Адв. Доротея Будакова: Спасих сградата на ПУ от реституция и...
Битката за връщането на част от парцелите на " бедняка-милионер " беше много тежка и още не е завършила
Вече споделяме с Министерството на правораздаването, което е и наш орган, а освен на съдиите и на магистратите
Трябва да има промяна, с цел да се реализира по-бързо, по-адекватно и квалифицирано правораздаване, споделя новият ръководител на Адвокатска колегия-Пловдив
- Адв. Будакова, избраха ви единомислещо за ръководител на Адвокатска гилдия - Пловдив. Разкажете малко за себе си. Посочете какви са целите ви като глава на юристите в града под тепетата.
- Аз съм един от многото юристи в нашата гилдия в град Пловдив. Имам дълготраен стаж и като юрист, и в други специалности при започване на професионалния ми път. Имам положително семейство, имам две деца, които също са приключени адвокати. Също по този начин в рода ми има доста адвокати и в това число юристи, включително брачният партньор ми, татко ми, сестра ми, братовчеди и така нататък С някои от тях работим в съдружничество.
Също по този начин практикувам специалността си в региона на гражданското право, цивилист съм. Адвокатското ни сдружение има дългогодишни корпоративни клиенти, които представляваме. В момента това са три от най-големите университети в града. Специализирали сме в областта на висшето обучение и в други области като комерсиалното и администартивното право, защото в адвокатската фирма ни работи лекар по право, специализиращ в административното право. В такава среда практикувам персонално специалността си.
В Адвокатския съвет попаднах при последните постоянни избори. Преди това съм била член на Контролния съвет на Адвокатската гилдия. Случи се по този начин, че като най-пораснал член на Адвокатския съвет, най-възрастна съм в него и в състава, сътрудниците ме показаха като ръководител. Мандатът на този Адвокатски съвет изтича в края на януари 2022 година. Така че моят мандат ще бъде довършителен, напълно къс, само че законът, по този начин или другояче, изискваше да има и действителен избор, откакто нашият ръководител Иван Демерджиев напусна, краткотрайно уповавам се, колегията. Той сега е заместник-служебен министър на правораздаването. Аз доправям неговия мандат. Идеята е да спазим нашите цели, а те са просто да бъдем в услуга на сътрудниците, да си вършим съзнателно и добре работата, която по никакъв начин не е малко, по организационните въпроси в самата гилдия.
По адвокатския указател се работи доста интензивно, защото там има новости, свързани с електронната обработка на документите. Сред целите е също да поддържаме положителни връзки със съдилищата и институциите. В момента в това число си разрешаваме и за пръв път имаме опция да споделяме с Министерството на правораздаването, което е и наш орган, а освен на съдиите и на магистратите, а на всички адвокати, бих споделила. Също по този начин започваме да насочваме и взор към Висш съдебен съвет с наши рекомендации и хрумвания по какъв начин да се облекчи работата освен в съда, само че и в композиция и корелация с работата на юристите. Защото съдът без юристи също не може да съществува.
- Адвокатурата - детска фантазия или в резултат на родителско въздействие?
- Никога пред мен не е стояла алтернатива просто тъй като единствено това съм виждала у дома. Дискутирало се е и просто беше като натурален свършек след гимназията. Много по-труден беше достъпът до това обучение, доста малко хора се одобряваха. Борбата беше доста огромна. За мен не е имало различен път. Да си призная, търсих различен път за децата ми, само че те също не пожелаха друго нещо, по незнайни за мен аргументи.
- Вие бяхте измежду юристите, които стачкуваха против готвената правосъдна промяна, и по-точно против така наречен Модел 4, касаещ правосъдната карта. Какви бяха аргументите за недоволството?
- Реакциите на съдиите и на сътрудниците юристи беше толкоз очевадна срещу тъкмо този Модел 4, че самите вносители ненапълно отстъпиха крачка обратно, отдръпнаха се от мнението си във Висш съдебен съвет. Вероятно взеха решение, че би трябвало да поогледат още един път целите при тази промяна. Обществеността този път даде своя глас, в това число и митингите на представители на адвокатските колегии в Пловдив и София в оня ден, когато всички излязохме единни. Това е отбрана най-много на поданството, тъй като юристът, каквато и популярност да му се носи от време на време, в действителност е стожерът на гражданското общество и отбраната на изконните права на жителите. В случая, на тези хора от дребните обитаеми места, които биха изгубили част от устройството на своите дребни общини без действителни съдилища. Като здания е планувано да останат с по един чиновник вътре, само че там няма да има живот, няма да има съдии, няма да има правосъдие. Ще има, само че спорадично от командировани съдии, които ще заседават един път седмично. Това не е същинският досег до действително правораздаване, до институцията като цяло. Губи се от престижа и връзката с тази институция, която е една от трите управляващи. Основната основна работа беше в тази тенденция, както и за сътрудниците ни юристи, които са по 3-4 до 10 в такива по-малки общини и които ще изгубят хляба си. Това ще докара също до обезличаване, обезлюдяване на такива общини като Първомай, Карлово, Чепеларе. А те не са и толкоз дребни. Но все пак, когато сътрудниците останат без работа и като главната част от делата се изтеглят в Окръжен съд, те няма да имат работа, няма да имат клиенти и ще дойдат в града. А какво ще стане с локалните хора? Ще пътуват за всяко минимум нещо до огромния град. Не е това концепцията, съгласно мен, на бъдещата демографска промяна, в случай че има такава. В този смисъл са нашите въжделения.
