Big Brother е реалност. Видеонаблюдението в името на сигурността на

...
Big Brother е реалност. Видеонаблюдението в името на сигурността на
Коментари Харесай

Кои са градовете, в които Биг Брадър е ежедневие?

Big Brother е действителност. Видеонаблюдението в името на сигурността на жителите на няколко града добива плашещи размери. Класацията на мегаполисите, в които управляващите следят най-отблизо всекидневието на своите жители е на The Guardian.
Анализът на градове с най-голямо видеонаблюдение в света е формиран от основаната във Англия изследователска компания Comparitech. Тя го е направила по броя на камерите, с които са оборудвани градските системи. Осем от 10-те най-наблюдавани градове в света съгласно разбора са в Китай . Лондон се класира на шесто място с 627 707 камери, покриващи 9 милиона поданици, а Атланта , Джорджия, е на 10-то място със 7 800 камери за 501 178 души.
И това не е всичко, наклонността е мащабите на наблюдаване да се разрастват, споделя Пол Бишоф, редактор на Comparitech. " От всички градове, които разгледахме, голямото болшинство работи по увеличение потреблението на видеонаблюдение или има проекти за повишение на видеоконтрола ".
Например, " Сингапур възнамерява да инсталира 100 000 камери за различаване на разположение върху улични лампи, полицията в Чикаго закупи нови 30 000 камери, а Москва има намерение да има 174 000 камери до края на годината. "
Масовото наблюдаване в Китай може да бъде несъмнено като невиждано в актуалната ни история. Пример за това е Чунцин - един от четирите градове на централно послушание в Китайската национална република. Като подобен, той има статут на провинция и е зависещ директно на централното държавно управление. Намира се в централната част на Китай и е най-големият по повърхност от четирите китайски административни единици от тази категория.
Чунцин е китайски град, който със своите 2,6 милиона камери е най-силно следеният в света.
Авторите на проучването показват случай от практиката на дежурен служител на реда в града. Той получава сигнал от системата за различаване за обвинен, засечен на локален площад. Има огромна възможност сниманият мъж да е обвинен в дело за ликвидиране от 2002 година и оттогава се търси. Полицаят получава досието му. Три дни по-късно мъжът е хванат и в последна сметка признава за закононарушението преди години.
Това е един от случаите, които полицията взема решение посредством градската система за наблюдаване,която сканира лицевите черти на хората на улицата от видео фрагменти в действително време, създавайки виртуална графика на лицето. След това системата може да съпостави тази информация със сканирани лица на обвинени в полицейската база данни. Ако има съвпадане, което минава авансово заложен предел, нормално 60% или по-висок, системата неотложно уведомява чиновниците.
Използването на системата за лицево различаване е всекидневие за полицията в Чунцин. Градът е оборудван с 2,58 милиона камери, които обгръщат 15 350 000 души. Това значи, че на всеки 6 души се пада по 1 камера. Чунцин има повече камери за наблюдаване от всеки различен град в света за популацията си, като по брой камери побеждава даже Пекин, Шанхай и софтуерния център Шенжен.

