Чумна бактерия на 20 млн. години откриха в древна бълха
Биолози са създали необикновено изобретение – те са съумели да открият най-древния до момента пример на чумна бактерия – извършител на бубонна чума, която е прекарала в „ кехлибарен затвор “ към 20 милиона години, излиза наяве от публикация, оповестена в Journal of Medical Entomology.
„ Освен сходствата във външния тип тези бактерии са живели в същата задница от стомаха на бълхите, както и актуалните чумни бактерии. Освен това в този фосил открихме бактерии и в пресъхнала капка кръв на хоботчето на насекомото, което е аналогично на това, по какъв начин те са предавали чума от една жертва на „ черната гибел “ на друга по време на Средновековието “, споделя Джон Пойнар (George Poinar) от Орегонския университет в Корвалис (САЩ), представен от РИА Новости.
Пойнар и сътрудниците му към този момент няколко години се пробват да открият следи от праисторическото минало на Земята в парченца кехлибар, образувани преди милиони години. Например при започване на тази година те съумели да открият спори на халюциногенна гъба, която е връстница на първите динозаври и първите цъфтящи растения.
Този път те съумели да открият бълха и хипотетичен античен вариант на чумна бактерия, като изучавали парче кехлибар, намерено на територията на Доминиканската република в края на ХХ век. Този кехлибар, съгласно разнообразни оценки, се е образувал доста от дълго време – в еоцена, преди към 45–30 милиона години, или в миоцена, преди 20–15 милиона години.
Като анализирали микроскопски фотоси на незнайния до момента тип бълха, получила името Atopopsyllus cionus, учените забелязали необикновени петна от кръв на нейното хоботче и предните лапички, както и странни скупчвания на черни петна в края на нейния корем.
Изучавайки ги по-подробно, биолозите разбрали, че си имат работа със скупчвания на единични микроби с продълговата форма, сходни по тип и размери на Yersinia pestis, извършител на чума. Това съгласно Пойнар разкрива вероятността, че „ черната гибел “ съществува не от 10–20 хиляди години, както считали генетиците по-рано, а от десетки милиони години.
Предполагаемата чумна бактерия на хоботчето на бълхата. © George Poinar, Jr., courtesy of Oregon State University
От друга страна, откривателят признава, че без „ аутопсия “ на кехлибара и подробен разбор на останките от насекомото и микробите не може да се каже с акуратност дали тези бактерии са предшественици или родственици на Yersinia pestis, или са просто сходни микроорганизми, употребяващи същия метод за предаване от една жертва на друга.
Все отново Пойнар счита, че става дума за чумна бактерия, като отбелязва мястото в стомаха, заемано от нея. Според него колониите на тези микроби, също както актуалните Yersinia pestis, по характерен метод „ запушват “ гушата на насекомото, като пречат на придвижването на изсмукваната кръв в стомаха.
Както изяснява биологът, това кара бълхата да изплюе този съсирек дружно с част от погълнатата кръв назад в раничката, което разрешава на микробите да обхванат в организъма на животното, чиято кръв смуче бълхата.
„ Ако това в действителност е античен вариант на Yersinia, това би било необикновено изобретение. То би посочило, че чумата в действителност е антична болест, заразявала и евентуално предизвиквала измирания на някои животни дълго преди появяването на индивида на Земята.
Чумата може да е играела доста по-голяма роля в историята на планетата, в сравнение с сме считали “, заключава Пойнар.
