Филмът ми за Кан е правен без пари, не трябват милиони, за да бъде добър- фестът е мотивацията: Доротея Друмева
" Бебето ми на 1 месец е горе в стаята и се надяваме да не заплаче ”, споделя при започване на срещата ни в лобито на хотела Грей д’Албион в Кан гледащата сама първата си рожба Доротея Друмева, която единствено час по-рано е пристигнала с скъпия " товар ” за фестивала, където нейният първи филм The Vagabonds се показва, паралелно с Топ Гън и Елвис в така наречен извънконкурсна селекция.
Мястото на настаняване е същото, където предходната година бяха девойките от Жените също плачат, отпред с Мария Бакалова , за своята премиера на Кроазет, също планувана в тогавашния предпоследен ден.
Ето и цялото изявление за невъзможния, само че единствено на пръв взор път от Исперих до Кан и от социологията и логиката на психиката до кинорежисурата, съчетани със самотното майчинство:
Преди 19 минути да напише за Вашия дебют в Кан в анотацията за най-интересните предстоящи моменти на фестивала, на пръсти се брояха у нас хората, които бяха чували за българската режисьорка от Германия Доротея Друмева, няма кой знае какво и в Google, тъй че дали бихте могли да ни запознаете със себе си?
Първо за какво от Германия? Защото отидох да изучавам логика на психиката в Берлин, откакто бях взела 1 година социология в Софийския университет и една година Кинорежисура в Нов български университет. Бях пред довеждане докрай след 6 дълги години, отдадени на логиката на психиката, до момента в който взех решение да аплайвам Кинорежисура в Германия и ме одобриха от раз в DFFB. Образованието там е доста скъпо, тъй като велики хора от целия свят идват не толкоз да преподават, а да изнасят семинари за студентите, което учи най-добре. Завърших през 2015 година след десетилетие следване.
Значи премията Ви от канската Синефондасион през 2011 година е пристигнала в средата на студенстването в берлинската кино академия?
Късометражният ми филм Писмото е бил селектиран за Синефондасион, без даже да чакам първо, че ще бъде свестен, и второ – че ще се хареса толкоз. Човек в никакъв случай не знае. Идването ми в Кан беше знаменателно за мен, тъй като тук видях действително по какъв начин се вършат нещата в нашата работа.
Благодарение на тогавашната премия, стана допустима сегашната премиера на дебютния ми пълнометражен филм тук и в този момент. Много се веселя на наградата преди 11 година, защото беше гаранцията да ме включат в тазгодишната стратегия.
И то в каква компания – Топ Гън: Маверик, Елвис, плюс страхотна конкуренция на филми на световноизвестни режисьори в конкурсната стратегия...
Да имаш филм в Кан постоянно подсигурява най-хубавата компания. За моя особено присъединяване е двойна премия, тъй като трябваше да съм го направила преди 2 години, само че коронавирусът попречи на плана, продуцентите използваха случая да ми желаят промени в сюжета.
Реших, че очевидно би трябвало да направя кино лентата сама и по нов метод. Имах дребна дотация за наемане на оператор и техника от място в Берлин, откъдето подкрепят планове на хора на изкуството - GVL. И скочих...
Как се прави продукция без продуцент?
С подръчни средства. По разгласи открих екип. Всеки през цялото време беше наясно, че работим гратис, а пари ще има чак, когато минем през Кан и това ни помогне да създадем разпространяване и продажби. Много разчитаме на стрийминг платформите. Кан беше нашата мотивация.
Не се ли обърнахте за финансиране към Националния кино център на България?
Никога не съм работила с Националния кино център. Много бих се радвала да създадем копродукции с моята продуцентска компания. Почти не подкрепям връзка с български кинотворци. Бих желала да познавам Камен Калев. Познавам оператора му от берлинското си киноучилище.
Какъв е Вашият филм – български, немски, различен?
Интернационален като екипа, като тематиката и сюжета – не е български, не е немски, не е и британски, макар че заглавието е на този език и не се превежда.
Т.е. не е Вагабонти, както сме приели думата у нас, или Скитници?
Става въпрос за метод на живот, който е номадски, само че в духовно измерение. Обществото не приема избора на моята героиня на междинна възраст, която търси любовта на доста по-млади мъже, наполовината на годините й. Става въпрос за нашето към момента патриархално общество, където на мъжете всичко е разрешено, а на дамите, когато вършат същото, се гледа с друго око.
