Библейският потоп се е случил наистина
Легендата за Ноевия ковчег и великия потоп безспорно е една от най-важните и известни в историята на човечеството. Сега, подводен археолог счита, че е разкрил неопровержимо доказателство, че библейският потоп, упоменат и в редица други антични текстове, се е случил фактически.
Робърт Балард (Robert Ballard) е един от най-прочутите подводни археолози. През 1985, употребявайки потопяем робот, открива останките на най-известния транспортен съд – Титаник. Наскоро Балард е изследвал дълбините на Черно море наоколо до крайбрежията на днешна Турция в търсене на следи от антични цивилизации от времето на Ной.
Според него преди 12 000 години огромна част от земната повърхнина е била покрита с лед. „ Където пребивавам аз, в Кънектикът, ледът е достигал на една миля над къщата ми и по този начин до Северния полюс “, споделя Балард за ABC. „ Но по-късно ледът почнал да се топи. Става въпрос за действително световно наводняване. “
След като ледовете почнали да се топят, водата се вляла в Световния океан и настанали пагубни потопи. „ Въпросът е има ли майка на всички потопи. “
Според противоречивата доктрина на учения от Колумбийския университет Великият потоп е почнал от Черно море. Изследователите считат, че в предишното Черно море е било сладководно езеро, заобиколено от обширни тревисти равнини, само че по-късно е било залято от голяма вълна солена вода, идваща от Средиземно море. Приливната вълна помела всичко по пътя си и трансформирала географията на района вечно.
„ Отидохме на място, с цел да проверим теорията си “, прибавя Балард. „ Това не е било постепенно повишаване на равнището на водата, а голям потоп, който е траял дълго време. “
Балард и екипът му почнали да се гмуркат в Черно море и на дълбочина 120 метра разкрили неопровержимото доказателство за Великия потоп – антична крайбрежна линия. Вече било ясно, че в далечното минало се е случило огромно пагубно събитие в Черно море.
Балард даже съумял да откри интервалът на потопа, като направил въглероден разбор на черупки от миди, взети от региона на античното крайбрежие. Катастрофалният потоп се е случил преди към 7000 години, а съгласно множеството откриватели това е и интервалът на Библейския потоп, при който оцеляват единствено Ной и фамилията му.
Всъщност историята за Ной е една от най-енигматичните в Библията. Ной е десетият от допотопните патриарси. Бащата на Ной се споделя Ламех, само че не е несъмнено коя е майка му. Когато Ной бил на 500 години станал татко на Сим, Яфет и Хам.
Ной умира 350 години след Великия потоп на 950-годишна възраст. След него продължителността на живота спада доста – от съвсем хиляда години при Ной, до единствено 120 при Мойсей.
Много учени считат, че историята за Ной и потопа спадат към митологията, само че има и такива, които мислят, че Ноевият ковчег и Великият потоп са претекстове, взети от още по-стари култури като Месопотамската и в частност Епоса за Гилгамеш.
„ Най-ранните месопотамски истории са много сходни – боговете пращат потоп с цел да изтребят човечеството “, споделя библейският археолог Ерик Клайн (Eric Cline). „ Има един определен, който би трябвало да оцелее. Той построява лодка, в която прибира разнообразни животни. След потопа, лодката се оказва заклещена на планина и оживелият изживява живота си щастливо. Готов съм да диспутирам, че библейският и месопотамският потоп в действителност са една и съща история. “
Ancient Code
