Славчев: Трябва да се даде шанс на треньорското ръководство на Левски
Бившият футболист Георги Славчев, който неотдавна навърши 50 години, гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. По-голямата част от кариерата му мина в Левски. Със “сините” печели четири пъти шампионската купа на страната и два пъти ликува с купата на България. Успехите му не завършват дотук. След интервала на “Герена” той облече екипа на ЦСКА. С отбора от “Борисовата градина” прибави още една купа и купа към визитката си. Опита и шанса си в чужбина, като игра в Испания, Швейцария и Бруней. След приключването на кариерата си се насочи към политиката. В продължение на четири години от 2003 до 2007 година бе кмет на Долни Пасарел. На изборите през 2011 година остана втори в конкуренцията с 24 % от гласовете.
.jpg )
@@@
- Жоро, здравей! Първо да стартираме с пожеланията за юбилея ти – доста здраве, шанс и обич! Как се чувстваш на 50?
- Супер се усещам. Както се споделя, като на 40 и на 30. Когато човек е здрав, няма метод да не се усеща добре.
- Какво се промени във футбола през последните 10 години? Къде са на картата тимовете, с които ти завоюва трофеи и купи – Левски и ЦСКА?
- За страдание не са в горната част на картата. Наистина в последните години са много отрицателните страсти при Левски и ЦСКА. Искрено се надявам нещата да се усъвършенстват и двата клуба да си дойдат на мястото, което заслужават. Когато Левски и ЦСКА не са равнището, на което би трябвало, страда и националният тим, и българският футбол. Нека има повече мощни тимове, както сега е Лудогорец. Виждаме, че в Локомотив (Пловдив) се работи добре, а и освен там. Когато има повече същински мачове, повече битка в нашето състезание, се надявам, че ще се случат нещата и футболът ще притегля повече аудитория по стадионите.
- Тази година почитателите на Левски се надяват на действителна конкуренция от страна на „ сините “ против хегемона Лудогорец. Но в последния мач - дербито в Разград сподели, че тимът още е надалеч от това предпочитание. Какво не доближи на селекцията на Петър Хубчев за по-добър резултат?
- Смятам, че би трябвало да се даде късмет на треньорското управление на Левски да доразвие този план. Върви се в вярната посока. Не чаках, че ще се случат нещата с магическа пръчка, тъй като въпреки всичко видяхме, че Левски отиде на подготовка с доста малко футболисти, множеството бяха юноши. Това е хубаво, би трябвало да се дава късмет на момчетата, които са минали през школата, тъй като в действителност те са бъдещето. Искаме да вършим футбол, желаеме освен Левски и ЦСКА, а и другите тимове да са на високо равнище, освен в българското състезание, само че и в Европа. За това би трябвало работа, да се дава късмет на българските момчета, да се притеглят класни непознати футболисти, които да оказват помощ и в действителност да са равнище над нашите играчи. А в последните години се взимат второ и трето качество непознати футболисти, които съгласно мен не оказват помощ доста за построяването на положителното име на българския футбол.
- Коя е повода Лудогорец да господства осем години в шампионата на България? Финансите ли са в основата на този сполучлив досега план?
- Това е едно от значимите неща освен във футбола, а безусловно във всяко едно начинание. Правилната работа, верните хора, които управлението е избрало да правят спортните неща. Знаем, че президентът на Лудогорец преди не е бил от футболните хора. Важното е да постави верните хора, които схващат, да им се даде късмет, да им имат цялостно доверие. Не единствено в Лудогорец, а и в другите тимове. Да имат финансова непоклатимост и оттова нещата малко по малко се градят. Няма по какъв начин да не се случат при вярната работа.
- А вярната ли е политиката на Левски сега с приоритет изчистване на задълженията, налагане на млади играчи и търсене на легионери с не доста високи заплати?
