Морална пропаст в НК освобождава насилниците от отговорност за изтезания и тежки унижения
" Бели петна " в Наказателния кодекс и безразличието на правосъдните сформира и прокурорите във връзка с жертвите на принуждение са част от аргументите за неуместни случаи като делото против нападателя на 18-годишното момиче от Стара Загора.
Това е позицията, която омбудсманът Диана Ковачева (бивш министър на правосъдието) и юрист Михаил Екимджиев опазиха пред bTV ден след всеобщите митинги.
Екимджиев даде три образеца за неправилни дейности от страна на прокуратурата и съда по проблема в Стара Загора:
Не е повдигнато обвиняване, че телесната щета (независимо каква е) е нанесена по изключително непосилен за жертвата метод и с особена свирепост. Тогава тя би била закононарушение от общ темперамент.Според него остригването на косата на жертвата е настрана закононарушение " насила " по член 143, (1) Наказателен кодекс - тогава обвиненият трябваше да се съди по общ ред и да му се вземе мярка за неотклонение. Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, обратно на волята му, като използва за това мощ, заплашване или злоупотреби с властта си, се санкционира с отнемане от независимост до шест години. " Ако правосъдният състав не беше решил да работи самосъхранително и формалистично, в случай че беше показал малко повече емпатия и човещина, би назначил спомагателна, разширена експертиза, тъй като подозрението е самоналагащо се, когато видиш фотографията на жертвата - дали тези прорезни рани няма трайно да загрозят нейното тяло и лице. Трябвало е да бъде назначена разширена експертиза, с цел да се подсигурява обективността на преценката ", сподели още Екимджиев.
Допълнителната експертиза е можело да бъде подготвена за 2-3 дни при подобаващи инструкции от съда, сподели той. Според него няма официална възбрана за правосъдния състав да я назначи - " постоянно те не го вършат просто тъй като по този начин е по-лесно на съдиите - да кажат, че не са лекари и не могат да създадат нищо повече, а жертвата да му мисли по какъв начин да се оправя, водейки сама делото против насилника ".
Екимджиев позволи още, че обвиненият (вече осъждан за побой) е " съветван " по какъв начин да избегне по-тежки санкции за нападенията си и " слаломира сред разпореждания на Наказателен кодекс ".
Той сложи въпроса и за какво се позволява осъждано лице да прави частна охранителна активност, откакто това е неразрешено със закон.
Адвокатът се възмути от думите на съдията по делото, че " не дължи отговори " отвън претекстовете си, като сподели: " Когато обществото им подсигурява несменяемост, те дължат отчетност на обществото и в случай че не трансформират това надменно отношение, хората ще стартират да вземат решение проблемите сами между тях ".
Екимджиев въпреки всичко призна, че са прекрачени граници на допустимото държание с отправянето на персонални нападки против съдията.
Както той, по този начин и Диана Ковачева приканиха Народното събрание за незабавни законодателни промени, които да дадат по-ясни дефиниции за физическо, психическо и икономическо принуждение, тъй че преценката да не се оставя единствено на съда.
Ковачева обърна внимание, че българският Наказателен кодекс не криминализира изтезанието и жестокото нечовешко унизително отношение от страна на принудител към жертва. Това, което тя назова " бяло леке " в законодателството, беше окачествено като " морална и юридическа бездна, при която дейности с трайни и доживотни следи просто остават отвън Наказателен кодекс и за тях не се носи наказателна отговорност " от Михаил Екимджиев.
Той даде и образец по какъв начин актове на полицейско принуждение могат да минат безнаказани - да вземем за пример да принудят арестуван да стои прав с разкрачени крайници и ръце на стената за няколко часа: " По тялото ви няма да има никакви следи, само че ще бъдете душевен сломени. Подобни техники се владеят освен от служители на реда, само че и от охранители ".
Диана Ковачева разкритикува съда, прокуратурата и полицията за неналичието на отношение към жертвите на домашно принуждение - освен дами, само че и хора с увреждания или възрастни хора.
Омбудсманът дефинира като компромисни последните промени в Закона за отбрана от домашното принуждение, тъй като те изключват жертвите в партньорски връзки (какъвто е бил казусът в Стара Загора) и не престават да изискват най-малко три поредни сигнала за принуждение, преди то да се квалифицира като " домашно " с по-тежки санкции.
" Жертвите на принуждение не приказват, опасяват се. Ако сте в дребен град, информацията за сигнала постоянно се връща към насилника, тъй като служителите на реда го викат за пояснения. Той се връща у дома и " разубеждава " жертвата да подаде втори сигнал. И в случай че вторият случай е ликвидиране и ви намерят в куфар, съдът ще каже, че няма три сигнала за принуждение ", сподели тя.
