Грешките на Белгия при терористичните атаки хвърлят петно върху предстоящото ѝ председателство на ЕС
Белгия имаше огромни проекти за идното си председателство на Съвета, написа „ Politico “. Но оправянето със стрелбата на 16 октомври от тунизийския стрелец Абдесалем Ласуед , която остави двама шведски футболни последователи мъртви, от този момент докара до поредност от неуместни разкрития .
Ласуед е обитавал в страната като мигрант без документи , откакто белгийските управляващи отхвърлят молбата му за леговище през 2020 година, и е бил прочут на правоприлагащите органи с „ подозрителни действия “ . Страната му на генезис, Тунис, даже е поискала екстрадицията му – факт, пропуснат от правосъдната система на страната. Министърът на правораздаването на Белгия подаде оставка, а министрите на вътрешните работи и на убежището и миграцията на страната трябваше да се явят два пъти пред депутатите, с цел да обяснят за какво и те не би трябвало да подават оставка .
За Белгия беше неудобно да се приготвя за председателството на Съвета , защото искаше да направи усещане тъкмо в тези области, в които в този момент явно се е провалила: миграцията и битката с проведената престъпност .
Първоначално Белгия възприе детайлите на нападението в Брюксел като в допълнение опрощение за целите на своето председателство.
През октомври 2020 година на Ласуед е отказано леговище, само че писмото, с което му е подредено да напусне Белгия, по този начин и не е връчено на мъжа. Грешката илюстрира по какъв начин европейските страни се борят да провеждат насилственото връщане , при което те също са подвластни от страните на генезис.
Осъществяването на „ положителни договорености с други страни, също и във връзка с страните на генезис “ , ще бъде приоритет на Белгия по време на нейното председателство, съобщи министър-председателят Александър Де Кроо ден след нападението. Два дни по-късно, по време на взаимна конференция с шведския министър-председател Улф Кристерсон и ръководителя на Комисията Урсула фон дер Лайен , Де Кроо увеличи залога, като съобщи, че „ най-висш приоритет “ е довеждането на пакта на Европейски Съюз за леговище и миграция до „ сполучлив край “. Но ден по-късно, на 20 октомври, стана ясно, че Тунис е поискала изгонването на мъжа. Това искане събра прахуляк в кабинета на брюкселски прокурор – и провокира оставката на министъра на правораздаването Винсент ван Квикенборн , който по-рано изрази страдание, че белгийските служби за сигурност се сблъскват с „ нежеланието на някои северноафрикански страни да одобряват назад своите незаконни мигранти “ .
Експертите настояват, че Белгия остава надеждна по тематиката за насилственото връщане, само че признават, че залогът е нараснал за нейното председателство на Европейски Съюз. Хендрик Вос, професор по европейски проучвания в университета в Гент, счита:
„ Това е смущаващо, само че тези събития се случват доста постоянно и за това има несъмнено схващане. Това би могло да се случи и в други страни. Желанието да се довърши пактът за миграцията ще бъде още по-голямо. “
Говорейки пред кореспонденти преди Европейския съвет, Де Кроо също по този начин отхвърли, че неуспехът ще се отрази на доверието към Белгия .
„ Да, в действителност, индивидът, за който приказваме, имаше искане за екстрадиция, само че той беше и незаконен. Той е бил противозаконен и преди. Вярно е, че белгийската полемика се раздвижи, само че казусът си остава: има голямо количество хора, които са получили заповед да изоставен страната. “
Опитът на Белгия и Швеция по време на Европейския съвет тази седмица да внесат промени в текста по отношение на тероризма и миграцията беше отритнат от останалите страни.
Буйството на Ласуед повдигна и други неотложни въпроси, като да вземем за пример: Как е съумял да се снабди с полуавтоматичната пушка, която употребява при нападението си?
В четвъртък стана ясно, че Ласуед може да е имал помощ при придобиването на оръжието. Тунизиецът, разпознат единствено като Ламджед К., беше задържан и упрекнат в ликвидиране и опит за ликвидиране по време на терористичен акт, както и в присъединяване в активността на терористична организация .
„ Възможно е той да е обвързван с употребяваното оръжие “ , се споделя в известие на прокуратурата.
Развитието на събитията също по този начин слага под въпрос дали Белгия прави задоволително за битка с противозаконния трафик на оръжие , който е от значително значение за проведената престъпност. Борбата с проведената престъпност , изключително с трафика на опиати, е различен приоритет на белгийското председателство, съобщи министърът на вътрешните работи Анелис Верлинден пред POLITICO през май.
Критиците обаче настояват, че противозаконният трафик на оръжие не е приоритет за силите за сигурност в самата Белгия.
„ Виждате това в ежедневната работа с тези досиета. Ако имате конфискация на опиати, кокаин и няколко револвера, тогава се обръща огромно внимание на опиатите, с цел да се разбере от кое място идва това, само че доста по-малко се преглежда съществуването на револвер “ , акцентира Нилс Дуке, шеф на Фламандския институт за мир, след нападението на Ласуед.