- Може би е вярна тъкмо тази градивна стълбичка – да се изчистят отговорностите, да се постановат млади футболисти, да се търсят непознати играчи, само че те да са качествени. По-добре да се вземат двама или трима качествени, в сравнение с 10, които са под равнището на нашите футболисти. Но за жал към този момент 10 години ги пишем нулеви. Казваме, че ще разчитаме на младите футболисти. Дава им се някакъв дребен късмет, по-късно споделят, че още е рано и не стават. И виждаме, че съвсем във всеки един български тим има юноши на Левски, които са най-качествените футболисти в съвсем всеки недодялан отбор. Трябва да им се даде повече късмет, повече време да се потвърдят. По-добре да загубим една година, в сравнение с както до момента – 10. При нас е било по същия метод. Ние не сме се родили научени. Работело се е вярно в школите, даде ни се късмет. Първата година в действителност не бяхме по този начин, както би трябвало, само че ни се даваше късмет. Почти всички от моята възраст бяхме и в младежкия народен тим. Бяхме и страховит колектив, което е може би другото значимо нещо. Постоянно бяхме дружно.
- Вие бяхте второ потомство в Левски, на което се заложи тотално на младите след Боби Михайлов, Ники Илиев, Божидар Искренов, Наско Сираков…
- Те почнаха на 18-19 години около по-опитните футболисти като Мишо Вълчев, Пламен Цветков, Руси Гочев. Аз пък израснах около Наско Сираков, Боби Михайлов, Гибона, Кокала, Ники Илиев. Бяха в действителност ужасно потомство! Бяхме 7-8 момчета и всички би трябвало да сме признателни на Бобата Жечев, тъй като той бе индивидът, който ни наложи и ни даде късмет. Имаше дупе, не се притесняваше да споделя, че тази година е нулева. Окей, дали е нулева или не е, Левски постоянно е бил от водещите тимове, задачите се знаеха. Една годна малко лъкатушехме и по-късно към този момент бяхме тим с леки корекции и надграждане. В интервала 1993-1995 година беше един от най-силните сформира.
- Какво ще кажеш за последното решение на Изпълкома на БФС от идващия сезон в родния шампионат да не вземат участие вратари отвън Европейския съюз? Каква е задачата на сходен ход?
- Не съм се замислял особено за вратарите, само че мисля, че би трябвало да се вкара някакво ограничаване и за полевите непознати футболисти, с цел да може да се развиват нашите момчета. От това печелят националните тимове и целият футбол в България. В момента Лудогорец е хегемон в българското състезание, играе доста добре последните години в Европа. Един от тимовете с позитивен баланс, радва хората в България, въпреки че доста от почитателите не ги утвърждават. Но имаме един Лудогорец и се губят футболисти, тъй като са доста малко българските играчи там. Ако имаше 6-7 родни футболисти, които да са равнище, щяха да играят в националния тим и той също ще е класа.
- Нека те извадим от тематиката с проблемите и да те върнем надалеч обратно – по какъв начин стартира с футбола?
- Спомням си, че бях във втори клас, осемгодишен. Записаха ме на „ Герена “, татко ми ме заведе два-три пъти с колата, по-късно два-три пъти с рейсовете, с цел да ми покаже по какъв начин да стигам до стадиона. В четвърти-пети клас ни реалокираха, тъй като множеството момчета бяхме от селата към София – Казичене, Пасарел, Обеля… Почти всички живеехме на по-отдалечено място. Преместиха ни в 44-о учебно заведение покрай „ Герена “. Бяхме като спортна паралелка, заран излизах по мрачно и вечер се прибирах отново по мрачно. Малко имахме проблеми с учебното заведение, само че и нямаше доста време за уроците.
- Първият ти интервал в Левски е през 1986-1991 година Как те одобриха тогава тарторите в съблекалнята? Какво почувства, когато влезе при мъжете?
- Спомням си, че тогава още не бяха отпътували за Гърция по-опитните футболисти Мишо Вълчев, Пламен Цветков, Руси Гочев. С другите като Сираков и Михайлов изкарах значителен интервал от време. С всичките съм случил. Наистина като влязох на 16 години ми беше малко стресиращо. Тогава имаше и дублиращи тимове. Някои от тях, когато не взимаха присъединяване в първия отбор, играеха за дублиращия състав. Тренирах с тях, към този момент ги познавах. Но представете си да влезеш и да видиш Наско Сираков, Гибона, Ники Илиев… Няма по какъв начин да не се чувстваш леко уплашен – наведена глава, сядам, събличам се, очаквам да почне тренировката. Но постоянно съм получавал от тях поддръжка.
.jpg )
@@@
- Повече самочувствие или повече отговорност беше за теб този емблематичен миг, когато Наско Сираков ти връчи фланелката с номер 8 преди да замине за Сарагоса?
- Наистина не го чаках. Още преди мача той сподели, че аз ще съм неговият правоприемник. За мен беше ужасно преживяване! Не стъпвах на земята!
- Кои са мачовете, които си спомняш до през днешния ден с екипа на Левски? Кой е най-големият ти успех?
- Много са мачовете. В самото начало не взимах доста минути в дуелите, само че си припомням, че още в първата година Левски завоюва трите купи на България – първенец, купата на България и купата на руската войска. Имам страхотни преживявания с Глазгоу Рейнджърс, с Байерн (Мюнхен).
- Има и дуели, които игралите за „ сините “, не желаят да си спомнят. Например в Белгия…
- Да, неотдавна споделиха, че имало годишнина. Спомените до 85-ата минута ми бяха страхотни. Вкарах първия гол против Антверпен, само че нещата се прекатурнаха за няколко минути.
- От 3:1 до 3:4 – по какъв начин си го обясняваш? Психология ли е?
- Най-вероятно. Тогава по-опитните футболисти бяха Георги Йорданов и Гибона. Може би те трябваше да вземат нещата в свои ръце. След три-четири дни изиграхме злощастния мач с ЦСКА, в който Ицо Стоичков вкара четири гола, въпреки че до към 30-ата минута изпуснахме много положения. След един гол отново по този начин потеглиха нещата. Мисля, че Трифон Иванов, лека му пръст, го вкара. Може би младостта някой път ти изиграва неприятна смешка.
- Как се отразиха травмите на кариерата ти? Попречиха ли ти да направиш трансфер в огромен клуб?
- Със сигурност са попречили, тъй като след мача с Антверпен предлагаха на Левски 800 хиляди $, с цел да ме купят. Но от управлението на „ сините “ отхвърлиха. След това подписах прелиминарен контракт с Депортиво (Ла Коруня) на 20 години. Малко преди този момент се случи травмата, бяхме на подготовка в Испания. На Запад се знае, че като си скъсал веднъж кръстни връзки на коляното, огромните клубове не гледат с положително око. Може би трябваше да остана, тъй като тогава ме извикаха в Ла Коруня и отидохме на обзор в Мадрид. Просто трябваше да стисна зъби, да ми създадат там интервенция и може би щях да остана в Ла Коруня.
- Ти си един от дребното играчи, изявявали се и в двата гранда. След 110 мача за Левски по какъв начин се стигна до прекосяването ти в ЦСКА? Как го одобри ти, както и почитателите?
- Левски ме продаде в Швейцария, в Санкт Гален. Нещата в първата половин година не бяха добре в този тим. Бях привикнал всяка година да се боря за шампионската купа и да надвивам, а там ни биеха като тъпани. Нещата не вървяха по този начин, както би трябвало. Върнах се в България и просто не можахме да се разберем с управлението на Левски. Приказките бяха, че в този момент оставам тук, а след месец или половин година ще ме продадат отново. Но аз не бях доста склонен с този вид. Може би към половин година не играх футбол. Гошо Василев стана треньор на ЦСКА и в един прелестен ден ми предложи да ме вземе. Аз се съгласих, тъй като на тази възраст да спреш с футбола не е доста окей. Трябва да се доказваш във всеки мач, без значение с какъв екип си. Все отново сме експерти. Гледал съм да давам всичко от себе си както в Левски, по този начин и в ЦСКА. Не съм имал проблеми с почитателите. Тогава нещата бяха по-различни. Отиваха на мач другари, единият от Левски, а другият от ЦСКА и седяха един до различен. Сега това не може да се случи. Това са нещата, които съгласно мен отрицателно се трансформираха. Разчитаме доста на мнението на почитатели, които за мен повече гледат да завоюват материалното, в сравнение с да оказват помощ на техните обичани тимове.
