Бирмингам – вторият по населениe град в Обединеното кралство, познат

Бирмингам – вторият по населениe град в Обединеното кралство, прочут на феновете на киното от сериала Peaky Blinders. А почитателите на футбола го знаят като отечество на тогавашния европейски първенец Астън Вила и съседите му от Бирмингам Сити. Клубът, който носи името на града не може да се похвали с триумфите на Вила и напълно няма най-богатата и славна история на Острова. Но почитателите на Сити също имат своите специфични дати и мотиви за горделивост.

Най-бляскавата епоха за клуба е в края на 50-те години на предишния век, когато „ сините “ печелят шампионата във Втора дивизия, а на идната година приключват шести в елита. Това и до през днешния ден е най-хубавото показване на Сити в най-горния британски ешелон.
През цялото идващото десетилетие клубът се състезава в Първа дивизия, а измежду любимците на почитателите са Гил Мерик, Тревър Смит и Ноел Кинси. Но същинската звезда на Бирмингам от тези години е Джеф Хол, чието въздействие и престиж последователно се размиват във времето, както и тези генерации, които помнят неговата игра. Но за едно нещо няма да бъде пропуснат никога…

Хол, деятелен десен бек, идва в клуба на 21. Забелязан е от треньорите като итрач на един от военните тимове, до момента в който служи в армията. Скромен и харизматичен, скаутите на Бирмингам, които го канят да се причисли към тима, дълго време би трябвало да му изясняват, че не си вършат смешка и в действителност има качествата да играе професионално. Минават часове, преди най-сетне да чуят: „ Ок, дано се опитвам “.
Бранителят дебютира за Сити през 1951 година, а след по-малко от две години се трансформира в една от главните му фигури.
През 1955-а Джеф изиграва първия от общо 17-те си мача за националния тим на Англия. Любопитна статистика е, че с него в редиците си „ трите лъва “ записват едно-единствено проваляне.

Но при започване на 1959 година, преди да е навършил 30, бранителят си отива от полиомиелит.
Полиомиелитът е подъл вирус, който визира вътрешните органи, мозъка и гръбначния мозък. Вирусът предизвика парализа, мускулна недоразвитост и гибел.
През 50-те години на предишния век полиомиелитът е един от най-сериозните обществено-здравни проблеми във Англия, като страната записва публично 45 хиляди инфекции. Колко са в действителност – никой не знае и до през днешния ден.

Летните месеци са най-опасни и болестта плъзва най-настъпателно, когато е топло. Така да вземем за пример – единствено в Ковънтри през лятото на 1957-а заболяването убива повече от 100 души.

Полиомиелитната ваксина е изобретена още през 1952 година, само че използването ѝ се забавя. До 1958 година единствено половината от децата в риск в Англия и Уелс са имунизирани.

Физическата интензивност ускорява резултата на полиомиелита върху тялото и е доста изненадващо, че нито един британски клуб по това време не взима ограничения за играчите си макар общия темперамент на заболяването.

Никой в никакъв случай няма да разбере къде и по какъв начин Джеф Хол се заразява с полиомиелит, само че футболистът стартира да се оплака от общи проблеми в навечерието на мача против Портсмут на 21 март 1959-а. Лекарите обаче му слагат диагноза „ хипотермия “ и Джеф играе през целия мач, приключил при тъждество 1:1.
На идващия ден репортерът на „ Спорт Аргус “ написа в материала си, че след дуела Хол е изглеждал извънредно и е молел час по-скоро да бъде откаран към дома си.

Освен футболист на представителния отбор, Джеф е и треньор на юношите по мини футбол на Бирмингам, на които им следва шампионат, който ще бъде излъчен по локалната телевизия. Хол желае да поддържа момчетата си непременно и идва за надпреварата. Очевидци настояват, че особено тогава е изглеждал добре, само че на идващия ден е признат в болница.

Този път неточност няма и след прегледа лекарите му слагат злополучната диагноза.

Заради неговия случай тимовете на Бирмингам и Портсмут са сложени под насилствена карантина. Футболисти от другите клубове противници на „ сините “ в предходните няколко седмици пък са изпратени за прегледи при експерт. Под карантина е подложен и телевизионният екип, който отразява полуфинала за ФА къп на стадион „ Сейнт Андрюс “.

Въпреки обстоятелството, че вестниците пишат за усъвършенстване в положението на Джеф Хол, бранителят първо е настанен в интензивното поделение, а доста скоро по-късно умира. Той е единствено на 29 години.

Смъртта на футболиста е покруса, която вероятно би могло да бъде избегната. Но въпреки и индиректно, британският национал прекатурва историята на полиомиелита на Острова.

Скоро след известието за гибелта на Хол, здравните отдели във Англия са залети от поръчки за ваксина против вируса. Още в първия уикенд след гибелта на Джеф преди мачовете от кръга във всички дивизии е прочетено известие от министъра на опазването на здравето за предварителната защита на болестта. Думите на държавното управление доближават до футболистите и личния състав на над 400 британски клуба.

Огромна роля в борбата със болестта играе и вдовицата на футболиста Доун Хол, която приказва за загубата му в националния ТВ ефир. На 22 април Би Би Си оповестява, че имунизацията е изчерпана във всички елементи на Обединеното кралство, тъй като никой не е очаквал подобен напор от искащи.
Постепенно е набавена за цялото население.

През 1955-а болните с това заболяване в страната са 3712, а през 1963-та – единствено 39. От 1984-та насам Англия не е записала нито един случай на този ужасяващ вирус.

„ Смъртта на един футболист накара всички – служащи, офис чиновници, възпитаници и въобще цялото рокендрол потомство да тръгне към лечебните заведения за ваксини и лекарство “, написа вестник „ Daily Express “ тогава.

В памет на Хол името му дружно с годините на раждането и гибелта му са изписани на циферблата на часовника на стадион „ Сейнт Андрюс “ сред централната естрада и бранша „ Гил Мерик “. Жест освен към един огромен футболист, само че и към човек, който даде живота си, с цел да избави хиляди други. Макар и индиректно.