Чунцин, най-гъсто обитаемият град в Китай. В него се създава системата на Xue Liang (Sharp Eyes) за справяне с престъпността, която класира доверието на жителите и ги глоби или кредитира надлежно. Според китайското министерство на публичната сигурност, Китай се чака да има 626 милиона камери за видеонаблюдение в приложимост до идната година.
Критиците обаче предизвестяват, че такова необятно наблюдаване нарушава интернационално обезпечени права за дискретност. За да дават отговор на интернационалните стандарти за дискретност, залегнали в Международния пакт за цивилен и политически права, както събирането, по този начин и потреблението на биометрични данни би трябвало да бъде лимитирано до хора, за които е открито, че са забъркани в непозволени дейности, а не до цялото население, което не прави закононарушения. Гражданите би трябвало да знаят с какви биометрични данни разполага държавното управление за тях. Китайските автоматизирани системи за различаване на лица нарушават тези стандарти, съгласно критиците.
" Това, което виждаме, е съревнование сред полицеските бюра в Китай да се стигне до най-съкровеното в персоналния живот, като всяка софтуерна компания, която се бори за тази привилегия твърди, че е най-хубавата в новаторските решения за реализирането на всеобщо наблюдаване и обществен надзор ", споделя Мая Уанг, старши откривател в Китай в региона на човешките права.
" Тези системи се създават и ползват без забележителна отбрана на поверителността против държавния контрол. Дълбочината, широчината и натрапчивостта на всеобщото наблюдаване на китайското държавно управление върху неговите жители може да бъде невиждана в актуалната история. ", твръди тя.
Има градове в Европа, които не са надалеч от всеобщото наблюдаване в Китай.
През лятото хиляди пасажери, употребяващи градския превоз в 260 станции с задействан wifi в Лондон, получиха поръчка да потвърдят връзката си за достъп до интернет. Така бяха събрани данни на милиони под предтекст надзор на достъпа до интернет мрежите на превоза. Заявката е била изпатена до всеки смарт телефона в обсега на мрежите сега на свързване с wifi мрежата. Транспортната компания се оправдава с обясненито, че желае да наблюдава и усъвършенства пътуванията им. Но... информацията за акцията стана обществена едвам откакто медиите започнаха да дават публичност на протичащото се. Едва тогава TfL беше принудена да осведоми в детайли своите пасажери.
Няколко седмици по-късно се оказа, че частният оператор на създаването на King`s Cross в Лондон е внедрил технологията за различаване на лица в своята мрежа за видеонаблюдение без категорично единодушие или предизвестие на жителите. След обществени митинги и следствие, програмата е била спряна.
" Ние имаме съвсем толкоз камери за видеонаблюдение като Китай, не напълно, само че тръгваме по този път ", споделя Пол Уилс, комисарят по биометрия на Обединеното кралство. " С създаването и потреблението на технологии като различаване на лица, имаме потребност от ново законодателство, което да взема решение какво е в полза на обществото и правната конструкция, в която тези технологии могат да бъдат употребявани. ", разяснява Уилс.
През май Сан Франциско стана първият огромен град в Съединени американски щати, който наложи възбрана на потреблението на лицево различаване. Магистратът Аарон Пескин, който поддържа законодателството, сподели: " Можем да имаме сигурност, без да бъдем страна на сигурността. Можем да имаме добра полиция, без да сме полицейска страна. " И част от това е построяването на доверие към общността, основаващо се на добра осведоменост на общността, а не на технологията на Big Brother. "
Оттогава още два калифорнийски града, Оукланд и Бъркли , също са забранили всички държавни технологии за различаване на лица. В Съмървил и Масачузетс одобриха сходен закон това лято, показва The Guardian.
На ръба на закона
" Мисля, че някои градове в Обединеното кралство може да следват тези в Съединени американски щати, които са забранили разпознаването на лица, или най-малко изискват краткотрайно прекъсване, до момента в който не можем да обмислим законодателството ", споделя Уилс. " Лично аз бих предпочел да намеря подобаваща законодателна рамка вместо да забраня сходна технология. "
Не липсват и поддръжници на лицевото различаване и всеобщото му потребление в името на сигурността. Техният претекст е, че новата технология постоянно е предизвиквала смяна и е за положително, в случай че се употребява отговорно и съразмерно. " Джинът на технологията за различаване на лица към този момент е отвън бутилката ", споделя Стюарт Грийнфийлд от Facewatch, водещата английска компания за различаване на лица. " Ако се употребява отговорно от органите на реда и бизнеса за подкрепяне на намаляването на престъпността, това е позитивна смяна за положителното на всички ни. "
Други обаче са загрижени за броя на камерите за наблюдаване и системите за събиране на данни, включени в самодейностите за " образован град ". " Градските управляващи и хората, които ни обслужват, би трябвало да бъдат доста по-скептични по отношение на това дали фактически разполагането с повече данни е панацея за разнообразни проблеми, както и какви спомагателни опасности основава то ", споделя Един Оманович, шеф в Privacy International.
" Очевидният риск е, че това в действителност е от изгода единствено за градските управляващи и огромните софтуерни компании, които продават решенията, а не на действителните хора, които желаят да живеят умерено. "
Оманович твърди, че разпознаването на лица онлайн заплашва главно свободните общества. " Може да стартира с наблюдението единствено на няколко хиляди души, само че несъмнено няма да свърши там ", споделя Оманович. " Властите би трябвало да забранят разпространяването му в този момент, преди да е станало прекомерно късно. "
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР