Безработица, сегрегирани училища, мизерия: така изглежда Столипиново, едно от най-големите

Безработица, сегрегирани учебни заведения, бедност: по този начин наподобява Столипиново, едно от най-големите ромски гета на Балканите. Пловдивският квартал, сходно на доста други из страната, е пропуснат от страната, написа " Дер Щандарт ".

Запуснати панелни блокове, край които се движат коли и каруци, а в канавките се търкалят боклуци. Така наподобява Столипиново, което със своите към 55 000 поданици съставлява един от най-големите ромски квартали на Балканите, написа " Дер Щандарт ". Контейнерите за отпадък тук са необичайност. Но посред квартала е издигнато малко бунище - крепят го три бетонни стени. Това е и мястото, на което камионите на службата по непорочност идват, с цел да приберат отпадъците. Мнозина в Столипиново се пробват да си обезпечат прехраната, ровейки се из боклука с вярата да намерят нещо скъпо, се споделя в репортажа на австрийското издание.

" Това е един пропуснат от всички квартал, каквито има и другаде в България. Никой обаче не взима обстановката насериозно. За всичко, което в България върви наобратно, отговорни се оказват ромите ", споделя Антон Карагьозов, ръководител на самоорганизиралата се Фондация за районно развиване " Роми в Столипиново ". В репортажа на " Дер Щандарт " се разяснява, че тази организация от 25 години насам оказва помощ на обеднелите роми - да вземем за пример при попълването на формуляри и документи за пред институциите. Освен това от фондацията оферират и фамилни съвещания.

Безработица и бедност

Пред австрийския вестник Карагьозов споделя, че главните проблеми в квартала са свързани с безработицата, ниското просветително равнище, опазването на здравето и жилищната обстановка. 62-годишният Карагьозов твърди, че партиите в България са изцяло неспособни да подобрят ситуацията на ромите в страната, както и че европейските пари рядко попадат там, за където са били предопределени.

В репортажа на австрийския вестник се разказва окаяната жилищна обстановка в Столипиново и дребните, незаконно построени бараки от ламарина, дърво и тухли в покрайнините на квартала. В тях живеят фамилии, които не могат да си разрешат никакво обикновено жилище, написа авторката Щефани Рюп и разказва едно от тези жилища по този начин: " В розово боядисаната къщурка с размери към три на четири живеят общо седем души. Тук няма нито вода, нито тоалетна, тъй като незаконните градежи не са свързани с канализацията. Зад бараката фамилията е изкопало септична яма, вода си носят от река Марица, а ток получават от едно жилище в прилежащия панелен блок. За да имат светлина, те заплащат на притежателите на жилището по 60 лв. месечно - съвсем колкото обществената помощ, която получават. Малък електрически котлон вляво от вратата замества цялата кухня. "

По-нататък авторката на репортажа показва, че фамилията незабавно се нуждае от работа. Пред нея 28-годишната Лиляна, която има три деца, споделя, че е подготвена да работи каквото и да било. Жената се дефинира като туркиня и приказва български с акцент, показва Щефани Рюп и прибавя, че най-голямата ѝ щерка - седемгодишната Антоанета - към този момент върви на учебно заведение, само че няма нито подобаващи облекла, нито образователни принадлежности.
Редакцията предлага
Училищата на Столипиново

Почти всички ромски деца вървят на учебно заведение - въпреки това да е обвързвано с огромни компликации за доста от фамилиите, показва австрийското издание. " Социалните помощи са обвързани с това изискване ", споделя Антон Карагьозов. Според него, медиите безпричинно настояват, че ромските деца не ходели на учебно заведение. В реалност те са принудени да учат на две смени - едните заран, а другите след обяд, тъй като не можели да се намерят задоволително учители за сегрегираните учебни заведения.

Карагьозов споделя за един план отпреди 5 години, който събирал ромски и неромски деца в едно учебно заведение. Близо 200 ромчета били откарвани всеки ден с рейсове от Столипиново в центъра на Пловдив. Но откакто се изчерпали дотациите от Ромския учебен фонд, Градският съвет на Пловдив дал своя вот срещу продължаването на плана. Според Карагьозов обаче таман това е един от вероятните пътища за интеграцията на ромските деца. Показателен, съгласно него, е фактът, че познанията на децата, които в Столипиново са били в седми клас, се оказали по-слаби от тези на четвъртокласниците от останалите учебни заведения в Пловдив.

Блокове и отпадъци

Спасението се назовава Германия

Журналистът на свободна процедура Андреас Кунц, който живее край Пловдив, е един от основателите на локалното радио " Столипиново ". Той се опълчва на необятно публикуваното изказване, че ромите в България не живеят уседнало, а обикалят като номади от лагер на лагер. Кунц споделя, че това е един от многочислените предубеждения по отношение на ромите и разяснява: " Те не се местят по лична воля, а единствено тъй като бедността ги принуждава ".

Антон Карагьозов споделя, че за доста от ромите в Столипиново единственият излаз от бедността е миграцията, в това число и към Германия. " Независимо от всички компликации в чужбина, ситуацията им там е по-добро, в сравнение с в България ", споделя той и разяснява, че в България има прикрита дискриминация в областта на трудовия пазар, която прави съвсем невероятно намирането на работа за човек с мрачен цвят на кожата.

Репортажът на Щефани Рюп е направен по линия на плана на Австрийската работа по печата " Евротурс 2018 ", сбъднат с финансовата поддръжка на австрийската страна.