- Има една любопитна тематика – играл си в Бруней. Приключение, което си е заслужавало. Разкажи ни по какъв начин попадна в тази азиатска страна? Лесно ли привикна с живота там? От Швейцария и Испания до Бруней… - Това беше „ последно 10 “ във футбола. Йордан Стойков – Бумбо беше треньор в Бруней. С Георги Градев, който тогава беше управител, а в този момент е и юрист, се заговорихме. По принцип в Бруней всички минаваха на проби две седмици. Може би за седем мача вкарах 18 гола. Бумбо ми е бил треньор в юношите, доста добре се познавахме. Каза ми: „ Тук ще играеш централен нападател. “ Съгласих се, бях играл и на тази позиция и не ме притесняваше. В последния мач бяхме аз и един бразилец от чужденците. Бихме 2:0, а аз вкарах единия гол. На полувремето му споделих на Бумбо: „ Утре по този начин и по този начин си потеглям, сменяй ме. “ Обаче след мача пристигнаха представители на техния народен тим, който играеше като клубен в шампионата на Малайзия. Искаха да ни вземат двамата с бразилеца. На другия ден се разбрахме за изискванията. Бразилецът говореше единствено португалски и малко на британски, малко с пръстите му обясних, а Бумбо превеждаше. И двамата подписахме контракти. Направи ми усещане, че там имаше двама чужденци – англичани, треньорът беше англичанин, само че не бяха удовлетворени от тях, тъй като за 15 мача имаха общо 3 гола. Единият беше централен нападател, а другият играеше зад него. Така се прибират от мач, непосредствено им дават предизвестията, че ги освобождават, заплащат им парите и застъпваме ние. Оставаха осем срещи до края на шампионата. За седем мача двамата вкарахме 15 попадения. Аз осем, а той - седем. Но шампионата свърши и просто трябваше да се приберем. Горе-долу това ми беше последното професионално преживяване във футбола.
- Как се усещаше, когато беше кмет?
- В последния миг ме навиха да се кандидатирам за кмет на Пасарел. Не скърбя. През тези четири години се срещнах с много хора, които са в политиката. Където и да отидех, се почваше тематиката за футбола и оттова се стигаше какво би трябвало да създадем за селото. Горе-долу са позитивни нещата. След това се пробвах да стана областен кмет на Панчарево, само че като самостоятелен кмет бързо ме „ сготвиха “ партиите. Дори и в този момент имах предложение да се кандидатирам за Панчарево. Но избирам, когато мачът се играе навън и на терена и знам, че нещата ще се случат в действителност от гласовете на хората, които ме познават, тогава да се кандидатирам, в случай че в миналото се стигне до подобен вид.
- Жоро, след тези 50 години, ти желаем най-малко още 50!
- Живи и здрави, както споделяше един другар – по-добре 20, само че качествени, в сравнение с 50 да ги мъчиш! Каквото е решил този от горната страна, това е. efbet Лига 12 кръг, неделя 6 октомври
Лудогорец 2:0краен резулат 
Левски
@@@ - Жоро, здравей! Първо да стартираме с пожеланията за юбилея ти – доста здраве, шанс и обич! Как се чувстваш на 50?
- Супер се усещам. Както се споделя, като на 40 и на 30. Когато човек е здрав, няма метод да не се усеща добре.
- Какво се промени във футбола през последните 10 години? Къде са на картата тимовете, с които ти завоюва трофеи и купи – Левски и ЦСКА?
- За страдание не са в горната част на картата. Наистина в последните години са много отрицателните страсти при Левски и ЦСКА. Искрено се надявам нещата да се усъвършенстват и двата клуба да си дойдат на мястото, което заслужават. Когато Левски и ЦСКА не са равнището, на което би трябвало, страда и националният тим, и българският футбол. Нека има повече мощни тимове, както сега е Лудогорец. Виждаме, че в Локомотив (Пловдив) се работи добре, а и освен там. Когато има повече същински мачове, повече битка в нашето състезание, се надявам, че ще се случат нещата и футболът ще притегля повече аудитория по стадионите.
- Тази година почитателите на Левски се надяват на действителна конкуренция от страна на „ сините “ против хегемона Лудогорец. Но в последния мач - дербито в Разград сподели, че тимът още е надалеч от това предпочитание. Какво не доближи на селекцията на Петър Хубчев за по-добър резултат?
