 19% в последния месец – това е нещо доста, доста над това, което чакахме при започване на годината. Така че оттук насетне – да, евентуално ще има утешение и инфлацията последователно ще стартира да пада, освен в България, а и в Европа, само че забележете, че повода за това не е изключително позитивна и радваща. Причината за това е, че Еврозоната влиза в криза. Буквално преди половин час излязоха последните данни от Европейската централна банка, които са доста тревожни. Те споделят, че още в това тримесечие, последното тримесечие на 2022 година страните от Еврозоната, изключително Германия, към този момент ще са в криза. Това автоматизирано значи, че ние с малко забавяне в България – допускам до април-май идната година, също към този момент ще сме в криза. Тогава инфлацията пада, само че пада и стопанската система, от там – липса на работни места и така нататък В доста тежка обстановка сме и тъкмо по тази причина Народното събрание, и с постоянно държавно управление, или преди постоянно държавно управление, би трябвало да се огледа този бюджет като късмет на България освен да влезе в Еврозоната, а да стабилизира обществените финанси, които в последната година не бяха добре. Просто се вървеше и към висока инфлация, и към висок недостиг тъкмо преди да стартира същинската стихия с криза в Европа.
И най-после на нашия диалог, господин Дянков, желае ми се, защото по ваше време, когато вие бяхте финансов министър в първия кабинет на ГЕРБ, въведохте една традиция – бюджетът да се съпоставя с пица. Ако в този момент би трябвало да извършите това съпоставяне за Бюджет 2023, по какъв начин би изглеждала пицата и какво ще има в нея?
Според мен в действителност се върви – за жалост го споделям, към една пица, където ще се наддават другите партии, като видят може би, че няма сговор в дясно, ще се наддава за повече и повече харчене и ще се получи по този начин, че ще имаме една прекомерно насъбрана пица, едно прекомерно насъбрано ядене, което от една страна не можем да си позволим, а след него ще имаме един дълъг, дълъг интервал на диета. Точно натам вървим сега и нека политиците в Народното събрание бързо стигнат до трезви мисли в тази посока, тъй като другояче диетата на българските семейства и на българския бизнес ще е доста дълга и доста мъчителна, в случай че вземем бюджет с голям недостиг.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