EISA: Шест партии влизат в новия парламент. ГЕРБ-СДС води убедително |
Без да повтаряме разбора, осъществен от „ Маркет ЛИНКС “ и показан от сътрудника Добри Живков, ще се спра единствено на главните моменти.
Нагласа за по-висока изборна интензивност, над три четвърти /77%/ от изследваните лица декларират подготвеност да гласоподават ГЕРБ-СДС води с разлика от 8 % пред втория Българска социалистическа партия Има Такъв Народ губи първата позиция и близо 1/4 от евентуалните си поддръжници Демократична България резервира поддръжката си и даже усилва резултата си с над 2%, по отношение на предходните избори от месец юли Политическа партия (новият план на Кирил Петков и Асен Василев) черпи огромна част от ресурса на Има Такъв Народ и на част от негласувалите на предходните избори и могат да вкарат над 20 депутати, в случай че задържат интереса към новата си политическа групировка Движение за права и свободи резервират обичайните си позиции, съвсем изравнени с тези на Политическа партия ИБГНИ са под чертата и би трябвало да положат огромни старания, в случай че желаят да участват и в идващия парламент, по-високата изборна интензивност не би работила в тяхна изгода
Същите компликации и ограничаващи условия важат и за Възраждане
Основната въпросителна е дали декларираната по-висока изборна интензивност действително ще се случи, както и дали изборите две в едно няма да окажат спомагателна поддръжка на обичайните партии с непрекъснати гласоподаватели и твърди ядра?
При цялата конвенционалност на едно моментно проучване на декларираните настройки за поддръжка на дадена политическа групировка, представителното проучване на EISA сочи, че в случай че декларираната поддръжка се трансформира в деен избор, то ГЕРБ биха имали сред 62 и 70 народни представители, Българска социалистическа партия сред 40 и 44 народни представители, Има Такъв Народ сред 36 и 42 народни представители, Демократична България сред 32 и 38 народни представители, Политическа партия и Движение за права и свободи с съвсем изравнени гласове сред 24 и 30 депутати за всяка една от обединенията.
ГЛАВНИТЕ ПРОБЛЕМИ ПРЕД БЪЛГАРИЯ – ИКОНОМИКАТА И ВСИЧКО ОСТАНАЛО
Твърде забавни са получените оценки на публичното мнение по основни въпроси, които могат да окажат съществено въздействие върху крайните настройки за гласоподаване. Изследването, извършено от EISA демонстрира уверено доминиране на икономическите проблеми в съзнанието на българина. На въпрос: „ Какви ще бъдат главните проблеми на България? “ близо 2/3 от интервюираните лица декларират, че тези проблеми ще са „ основно стопански " /38.6%/ и „ основно свързани с повишаването на живота “ /26%/ . Едва 10 % от интервюираните показват, че проблемите пред България ще бъдат „ основно политически “.
Проблемите, свързани с COVID-19 , които при предходни проучвания бяха домониращи в съзнанието на над 40% на българите, в този момент с а избрани като главен проблем пред страната от едвам 8.4% от хората. Дали това се дължи на вродения песимизъм и съмнение на българина, на по-умерено провежданите ограничения спрямо крайните рестрикции в други страни или на умората от преекспонирането на тематиката по медиите следва да се обяснява. В тази връзка заслужава да се означи, че едвам една четвърт /24.6%/ от интервюираните лица показват, че към този момент са имунизирани с 2 дози, единствено 3.2% с 1 доза, само че близо 40% декларират „ не съм се ваксинирал и не възнамерявам да го върша “ . Към тези негативни настройки можем да прибавим още близо 22%, които заязяват „ не съм имунизиран и се двоумя дали да го направя “. Отчетливо е видно, че преобладаващото болшинство българи, над 60%, са с колебаещи се отрицателни или извънредно негативни настройки по отношение на имунизирането срещу COVID-19. С най-отрицателни настройки са хората във възрастовата група 25-39 години, както и младежите на възраст 18-24 години. Най-висок е процентът на напълно имунизираните при възрастовата група от 60+.
Широко експлоатираната тематика от някои политици и партии за Съдебната система не вълнува значително българина съгласно данните от Национално-представителното проучване. Едва 2.5% от интервюираните декларират, че главните проблеми пред България са „ свързани със правосъдната система “ . При все това всеки 8-и интервюиран /12.5%/ вижда като основни проблемите „ свързани с корупцията “. Последните данни пораждат редица въпроси: дали правосъдната система би трябвало да бъде само обект на рецензии, обвързвана със подозрения за корупция, дали в действителност корупцията като събитие не е доста по-широко и не обгръща на първо място политиците и Изпълнителната власт. При 2 предишни проучвания на EISA главните групи обвинени в корупция от интервюираните бяха политиците, кметовете и общинарите и служителите на реда. Може да бъде подложен и въпросът дали също както при COVID-19 българинът не е развил висок предел на толерантност към корупцията до степен, че тя към този момент да не му прави такова усещане.