- Смятам, че би трябвало да се даде късмет на треньорското управление на Левски да доразвие този план. Върви се в вярната посока. Не чаках, че ще се случат нещата с магическа пръчка, тъй като въпреки всичко видяхме, че Левски отиде на подготовка с доста малко футболисти, множеството бяха юноши. Това е хубаво, би трябвало да се дава късмет на момчетата, които са минали през школата, тъй като в действителност те са бъдещето. Искаме да вършим футбол, желаеме освен Левски и ЦСКА, а и другите тимове да са на високо равнище, освен в българското състезание, само че и в Европа. За това би трябвало работа, да се дава късмет на българските момчета, да се притеглят класни непознати футболисти, които да оказват помощ и в действителност да са равнище над нашите играчи. А в последните години се взимат второ и трето качество непознати футболисти, които съгласно мен не оказват помощ доста за построяването на положителното име на българския футбол.
- Коя е повода Лудогорец да господства осем години в шампионата на България? Финансите ли са в основата на този сполучлив досега план?
- Това е едно от значимите неща освен във футбола, а безусловно във всяко едно начинание. Правилната работа, верните хора, които управлението е избрало да правят спортните неща. Знаем, че президентът на Лудогорец преди не е бил от футболните хора. Важното е да постави верните хора, които схващат, да им се даде късмет, да им имат цялостно доверие. Не единствено в Лудогорец, а и в другите тимове. Да имат финансова непоклатимост и оттова нещата малко по малко се градят. Няма по какъв начин да не се случат при вярната работа.
- А вярната ли е политиката на Левски сега с приоритет изчистване на задълженията, налагане на млади играчи и търсене на легионери с не доста високи заплати?
- Може би е вярна тъкмо тази градивна стълбичка – да се изчистят отговорностите, да се постановат млади футболисти, да се търсят непознати играчи, само че те да са качествени. По-добре да се вземат двама или трима качествени, в сравнение с 10, които са под равнището на нашите футболисти. Но за жал към този момент 10 години ги пишем нулеви. Казваме, че ще разчитаме на младите футболисти. Дава им се някакъв дребен късмет, по-късно споделят, че още е рано и не стават. И виждаме, че съвсем във всеки един български тим има юноши на Левски, които са най-качествените футболисти в съвсем всеки недодялан отбор. Трябва да им се даде повече късмет, повече време да се потвърдят. По-добре да загубим една година, в сравнение с както до момента – 10. При нас е било по същия метод. Ние не сме се родили научени. Работело се е вярно в школите, даде ни се късмет. Първата година в действителност не бяхме по този начин, както би трябвало, само че ни се даваше късмет. Почти всички от моята възраст бяхме и в младежкия народен тим. Бяхме и страховит колектив, което е може би другото значимо нещо. Постоянно бяхме дружно.
- Вие бяхте второ потомство в Левски, на което се заложи тотално на младите след Боби Михайлов, Ники Илиев, Божидар Искренов, Наско Сираков…
- Те почнаха на 18-19 години около по-опитните футболисти като Мишо Вълчев, Пламен Цветков, Руси Гочев. Аз пък израснах около Наско Сираков, Боби Михайлов, Гибона, Кокала, Ники Илиев. Бяха в действителност ужасно потомство! Бяхме 7-8 момчета и всички би трябвало да сме признателни на Бобата Жечев, тъй като той бе индивидът, който ни наложи и ни даде късмет. Имаше дупе, не се притесняваше да споделя, че тази година е нулева. Окей, дали е нулева или не е, Левски постоянно е бил от водещите тимове, задачите се знаеха. Една годна малко лъкатушехме и по-късно към този момент бяхме тим с леки корекции и надграждане. В интервала 1993-1995 година беше един от най-силните сформира.
- Какво ще кажеш за последното решение на Изпълкома на БФС от идващия сезон в родния шампионат да не вземат участие вратари отвън Европейския съюз? Каква е задачата на сходен ход?
- Не съм се замислял особено за вратарите, само че мисля, че би трябвало да се вкара някакво ограничаване и за полевите непознати футболисти, с цел да може да се развиват нашите момчета. От това печелят националните тимове и целият футбол в България. В момента Лудогорец е хегемон в българското състезание, играе доста добре последните години в Европа. Един от тимовете с позитивен баланс, радва хората в България, въпреки че доста от почитателите не ги утвърждават. Но имаме един Лудогорец и се губят футболисти, тъй като са доста малко българските играчи там. Ако имаше 6-7 родни футболисти, които да са равнище, щяха да играят в националния тим и той също ще е класа.
- Нека те извадим от тематиката с проблемите и да те върнем надалеч обратно – по какъв начин стартира с футбола?