Как се чувствате Вие – българка или немкиня, след дългите 23 години живот в Германия?
Аз съм си българка. Детето ми се споделя Константин и му приказвам, и му пея на български. Първите песни, които чува са Хей ръчички... и Тихо се сипе... Лятото го чака посещаване при родителите ми в Разград. Българин е и сценаристът ми Мартин, Мартин Раждански, който също живее в Берлин и с който сме другари и имаме интелектуално съдружие.
Какво правихте сред дебютния късометражен и дебютния игрален филм – тези 11 година разлика?
Преди да направя кино лентата и да родя, работех с деца, които се нуждаят от психическа помощ. Сега обаче желая да се съсредоточвам единствено върху правенето на кино. Когато една жена стане майка, схваща кое в действителност си коства всичките старания, кое в действителност е значимо.
Как наподобяват България и нашето кино от Германия или от Кан?
България имаше супер филми – стига да загатна единствено Крадецът на праскови, супер артисти, супер екипи, и в този момент също има капацитет. Но страната е закъсала. Иначе проблемите на българските кинаджии са като моите в Берлин и като на сътрудниците в Холивуд – би трябвало да убедим дадени хора да похарчат парите си за нашите визии – всеки за своята. Аз се боря непрестанно. Не ми трябват милиони, с цел да направя добър филм.
Как коментирате огромния спор от последните години на киното и фестивала в Кан против стрийминг-платформите?
Преживяването в кинозалата към този момент е елитарно, по различен метод се цени това изкуство. Според мен обаче има продукции и на платформите с доста високо равнище. И те са творби на изкуството, не са наложително фаст-фууд. Разликата е единствено в метода на " консумация ”.
Лично аз избирам огромния екран, само че бих пробвала да работя серии за Нетфликс и другите платформи. Те имат и доста положителни бюджети. Парите не са най-важното, както към този момент казахме, само че пък дават независимост за развихряне. Би било супер кариера за мен като режисьор такова развиване.
Думата на последната половин година в България е Промяна: по какъв начин Вие коментирате нещата, които ни се случват?
Когато съм на посетители на родителите си и поддържам връзка повече с наши сънародници, постоянно ми прави усещане, че освен към Промяната, към измененията въобще ние като народ очевидно сме мъчно приспособими. Но и в Германия този проблем го има в източната част. Това са останки от различен нрав съгласно мен.
Борис Ангелов
Специален делегат на 19’. Кан
Мястото на настаняване е същото, където предходната година бяха девойките от Жените също плачат, отпред с Мария Бакалова , за своята премиера на Кроазет, също планувана в тогавашния предпоследен ден.
Ето и цялото изявление за невъзможния, само че единствено на пръв взор път от Исперих до Кан и от социологията и логиката на психиката до кинорежисурата, съчетани със самотното майчинство:
Преди 19 минути да напише за Вашия дебют в Кан в анотацията за най-интересните предстоящи моменти на фестивала, на пръсти се брояха у нас хората, които бяха чували за българската режисьорка от Германия Доротея Друмева, няма кой знае какво и в Google, тъй че дали бихте могли да ни запознаете със себе си?
Първо за какво от Германия? Защото отидох да изучавам логика на психиката в Берлин, откакто бях взела 1 година социология в Софийския университет и една година Кинорежисура в Нов български университет. Бях пред довеждане докрай след 6 дълги години, отдадени на логиката на психиката, до момента в който взех решение да аплайвам Кинорежисура в Германия и ме одобриха от раз в DFFB. Образованието там е доста скъпо, тъй като велики хора от целия свят идват не толкоз да преподават, а да изнасят семинари за студентите, което учи най-добре. Завърших през 2015 година след десетилетие следване.
Значи премията Ви от канската Синефондасион през 2011 година е пристигнала в средата на студенстването в берлинската кино академия?
Късометражният ми филм Писмото е бил селектиран за Синефондасион, без даже да чакам първо, че ще бъде свестен, и второ – че ще се хареса толкоз. Човек в никакъв случай не знае. Идването ми в Кан беше знаменателно за мен, тъй като тук видях действително по какъв начин се вършат нещата в нашата работа.
Благодарение на тогавашната премия, стана допустима сегашната премиера на дебютния ми пълнометражен филм тук и в този момент. Много се веселя на наградата преди 11 година, защото беше гаранцията да ме включат в тазгодишната стратегия.