- Считате, че би трябвало да има промяна, само че не по този метод?
- Абсолютно. Ние считаме, че би трябвало да има усъвършенстване на правосъдната система. Ние виждаме, че съдиите са неравномерно натоварени, само че по този начин замислената промяна надали ще способства тъкмо за тази част от съдийските несгоди. Така че може би ще се премисли. Трябва да има промяна, с цел да се реализира по-бързо, по-адекватно и квалифицирано правораздаване. Пожелаваме си да се случи по скоро. Има вяра, има поръчка, има интерес за това. Има същински взор сега към тези проблеми и събуденото гражданско общество също способства за това.
- Може ли да разкажете за някое дело от вашата процедура, което е оставило дълготраен отпечатък в съзнанието ви и в никакъв случай няма да забравите?
- Имах една поредност от каузи. Случаят е прочут, споделяха му „ беднякът-милионер “. Всъщност клиент ми беше майката на това момче, която беше огромен реститут в град Пловдив, в смисъл получи доста парцели, доста земи. Съдействах <210> да ги вкара в оборот, да си ги възвърне в действителни граници и така нататък Но за злощастие дамата се порадва 10 години и умря. Нейният наследник беше много грубо и необмислено ограбен, евентуално от по този начин наречената „ имотна мафия “. Той си имаше своите недостатъци и позволи това да му се случи. Прекъсвайки връзката си с мен, той отиде при други юристи, които небрежно му „ разпродадоха “ земите. Той не получи съвсем нищо против тях. Битката за връщането на част от тези парцели беше много тежка и още не е завършила.
Преди 25 години имах друго знаково дело, отново във връзка със закона „ Лучников “ и реституционните въпроси и процеси, които настъпиха в страната. Сградата на Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “, където в този момент се обитава Ректоратът, в миналото е била благосъстоятелност на Френския лицей, който пък е бил под егидата на един католически медал. Католическата черква беше декларирала и беше получила възобновяване на собствеността, без оглед на някои детайлности, които създаваха спънки да бъде възобновена тази благосъстоятелност. Огромната хубава постройка на университета беше изгубена. Имаше заповед на тогавашния регионален шеф и в продължение на няколко месеца университетът плащаше наем на Католическата черква. Това дело беше безусловно знаково. Тогава заведохме дело, което бе с намесата на Ватикана. Стигнахме до Върховния съд и успяхме да потвърдим, че католическият медал е получил, дружно с отчуждени парцели на френската страна, имотно обезщетение, и то в златни швейцарски франкове за постройката на университета.
Доказахме това и отменихме заповедта за реставрация. Това е доста огромно достижение, освен адвокатско. Преборихме се за една емблематична постройка и имущество на българската страна, освен на ПУ. Гордея се с това дело. Наистина е доста забавно, имахме преписка от 1947-1948 година, предоставена от Ватикана, и така нататък Борбата беше доста тежка и спечелването на делото беше ужасно събитие за нас. Имам доста тежки каузи, свързани с домашно принуждение и доста огромни драми, само че не ми се приказва за тях.
- Какво ще пожелаете на нашите читатели?
- Да бъдат будни, да бъдат рационални, да не имат вяра на всички лековерни обещания, в това число в нашата сфера. Да се доверят и да търсят квалифицирани експерти за своите въпроси. Да бъдат по-уверени в своето бъдеще.
визитка
Адв. Доротея Будакова е новоизбраният ръководител на Адвокатска гилдия - Пловдив. Тя е член на Пловдивската адвокатска гилдия от 1992 година Завършила е Английската гимназия - Пловдив, и право в Софийския университет „ Св. Климент Охридски”. Като настоящ юрист практикува в разнообразни области на гражданското право - основно в областта на облигационното, комерсиалното и вещното право, недвижими парцели, фамилно и наследствено право, процесуално посланичество и различни начини за разрешаване на разногласия. Владее британски и съветски език. Омъжена е за някогашния народен представител и правист Димитър Лазаров, има щерка и наследник, които също са адвокати.
