Бежанци ♥ Пейо ЯВОРОВ
„ Бежанци “, 1926 година, Иван МИЛЕВ (1897-1927)
♥ Бежанци
Аз постоянно виждам из градът,
по всякога и кръстопът
на Македония чадата:
от старци чак до младенци,
все нови посетители – бежанци –
завареници на съдбата…
Сред пламъка на безценен парцел
избавили един живот,
те стремително идат: гневни хали
зад Рила кършат всеки час
гори, вековни сън отспали,
и падат листи сред нас.
…Ей дъртак прегърбавен тук,
повел невръстния си внук,
по непознатите порти се взира;
безразсъден върви той весден
и постоянно бъбри изумен,
че къщата си не намира.
…Ей майка с кърмаче там,
изправена пред божи храм,
до сраден изверг просекиня;
в надълбоко хлътнали очи
не срам, а ужаса проличава:
протяга ръка тя за лепта!
…Сред улицата ей мома,
на свят остала сам-сама,
не знае път нагде да хване;
но и в грубия сукман
тя фея е по стан:
без залък няма да остане…
И непрекъснато срещам аз,
под дъжд и вятър, сняг и студ,
измежду вълчия човешки жанр
от празния небесен свод
те чакат благосклонност и отбрана.
Те чакат милост… Но да знам,
че някой господ всевластен там
стои над всичко студен фен,
извикал бих отдън гърди
към тоя мрачен промислител:
о, господи, прокълнат бъди!
1910 година
Из: П. К. Яворов, „ Събрани съчинения в пет тома “, изд. „ Български публицист “, 1977–1979 година
Картина: „ Бежанци “, 1926 година, Иван МИЛЕВ (1897-1927), bg.wikipedia.org