Това е позицията, която омбудсманът Диана Ковачева (бивш министър на правосъдието) и юрист Михаил Екимджиев опазиха пред bTV ден след всеобщите митинги.
Екимджиев даде три образеца за неправилни дейности от страна на прокуратурата и съда по проблема в Стара Загора:
Не е повдигнато обвиняване, че телесната щета (независимо каква е) е нанесена по изключително непосилен за жертвата метод и с особена свирепост. Тогава тя би била закононарушение от общ темперамент.Според него остригването на косата на жертвата е настрана закононарушение " насила " по член 143, (1) Наказателен кодекс - тогава обвиненият трябваше да се съди по общ ред и да му се вземе мярка за неотклонение. Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, обратно на волята му, като използва за това мощ, заплашване или злоупотреби с властта си, се санкционира с отнемане от независимост до шест години. " Ако правосъдният състав не беше решил да работи самосъхранително и формалистично, в случай че беше показал малко повече емпатия и човещина, би назначил спомагателна, разширена експертиза, тъй като подозрението е самоналагащо се, когато видиш фотографията на жертвата - дали тези прорезни рани няма трайно да загрозят нейното тяло и лице. Трябвало е да бъде назначена разширена експертиза, с цел да се подсигурява обективността на преценката ", сподели още Екимджиев.
Допълнителната експертиза е можело да бъде подготвена за 2-3 дни при подобаващи инструкции от съда, сподели той. Според него няма официална възбрана за правосъдния състав да я назначи - " постоянно те не го вършат просто тъй като по този начин е по-лесно на съдиите - да кажат, че не са лекари и не могат да създадат нищо повече, а жертвата да му мисли по какъв начин да се оправя, водейки сама делото против насилника ".
Екимджиев позволи още, че обвиненият (вече осъждан за побой) е " съветван " по какъв начин да избегне по-тежки санкции за нападенията си и " слаломира сред разпореждания на Наказателен кодекс ".
Той сложи въпроса и за какво се позволява осъждано лице да прави частна охранителна активност, откакто това е неразрешено със закон.
Адвокатът се възмути от думите на съдията по делото, че " не дължи отговори " отвън претекстовете си, като сподели: " Когато обществото им подсигурява несменяемост, те дължат отчетност на обществото и в случай че не трансформират това надменно отношение, хората ще стартират да вземат решение проблемите сами между тях ".
Екимджиев въпреки всичко призна, че са прекрачени граници на допустимото държание с отправянето на персонални нападки против съдията.
Както той, по този начин и Диана Ковачева приканиха Народното събрание за незабавни законодателни промени, които да дадат по-ясни дефиниции за физическо, психическо и икономическо принуждение, тъй че преценката да не се оставя единствено на съда.
Ковачева обърна внимание, че българският Наказателен кодекс не криминализира изтезанието и жестокото нечовешко унизително отношение от страна на принудител към жертва. Това, което тя назова " бяло леке " в законодателството, беше окачествено като " морална и юридическа бездна, при която дейности с трайни и доживотни следи просто остават отвън Наказателен кодекс и за тях не се носи наказателна отговорност " от Михаил Екимджиев.
Той даде и образец по какъв начин актове на полицейско принуждение могат да минат безнаказани - да вземем за пример да принудят арестуван да стои прав с разкрачени крайници и ръце на стената за няколко часа: " По тялото ви няма да има никакви следи, само че ще бъдете душевен сломени. Подобни техники се владеят освен от служители на реда, само че и от охранители ".
Диана Ковачева разкритикува съда, прокуратурата и полицията за неналичието на отношение към жертвите на домашно принуждение - освен дами, само че и хора с увреждания или възрастни хора.
Омбудсманът дефинира като компромисни последните промени в Закона за отбрана от домашното принуждение, тъй като те изключват жертвите в партньорски връзки (какъвто е бил казусът в Стара Загора) и не престават да изискват най-малко три поредни сигнала за принуждение, преди то да се квалифицира като " домашно " с по-тежки санкции.
" Жертвите на принуждение не приказват, опасяват се. Ако сте в дребен град, информацията за сигнала постоянно се връща към насилника, тъй като служителите на реда го викат за пояснения. Той се връща у дома и " разубеждава " жертвата да подаде втори сигнал. И в случай че вторият случай е ликвидиране и ви намерят в куфар, съдът ще каже, че няма три сигнала за принуждение ", сподели тя.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