Данните недвусмислено сочат, че която политическа мощ желае да „ сърфира “ върху тематиките Съдебна система и Корупция, би трябвало да търси нови и доста по-убедителни причини в случай че желае да притегли вниманието на аудиторията. Очевидни са отегченето и умората по тези тематики, като в това време в съзнанието на българина уверено преобладават проблемите, свързани със положението на стопанската система, повишаването на живота, разноските по бюджета на семейството и несигурността за бъдещето.
ДЯСНОТО Е ПРЕДПОЧИТАНО ПРЕД ЛЯВОТО, ХОРАТА ИСКАТ ПРАВИТЕЛСТВO OT ПРОФЕСИОНАЛИСТИ, А НЕ ОТ ПАРТИЙЦИ
Горните заключения, свързани с очакване за стопански проблеми намират израз и в настройката на българите да поддържат на 1-во място „ експертно държавно управление от експерти, а не от партийци “ /23.7%/, като отговор на въпроса „ Ако идващото Народно събрание успее да избере държавно управление, какво би трябвало да бъде то? “. На 2-ро място интервюираните показват, че няма значение каво е държавното управление, „ значимото е да работи за страната “ /13.7%/. При избор по оста „ дясно-ляво “ по-голямата част от интервюираните избират бъдещото държавно управление да бъде по-скоро дясно /11.3%/ или дясно-центристко /10.7%/, едвам 4.6% избират ляво държавно управление, още по-малко 4.2% ляво-центристко. Всеки 10-ти от интервюираните би подкрепил „ необятна коалиция за единство на България “. Българските жители имат очакване за сформиране на постоянно държавно управление от идващото Народно събрание, защото едвам 6% декларират „ нямам доверие да се сформира държавно управление “.
53% ПОДКРЕПЯТ ПРИЕМАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА
Отчетливото доминиране на икономическите въпроси и проблеми в съзнанието на българите се удостоверява и при отговорите на въпроса: „ Ако зависеше от Вас, кой закон трябваше да гласоподава предпочитано Народното събрание, което завърши активността си? “. Мнозинството от 53 % интервюирани българи изрично показват, че това е „ Законът за бюджета “. В този смисъл подложеното на критика 46-о Народно събрание въпреки всичко е дало отговор на предпочитаните упования на българските жители и е приело най-важния съгласно тях Закон. Усилията на Бюджетната комисия в 46-ото Народно събрание и нейния ръководител Любомир Каримански, явно са и в основата на високото му утвърждение, каквото имат единствено още 2-ма представители на Има Такъв Народ, Мика Зайкова и Ива Митева. Икономическите проблеми и нуждата от публичен спор по тази причина са и в основата на рейтинга на служебните министри Асен Василяв (на финансите) и Кирил Петков (на икономиката).
Освен, че приемането на Закона за бюджета е подкрепено от болшинството българи, /което още веднъж разкрива терзанията от задаващите се проблеми в икономиката/, това господства дотам, че изтласква възможната поддръжка за други закони в пренебрежимо дребни граници. Приемането на „ Закон за откриване за полицейския произвол “ получава поддръжката от 5.9%, „ Закон за закриване на Специализирания съд и Специализираната прокуратура “ от 5.5%, възможен „ Закон на приемане на Еврото през 2023 година “ от 3.7%, „ Закон за наложителното имунизиране против COVID-19 “ би бил подсилен едвам от 2.8% от интервюираните, в случай че бъде препоръчан за гласоподаване в Народно събрание. Още по-малък е интереса на хората от приемането на „ Закон, за това кого да охранява НСО “ – 1.5%.
Посочените данни демонстрират значително разминаване сред тематиките и проблемите, обсъждани от политиците и извеждани от тях на челни позиции и настройките, и упованията на българския народ, свързани с решаването на основни за обществото и хората проблеми, които са основа в икономическата сфера.
Във вторача част от разбора на проучването на EISA ще се спрем на оценките за работата и степента на доверие към Служебното държавно управление, обособените министри, упованията за развиване на България, избора на стратегически сътрудници и външно-политическите настройки съгласно оценките на българските жители.
Изследването е национално представително, извършено е в интервала 15.09.-20.09.2021 година и обгръща 1076 пълнолетни лица. Подготовката на извадката и работата на терен се реализира от „ Маркет ЛИНКС “ по поръчка на EISA, в границите на пакет от проучвания, предоставени от Европейската Лига за Икономическо Сътрудничество за България.