Вече споделяме с Министерството на правораздаването, което е и наш орган, а освен на съдиите и на магистратите
Трябва да има промяна, с цел да се реализира по-бързо, по-адекватно и квалифицирано правораздаване, споделя новият ръководител на Адвокатска колегия-Пловдив
- Адв. Будакова, избраха ви единомислещо за ръководител на Адвокатска гилдия - Пловдив. Разкажете малко за себе си. Посочете какви са целите ви като глава на юристите в града под тепетата.
- Аз съм един от многото юристи в нашата гилдия в град Пловдив. Имам дълготраен стаж и като юрист, и в други специалности при започване на професионалния ми път. Имам положително семейство, имам две деца, които също са приключени адвокати. Също по този начин в рода ми има доста адвокати и в това число юристи, включително брачният партньор ми, татко ми, сестра ми, братовчеди и така нататък С някои от тях работим в съдружничество.
Също по този начин практикувам специалността си в региона на гражданското право, цивилист съм. Адвокатското ни сдружение има дългогодишни корпоративни клиенти, които представляваме. В момента това са три от най-големите университети в града. Специализирали сме в областта на висшето обучение и в други области като комерсиалното и администартивното право, защото в адвокатската фирма ни работи лекар по право, специализиращ в административното право. В такава среда практикувам персонално специалността си.
В Адвокатския съвет попаднах при последните постоянни избори. Преди това съм била член на Контролния съвет на Адвокатската гилдия. Случи се по този начин, че като най-пораснал член на Адвокатския съвет, най-възрастна съм в него и в състава, сътрудниците ме показаха като ръководител. Мандатът на този Адвокатски съвет изтича в края на януари 2022 година. Така че моят мандат ще бъде довършителен, напълно къс, само че законът, по този начин или другояче, изискваше да има и действителен избор, откакто нашият ръководител Иван Демерджиев напусна, краткотрайно уповавам се, колегията. Той сега е заместник-служебен министър на правораздаването. Аз доправям неговия мандат. Идеята е да спазим нашите цели, а те са просто да бъдем в услуга на сътрудниците, да си вършим съзнателно и добре работата, която по никакъв начин не е малко, по организационните въпроси в самата гилдия.
По адвокатския указател се работи доста интензивно, защото там има новости, свързани с електронната обработка на документите. Сред целите е също да поддържаме положителни връзки със съдилищата и институциите. В момента в това число си разрешаваме и за пръв път имаме опция да споделяме с Министерството на правораздаването, което е и наш орган, а освен на съдиите и на магистратите, а на всички адвокати, бих споделила. Също по този начин започваме да насочваме и взор към Висш съдебен съвет с наши рекомендации и хрумвания по какъв начин да се облекчи работата освен в съда, само че и в композиция и корелация с работата на юристите. Защото съдът без юристи също не може да съществува.
- Адвокатурата - детска фантазия или в резултат на родителско въздействие?
- Никога пред мен не е стояла алтернатива просто тъй като единствено това съм виждала у дома. Дискутирало се е и просто беше като натурален свършек след гимназията. Много по-труден беше достъпът до това обучение, доста малко хора се одобряваха. Борбата беше доста огромна. За мен не е имало различен път. Да си призная, търсих различен път за децата ми, само че те също не пожелаха друго нещо, по незнайни за мен аргументи.
- Вие бяхте измежду юристите, които стачкуваха против готвената правосъдна промяна, и по-точно против така наречен Модел 4, касаещ правосъдната карта. Какви бяха аргументите за недоволството?
- Реакциите на съдиите и на сътрудниците юристи беше толкоз очевадна срещу тъкмо този Модел 4, че самите вносители ненапълно отстъпиха крачка обратно, отдръпнаха се от мнението си във Висш съдебен съвет. Вероятно взеха решение, че би трябвало да поогледат още един път целите при тази промяна. Обществеността този път даде своя глас, в това число и митингите на представители на адвокатските колегии в Пловдив и София в оня ден, когато всички излязохме единни. Това е отбрана най-много на поданството, тъй като юристът, каквато и популярност да му се носи от време на време, в действителност е стожерът на гражданското общество и отбраната на изконните права на жителите. В случая, на тези хора от дребните обитаеми места, които биха изгубили част от устройството на своите дребни общини без действителни съдилища. Като здания е планувано да останат с по един чиновник вътре, само че там няма да има живот, няма да има съдии, няма да има правосъдие. Ще има, само че спорадично от командировани съдии, които ще заседават един път седмично. Това не е същинският досег до действително правораздаване, до институцията като цяло. Губи се от престижа и връзката с тази институция, която е една от трите управляващи. Основната основна работа беше в тази тенденция, както и за сътрудниците ни юристи, които са по 3-4 до 10 в такива по-малки общини и които ще изгубят хляба си. Това ще докара също до обезличаване, обезлюдяване на такива общини като Първомай, Карлово, Чепеларе. А те не са и толкоз дребни. Но все пак, когато сътрудниците останат без работа и като главната част от делата се изтеглят в Окръжен съд, те няма да имат работа, няма да имат клиенти и ще дойдат в града. А какво ще стане с локалните хора? Ще пътуват за всяко минимум нещо до огромния град. Не е това концепцията, съгласно мен, на бъдещата демографска промяна, в случай че има такава. В този смисъл са нашите въжделения.
