Blic : Въпреки огромния потенциал, приходите на Сърбия от ловен туризъм са далеч по-скромни от тези на съседите й
Белград. За повече от шест милиона ловци, регистрирани в страните от Европейския съюз, всички дестинации, в които могат да практикуват заниманието си, са привлекателни - в това число и Сърбия. Но, за разлика от Унгария, която годишно осъществя над един милиард евро доходи от ловджийски туризъм, и от Хърватия, която прибира по към 180 млн. евро, прилежащата им Сърбия печели едвам към пет милиона евро на година от този вид туризъм. Тези данни са още по-обезкуражаващи, в случай че се вземе поради обстоятелството, че Сърбия разполага с голям капацитет за ловджийски туризъм, разяснява белградското електронно издание Blic .
На територията на Сърбия има 321 открити ловища, чиято обща повърхност надвишава над седем милиона хектара. В листата на най-популярните ловни дестинации попадат Караджорджево, Морович, планините Голия и Цер, Стара планина, естественият резерват " Делиблатска пешчара ", националният парк " Фрушка гора " и още доста други. Следва да се означи, че в ловищата е налице и главната причина за развиването на ловджийски туризъм - многочислен и разнороден дивеч, предава Радио " Фокус " в рубриката " Балкански туристически часовник ".
В ловните стопанства на Войводина да вземем за пример са развъждани елени, диви прасета и сърни. Има голям брой елени лопатари и муфлони, а от по-малкия дивеч се срещат фазани, диви патици и диви гъски.
Ловуването изисква непоколебим кодекс на държание, само че и организация, която включва безвредно нахлуване и превоз до ловните полета, даване на лицензи за оръжия и муниции, професионални водачи, както и ветеринарни лицензи, нужни за експорт на диви животни. За уреждането на всички тези неща се грижат локалните оторизирани организации, които работят на равнище. За това какъв брой скъпо забавление е спортният лов може да се направи умозаключение от данните, че за един уикенд в ловище са нужни към 2800 евро.
Всички тези предпоставки са причина представителите на сектора да допускат, че ловният туризъм в Сърбия би могъл да генерира доста по-големи доходи. При това следва да се означи, че към 70 на 100 от ловните туристи в Сърбия са чужденци - най-вече от Австрия и Германия, следвани от Италия, Англия, Испания, Франция и Словения.
Превод и редакция: Тереза Герова
На територията на Сърбия има 321 открити ловища, чиято обща повърхност надвишава над седем милиона хектара. В листата на най-популярните ловни дестинации попадат Караджорджево, Морович, планините Голия и Цер, Стара планина, естественият резерват " Делиблатска пешчара ", националният парк " Фрушка гора " и още доста други. Следва да се означи, че в ловищата е налице и главната причина за развиването на ловджийски туризъм - многочислен и разнороден дивеч, предава Радио " Фокус " в рубриката " Балкански туристически часовник ".
В ловните стопанства на Войводина да вземем за пример са развъждани елени, диви прасета и сърни. Има голям брой елени лопатари и муфлони, а от по-малкия дивеч се срещат фазани, диви патици и диви гъски.
Ловуването изисква непоколебим кодекс на държание, само че и организация, която включва безвредно нахлуване и превоз до ловните полета, даване на лицензи за оръжия и муниции, професионални водачи, както и ветеринарни лицензи, нужни за експорт на диви животни. За уреждането на всички тези неща се грижат локалните оторизирани организации, които работят на равнище. За това какъв брой скъпо забавление е спортният лов може да се направи умозаключение от данните, че за един уикенд в ловище са нужни към 2800 евро.
Всички тези предпоставки са причина представителите на сектора да допускат, че ловният туризъм в Сърбия би могъл да генерира доста по-големи доходи. При това следва да се означи, че към 70 на 100 от ловните туристи в Сърбия са чужденци - най-вече от Австрия и Германия, следвани от Италия, Англия, Испания, Франция и Словения.
Превод и редакция: Тереза Герова
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