- Спомням си, че бях във втори клас, осемгодишен. Записаха ме на „ Герена “, татко ми ме заведе два-три пъти с колата, по-късно два-три пъти с рейсовете, с цел да ми покаже по какъв начин да стигам до стадиона. В четвърти-пети клас ни реалокираха, тъй като множеството момчета бяхме от селата към София – Казичене, Пасарел, Обеля… Почти всички живеехме на по-отдалечено място. Преместиха ни в 44-о учебно заведение покрай „ Герена “. Бяхме като спортна паралелка, заран излизах по мрачно и вечер се прибирах отново по мрачно. Малко имахме проблеми с учебното заведение, само че и нямаше доста време за уроците.
- Първият ти интервал в Левски е през 1986-1991 година Как те одобриха тогава тарторите в съблекалнята? Какво почувства, когато влезе при мъжете?
- Спомням си, че тогава още не бяха отпътували за Гърция по-опитните футболисти Мишо Вълчев, Пламен Цветков, Руси Гочев. С другите като Сираков и Михайлов изкарах значителен интервал от време. С всичките съм случил. Наистина като влязох на 16 години ми беше малко стресиращо. Тогава имаше и дублиращи тимове. Някои от тях, когато не взимаха присъединяване в първия отбор, играеха за дублиращия състав. Тренирах с тях, към този момент ги познавах. Но представете си да влезеш и да видиш Наско Сираков, Гибона, Ники Илиев… Няма по какъв начин да не се чувстваш леко уплашен – наведена глава, сядам, събличам се, очаквам да почне тренировката. Но постоянно съм получавал от тях поддръжка.
@@@ - Повече самочувствие или повече отговорност беше за теб този емблематичен миг, когато Наско Сираков ти връчи фланелката с номер 8 преди да замине за Сарагоса?
- Наистина не го чаках. Още преди мача той сподели, че аз ще съм неговият правоприемник. За мен беше ужасно преживяване! Не стъпвах на земята!
- Кои са мачовете, които си спомняш до през днешния ден с екипа на Левски? Кой е най-големият ти успех?
- Много са мачовете. В самото начало не взимах доста минути в дуелите, само че си припомням, че още в първата година Левски завоюва трите купи на България – първенец, купата на България и купата на руската войска. Имам страхотни преживявания с Глазгоу Рейнджърс, с Байерн (Мюнхен).
- Има и дуели, които игралите за „ сините “, не желаят да си спомнят. Например в Белгия…
- Да, неотдавна споделиха, че имало годишнина. Спомените до 85-ата минута ми бяха страхотни. Вкарах първия гол против Антверпен, само че нещата се прекатурнаха за няколко минути.
- От 3:1 до 3:4 – по какъв начин си го обясняваш? Психология ли е?
- Най-вероятно. Тогава по-опитните футболисти бяха Георги Йорданов и Гибона. Може би те трябваше да вземат нещата в свои ръце. След три-четири дни изиграхме злощастния мач с ЦСКА, в който Ицо Стоичков вкара четири гола, въпреки че до към 30-ата минута изпуснахме много положения. След един гол отново по този начин потеглиха нещата. Мисля, че Трифон Иванов, лека му пръст, го вкара. Може би младостта някой път ти изиграва неприятна смешка.
- Как се отразиха травмите на кариерата ти? Попречиха ли ти да направиш трансфер в огромен клуб?
- Със сигурност са попречили, тъй като след мача с Антверпен предлагаха на Левски 800 хиляди $, с цел да ме купят. Но от управлението на „ сините “ отхвърлиха. След това подписах прелиминарен контракт с Депортиво (Ла Коруня) на 20 години. Малко преди този момент се случи травмата, бяхме на подготовка в Испания. На Запад се знае, че като си скъсал веднъж кръстни връзки на коляното, огромните клубове не гледат с положително око. Може би трябваше да остана, тъй като тогава ме извикаха в Ла Коруня и отидохме на обзор в Мадрид. Просто трябваше да стисна зъби, да ми създадат там интервенция и може би щях да остана в Ла Коруня.
- Ти си един от дребното играчи, изявявали се и в двата гранда. След 110 мача за Левски по какъв начин се стигна до прекосяването ти в ЦСКА? Как го одобри ти, както и почитателите?