Нагласа за по-висока изборна интензивност, над три четвърти /77%/ от изследваните лица декларират подготвеност да гласоподават ГЕРБ-СДС води с разлика от 8 % пред втория Българска социалистическа партия Има Такъв Народ губи първата позиция и близо 1/4 от евентуалните си поддръжници Демократична България резервира поддръжката си и даже усилва резултата си с над 2%, по отношение на предходните избори от месец юли Политическа партия (новият план на Кирил Петков и Асен Василев) черпи огромна част от ресурса на Има Такъв Народ и на част от негласувалите на предходните избори и могат да вкарат над 20 депутати, в случай че задържат интереса към новата си политическа групировка Движение за права и свободи резервират обичайните си позиции, съвсем изравнени с тези на Политическа партия ИБГНИ са под чертата и би трябвало да положат огромни старания, в случай че желаят да участват и в идващия парламент, по-високата изборна интензивност не би работила в тяхна изгода
Същите компликации и ограничаващи условия важат и за Възраждане
Основната въпросителна е дали декларираната по-висока изборна интензивност действително ще се случи, както и дали изборите две в едно няма да окажат спомагателна поддръжка на обичайните партии с непрекъснати гласоподаватели и твърди ядра?
При цялата конвенционалност на едно моментно проучване на декларираните настройки за поддръжка на дадена политическа групировка, представителното проучване на EISA сочи, че в случай че декларираната поддръжка се трансформира в деен избор, то ГЕРБ биха имали сред 62 и 70 народни представители, Българска социалистическа партия сред 40 и 44 народни представители, Има Такъв Народ сред 36 и 42 народни представители, Демократична България сред 32 и 38 народни представители, Политическа партия и Движение за права и свободи с съвсем изравнени гласове сред 24 и 30 депутати за всяка една от обединенията.
ГЛАВНИТЕ ПРОБЛЕМИ ПРЕД БЪЛГАРИЯ – ИКОНОМИКАТА И ВСИЧКО ОСТАНАЛО
Твърде забавни са получените оценки на публичното мнение по основни въпроси, които могат да окажат съществено въздействие върху крайните настройки за гласоподаване. Изследването, извършено от EISA демонстрира уверено доминиране на икономическите проблеми в съзнанието на българина. На въпрос: „ Какви ще бъдат главните проблеми на България? “ близо 2/3 от интервюираните лица декларират, че тези проблеми ще са „ основно стопански " /38.6%/ и „ основно свързани с повишаването на живота “ /26%/ . Едва 10 % от интервюираните показват, че проблемите пред България ще бъдат „ основно политически “.
Проблемите, свързани с COVID-19 , които при предходни проучвания бяха домониращи в съзнанието на над 40% на българите, в този момент с а избрани като главен проблем пред страната от едвам 8.4% от хората. Дали това се дължи на вродения песимизъм и съмнение на българина, на по-умерено провежданите ограничения спрямо крайните рестрикции в други страни или на умората от преекспонирането на тематиката по медиите следва да се обяснява. В тази връзка заслужава да се означи, че едвам една четвърт /24.6%/ от интервюираните лица показват, че към този момент са имунизирани с 2 дози, единствено 3.2% с 1 доза, само че близо 40% декларират „ не съм се ваксинирал и не възнамерявам да го върша “ . Към тези негативни настройки можем да прибавим още близо 22%, които заязяват „ не съм имунизиран и се двоумя дали да го направя “. Отчетливо е видно, че преобладаващото болшинство българи, над 60%, са с колебаещи се отрицателни или извънредно негативни настройки по отношение на имунизирането срещу COVID-19. С най-отрицателни настройки са хората във възрастовата група 25-39 години, както и младежите на възраст 18-24 години. Най-висок е процентът на напълно имунизираните при възрастовата група от 60+.
Широко експлоатираната тематика от някои политици и партии за Съдебната система не вълнува значително българина съгласно данните от Национално-представителното проучване. Едва 2.5% от интервюираните декларират, че главните проблеми пред България са „ свързани със правосъдната система “ . При все това всеки 8-и интервюиран /12.5%/ вижда като основни проблемите „ свързани с корупцията “. Последните данни пораждат редица въпроси: дали правосъдната система би трябвало да бъде само обект на рецензии, обвързвана със подозрения за корупция, дали в действителност корупцията като събитие не е доста по-широко и не обгръща на първо място политиците и Изпълнителната власт. При 2 предишни проучвания на EISA главните групи обвинени в корупция от интервюираните бяха политиците, кметовете и общинарите и служителите на реда. Може да бъде подложен и въпросът дали също както при COVID-19 българинът не е развил висок предел на толерантност към корупцията до степен, че тя към този момент да не му прави такова усещане.