И то в каква компания – Топ Гън: Маверик, Елвис, плюс страхотна конкуренция на филми на световноизвестни режисьори в конкурсната стратегия...
Да имаш филм в Кан постоянно подсигурява най-хубавата компания. За моя особено присъединяване е двойна премия, тъй като трябваше да съм го направила преди 2 години, само че коронавирусът попречи на плана, продуцентите използваха случая да ми желаят промени в сюжета.
Реших, че очевидно би трябвало да направя кино лентата сама и по нов метод. Имах дребна дотация за наемане на оператор и техника от място в Берлин, откъдето подкрепят планове на хора на изкуството - GVL. И скочих...
Как се прави продукция без продуцент?
С подръчни средства. По разгласи открих екип. Всеки през цялото време беше наясно, че работим гратис, а пари ще има чак, когато минем през Кан и това ни помогне да създадем разпространяване и продажби. Много разчитаме на стрийминг платформите. Кан беше нашата мотивация.
Не се ли обърнахте за финансиране към Националния кино център на България?
Никога не съм работила с Националния кино център. Много бих се радвала да създадем копродукции с моята продуцентска компания. Почти не подкрепям връзка с български кинотворци. Бих желала да познавам Камен Калев. Познавам оператора му от берлинското си киноучилище.
Какъв е Вашият филм – български, немски, различен?
Интернационален като екипа, като тематиката и сюжета – не е български, не е немски, не е и британски, макар че заглавието е на този език и не се превежда.
Т.е. не е Вагабонти, както сме приели думата у нас, или Скитници?
Става въпрос за метод на живот, който е номадски, само че в духовно измерение. Обществото не приема избора на моята героиня на междинна възраст, която търси любовта на доста по-млади мъже, наполовината на годините й. Става въпрос за нашето към момента патриархално общество, където на мъжете всичко е разрешено, а на дамите, когато вършат същото, се гледа с друго око.
Как се чувствате Вие – българка или немкиня, след дългите 23 години живот в Германия?
Аз съм си българка. Детето ми се споделя Константин и му приказвам, и му пея на български. Първите песни, които чува са Хей ръчички... и Тихо се сипе... Лятото го чака посещаване при родителите ми в Разград. Българин е и сценаристът ми Мартин, Мартин Раждански, който също живее в Берлин и с който сме другари и имаме интелектуално съдружие.
Какво правихте сред дебютния късометражен и дебютния игрален филм – тези 11 година разлика?
Преди да направя кино лентата и да родя, работех с деца, които се нуждаят от психическа помощ. Сега обаче желая да се съсредоточвам единствено върху правенето на кино. Когато една жена стане майка, схваща кое в действителност си коства всичките старания, кое в действителност е значимо.
Как наподобяват България и нашето кино от Германия или от Кан?
България имаше супер филми – стига да загатна единствено Крадецът на праскови, супер артисти, супер екипи, и в този момент също има капацитет. Но страната е закъсала. Иначе проблемите на българските кинаджии са като моите в Берлин и като на сътрудниците в Холивуд – би трябвало да убедим дадени хора да похарчат парите си за нашите визии – всеки за своята. Аз се боря непрестанно. Не ми трябват милиони, с цел да направя добър филм.
Как коментирате огромния спор от последните години на киното и фестивала в Кан против стрийминг-платформите?
Преживяването в кинозалата към този момент е елитарно, по различен метод се цени това изкуство. Според мен обаче има продукции и на платформите с доста високо равнище. И те са творби на изкуството, не са наложително фаст-фууд. Разликата е единствено в метода на " консумация ”.
Лично аз избирам огромния екран, само че бих пробвала да работя серии за Нетфликс и другите платформи. Те имат и доста положителни бюджети. Парите не са най-важното, както към този момент казахме, само че пък дават независимост за развихряне. Би било супер кариера за мен като режисьор такова развиване.
Думата на последната половин година в България е Промяна: по какъв начин Вие коментирате нещата, които ни се случват?
Когато съм на посетители на родителите си и поддържам връзка повече с наши сънародници, постоянно ми прави усещане, че освен към Промяната, към измененията въобще ние като народ очевидно сме мъчно приспособими. Но и в Германия този проблем го има в източната част. Това са останки от различен нрав съгласно мен.
Борис Ангелов
Специален делегат на 19’. Кан
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