- Левски ме продаде в Швейцария, в Санкт Гален. Нещата в първата половин година не бяха добре в този тим. Бях привикнал всяка година да се боря за шампионската купа и да надвивам, а там ни биеха като тъпани. Нещата не вървяха по този начин, както би трябвало. Върнах се в България и просто не можахме да се разберем с управлението на Левски. Приказките бяха, че в този момент оставам тук, а след месец или половин година ще ме продадат отново. Но аз не бях доста склонен с този вид. Може би към половин година не играх футбол. Гошо Василев стана треньор на ЦСКА и в един прелестен ден ми предложи да ме вземе. Аз се съгласих, тъй като на тази възраст да спреш с футбола не е доста окей. Трябва да се доказваш във всеки мач, без значение с какъв екип си. Все отново сме експерти. Гледал съм да давам всичко от себе си както в Левски, по този начин и в ЦСКА. Не съм имал проблеми с почитателите. Тогава нещата бяха по-различни. Отиваха на мач другари, единият от Левски, а другият от ЦСКА и седяха един до различен. Сега това не може да се случи. Това са нещата, които съгласно мен отрицателно се трансформираха. Разчитаме доста на мнението на почитатели, които за мен повече гледат да завоюват материалното, в сравнение с да оказват помощ на техните обичани тимове.
- Има една любопитна тематика – играл си в Бруней. Приключение, което си е заслужавало. Разкажи ни по какъв начин попадна в тази азиатска страна? Лесно ли привикна с живота там? От Швейцария и Испания до Бруней… - Това беше „ последно 10 “ във футбола. Йордан Стойков – Бумбо беше треньор в Бруней. С Георги Градев, който тогава беше управител, а в този момент е и юрист, се заговорихме. По принцип в Бруней всички минаваха на проби две седмици. Може би за седем мача вкарах 18 гола. Бумбо ми е бил треньор в юношите, доста добре се познавахме. Каза ми: „ Тук ще играеш централен нападател. “ Съгласих се, бях играл и на тази позиция и не ме притесняваше. В последния мач бяхме аз и един бразилец от чужденците. Бихме 2:0, а аз вкарах единия гол. На полувремето му споделих на Бумбо: „ Утре по този начин и по този начин си потеглям, сменяй ме. “ Обаче след мача пристигнаха представители на техния народен тим, който играеше като клубен в шампионата на Малайзия. Искаха да ни вземат двамата с бразилеца. На другия ден се разбрахме за изискванията. Бразилецът говореше единствено португалски и малко на британски, малко с пръстите му обясних, а Бумбо превеждаше. И двамата подписахме контракти. Направи ми усещане, че там имаше двама чужденци – англичани, треньорът беше англичанин, само че не бяха удовлетворени от тях, тъй като за 15 мача имаха общо 3 гола. Единият беше централен нападател, а другият играеше зад него. Така се прибират от мач, непосредствено им дават предизвестията, че ги освобождават, заплащат им парите и застъпваме ние. Оставаха осем срещи до края на шампионата. За седем мача двамата вкарахме 15 попадения. Аз осем, а той - седем. Но шампионата свърши и просто трябваше да се приберем. Горе-долу това ми беше последното професионално преживяване във футбола.
- Как се усещаше, когато беше кмет?
- В последния миг ме навиха да се кандидатирам за кмет на Пасарел. Не скърбя. През тези четири години се срещнах с много хора, които са в политиката. Където и да отидех, се почваше тематиката за футбола и оттова се стигаше какво би трябвало да създадем за селото. Горе-долу са позитивни нещата. След това се пробвах да стана областен кмет на Панчарево, само че като самостоятелен кмет бързо ме „ сготвиха “ партиите. Дори и в този момент имах предложение да се кандидатирам за Панчарево. Но избирам, когато мачът се играе навън и на терена и знам, че нещата ще се случат в действителност от гласовете на хората, които ме познават, тогава да се кандидатирам, в случай че в миналото се стигне до подобен вид.
- Жоро, след тези 50 години, ти желаем най-малко още 50!
- Живи и здрави, както споделяше един другар – по-добре 20, само че качествени, в сравнение с 50 да ги мъчиш! Каквото е решил този от горната страна, това е. efbet Лига 12 кръг, неделя 6 октомври
Лудогорец 2:0краен резулат Левски Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