Данните недвусмислено сочат, че която политическа мощ желае да „ сърфира “ върху тематиките Съдебна система и Корупция, би трябвало да търси нови и доста по-убедителни причини в случай че желае да притегли вниманието на аудиторията. Очевидни са отегченето и умората по тези тематики, като в това време в съзнанието на българина уверено преобладават проблемите, свързани със положението на стопанската система, повишаването на живота, разноските по бюджета на семейството и несигурността за бъдещето.
ДЯСНОТО Е ПРЕДПОЧИТАНО ПРЕД ЛЯВОТО, ХОРАТА ИСКАТ ПРАВИТЕЛСТВO OT ПРОФЕСИОНАЛИСТИ, А НЕ ОТ ПАРТИЙЦИ
Горните заключения, свързани с очакване за стопански проблеми намират израз и в настройката на българите да поддържат на 1-во място „ експертно държавно управление от експерти, а не от партийци “ /23.7%/, като отговор на въпроса „ Ако идващото Народно събрание успее да избере държавно управление, какво би трябвало да бъде то? “. На 2-ро място интервюираните показват, че няма значение каво е държавното управление, „ значимото е да работи за страната “ /13.7%/. При избор по оста „ дясно-ляво “ по-голямата част от интервюираните избират бъдещото държавно управление да бъде по-скоро дясно /11.3%/ или дясно-центристко /10.7%/, едвам 4.6% избират ляво държавно управление, още по-малко 4.2% ляво-центристко. Всеки 10-ти от интервюираните би подкрепил „ необятна коалиция за единство на България “. Българските жители имат очакване за сформиране на постоянно държавно управление от идващото Народно събрание, защото едвам 6% декларират „ нямам доверие да се сформира държавно управление “.
53% ПОДКРЕПЯТ ПРИЕМАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА
Отчетливото доминиране на икономическите въпроси и проблеми в съзнанието на българите се удостоверява и при отговорите на въпроса: „ Ако зависеше от Вас, кой закон трябваше да гласоподава предпочитано Народното събрание, което завърши активността си? “. Мнозинството от 53 % интервюирани българи изрично показват, че това е „ Законът за бюджета “. В този смисъл подложеното на критика 46-о Народно събрание въпреки всичко е дало отговор на предпочитаните упования на българските жители и е приело най-важния съгласно тях Закон. Усилията на Бюджетната комисия в 46-ото Народно събрание и нейния ръководител Любомир Каримански, явно са и в основата на високото му утвърждение, каквото имат единствено още 2-ма представители на Има Такъв Народ, Мика Зайкова и Ива Митева. Икономическите проблеми и нуждата от публичен спор по тази причина са и в основата на рейтинга на служебните министри Асен Василяв (на финансите) и Кирил Петков (на икономиката).
Освен, че приемането на Закона за бюджета е подкрепено от болшинството българи, /което още веднъж разкрива терзанията от задаващите се проблеми в икономиката/, това господства дотам, че изтласква възможната поддръжка за други закони в пренебрежимо дребни граници. Приемането на „ Закон за откриване за полицейския произвол “ получава поддръжката от 5.9%, „ Закон за закриване на Специализирания съд и Специализираната прокуратура “ от 5.5%, възможен „ Закон на приемане на Еврото през 2023 година “ от 3.7%, „ Закон за наложителното имунизиране против COVID-19 “ би бил подсилен едвам от 2.8% от интервюираните, в случай че бъде препоръчан за гласоподаване в Народно събрание. Още по-малък е интереса на хората от приемането на „ Закон, за това кого да охранява НСО “ – 1.5%.
Посочените данни демонстрират значително разминаване сред тематиките и проблемите, обсъждани от политиците и извеждани от тях на челни позиции и настройките, и упованията на българския народ, свързани с решаването на основни за обществото и хората проблеми, които са основа в икономическата сфера.
Във вторача част от разбора на проучването на EISA ще се спрем на оценките за работата и степента на доверие към Служебното държавно управление, обособените министри, упованията за развиване на България, избора на стратегически сътрудници и външно-политическите настройки съгласно оценките на българските жители.
Изследването е национално представително, извършено е в интервала 15.09.-20.09.2021 година и обгръща 1076 пълнолетни лица. Подготовката на извадката и работата на терен се реализира от „ Маркет ЛИНКС “ по поръчка на EISA, в границите на пакет от проучвания, предоставени от Европейската Лига за Икономическо Сътрудничество за България.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