- Считате, че би трябвало да има промяна, само че не по този метод?
- Абсолютно. Ние считаме, че би трябвало да има усъвършенстване на правосъдната система. Ние виждаме, че съдиите са неравномерно натоварени, само че по този начин замислената промяна надали ще способства тъкмо за тази част от съдийските несгоди. Така че може би ще се премисли. Трябва да има промяна, с цел да се реализира по-бързо, по-адекватно и квалифицирано правораздаване. Пожелаваме си да се случи по скоро. Има вяра, има поръчка, има интерес за това. Има същински взор сега към тези проблеми и събуденото гражданско общество също способства за това.
- Може ли да разкажете за някое дело от вашата процедура, което е оставило дълготраен отпечатък в съзнанието ви и в никакъв случай няма да забравите?
- Имах една поредност от каузи. Случаят е прочут, споделяха му „ беднякът-милионер “. Всъщност клиент ми беше майката на това момче, която беше огромен реститут в град Пловдив, в смисъл получи доста парцели, доста земи. Съдействах <210> да ги вкара в оборот, да си ги възвърне в действителни граници и така нататък Но за злощастие дамата се порадва 10 години и умря. Нейният наследник беше много грубо и необмислено ограбен, евентуално от по този начин наречената „ имотна мафия “. Той си имаше своите недостатъци и позволи това да му се случи. Прекъсвайки връзката си с мен, той отиде при други юристи, които небрежно му „ разпродадоха “ земите. Той не получи съвсем нищо против тях. Битката за връщането на част от тези парцели беше много тежка и още не е завършила.
Преди 25 години имах друго знаково дело, отново във връзка със закона „ Лучников “ и реституционните въпроси и процеси, които настъпиха в страната. Сградата на Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “, където в този момент се обитава Ректоратът, в миналото е била благосъстоятелност на Френския лицей, който пък е бил под егидата на един католически медал. Католическата черква беше декларирала и беше получила възобновяване на собствеността, без оглед на някои детайлности, които създаваха спънки да бъде възобновена тази благосъстоятелност. Огромната хубава постройка на университета беше изгубена. Имаше заповед на тогавашния регионален шеф и в продължение на няколко месеца университетът плащаше наем на Католическата черква. Това дело беше безусловно знаково. Тогава заведохме дело, което бе с намесата на Ватикана. Стигнахме до Върховния съд и успяхме да потвърдим, че католическият медал е получил, дружно с отчуждени парцели на френската страна, имотно обезщетение, и то в златни швейцарски франкове за постройката на университета.
Доказахме това и отменихме заповедта за реставрация. Това е доста огромно достижение, освен адвокатско. Преборихме се за една емблематична постройка и имущество на българската страна, освен на ПУ. Гордея се с това дело. Наистина е доста забавно, имахме преписка от 1947-1948 година, предоставена от Ватикана, и така нататък Борбата беше доста тежка и спечелването на делото беше ужасно събитие за нас. Имам доста тежки каузи, свързани с домашно принуждение и доста огромни драми, само че не ми се приказва за тях.
- Какво ще пожелаете на нашите читатели?
- Да бъдат будни, да бъдат рационални, да не имат вяра на всички лековерни обещания, в това число в нашата сфера. Да се доверят и да търсят квалифицирани експерти за своите въпроси. Да бъдат по-уверени в своето бъдеще.
визитка
Адв. Доротея Будакова е новоизбраният ръководител на Адвокатска гилдия - Пловдив. Тя е член на Пловдивската адвокатска гилдия от 1992 година Завършила е Английската гимназия - Пловдив, и право в Софийския университет „ Св. Климент Охридски”. Като настоящ юрист практикува в разнообразни области на гражданското право - основно в областта на облигационното, комерсиалното и вещното право, недвижими парцели, фамилно и наследствено право, процесуално посланичество и различни начини за разрешаване на разногласия. Владее британски и съветски език. Омъжена е за някогашния народен представител и правист Димитър Лазаров, има щерка и наследник, които също са адвокати.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