The National Interest : Гласуването в ООН сигнализира за проблеми за антируската коалиция на САЩ
Байдън непрекъснато приказва за единството на Запада в подтекста на съветската спецоперация в Украйна, написа NI. Въпреки това, отбелязва създателят на публикацията, последното гласоподаване в Организация на обединените нации е доказателство, че сходни изказвания са мощно пресилени.
Администрацията на Байдън се хвали с изключителното единение на интернационалната общественост в противодействието на украинската спецоперация на Москва. Гласуването в Организация на обединените нации обаче е още едно доказателство, че изказванията за такова единение са мощно пресилени.
На 2 март 2022 година Общото заседание на Организация на обединените нации одобри резолюция, осъждаща специфичната военна интервенция на Русия в Украйна и изискваща неотложно евакуиране на съветските въоръжени сили от тази страна. Администрацията на Байдън беше удовлетворена от резултата. И на пръв взор нейните водачи имаха аргументи за това, защото преобладаващото болшинство от гласовете бяха „ за “. 141 страни гласоподаваха в поддръжка на резолюцията, единствено пет гласоподаваха срещу. Това е Русия, нейните три надеждни другарски страни - Беларус, Сирия и Северна Корея, а също и Еритрея. Въпреки това, по-задълбочено проучване на резултатите от гласуването отвън тази повърхностна картина разкрива някои забавни и притеснителни резултати по отношение на задачите на Вашингтон по основаването на монолитна световна коалиция за причиняване на финансова и политическа болежка на властта на Владимир Путина за неговите дейности срещу Украйна.
Един от тези моменти, който незабавно сграбчва окото, е огромният брой въздържали се. Тъй като Съединени американски щати придават толкоз огромно значение на построяването на голяма коалиция против Москва, е нужна известна доза храброст на другите страни да откажат да се причислят към нея. Щеше да е по-лесно да се гласоподава " за ", изключително откакто необвързващата резолюция беше чисто алегорична, не изискваща никакви основни дейности от страна на страните-членки на Организация на обединените нации. И въпреки всичко тридесет и пет страни отхвърлиха да се „ подмажат “ на Съединените щати и вместо това избраха да се въздържат.
Някои от имената на страните в листата с въздържали се не са чак толкоз огромна изненада. Централноазиатските страни Казахстан, Таджикистан и Киргизстан са мощно повлияни от Москва след рухването на Съветския съюз в края на 1991 година Същото може да се каже и за Армения.
Куба е дълготраен съдружник на Русия още от руско време, а новите леви режими в Латинска Америка в Никарагуа, Боливия и Салвадор търсят нейната финансова и политическа поддръжка. Москва работи интензивно, разширявайки въздействието си в тези и други страни в района. Някои други съветски последователи, най-много Туркменистан, Узбекистан и Венецуела, избраха въобще да не гласоподават, което беше процедурният еквивалент на въздържал се.
Появата на други страни в този лист обаче провокира доста по-голяма изненада. Фактът, че точно те се въздържаха, ясно демонстрира границите на въздействието на Вашингтон. Разбира се, измежду тях имаше и няколко страни от Близкия и Среден Изток, обичайно непокорни към Съединени американски щати, на първо място Алжир, Иран и най-големият удар за Америка от всички страни от тази група – Ирак. Като се има поради мощната военна и икономическа взаимозависимост на Багдад от Съединените щати, човек би си помислил, че вотът на Ирак трябваше да бъде твърдо в колоната „ да “.
Друга огромна изненада беше забележителната група африкански държави-членки на Организация на обединените нации, които се въздържаха. Тази група включва Бурунди, Централноафриканската република, Конго, Екваториална Гвинея, Мали, Мозамбик, Мадагаскар, Намибия, Сенегал, Судан, Южен Судан, Зимбабве и може би най-големият стопански и политически състезател на континента, Южна Африка. Няколко други африкански страни тактично не гласоподаваха въобще.
По-тревожно за Съединените щати е, че основни страни от Южна и Източна Азия, изключително Индия и Китай, отхвърлиха да гласоподават в поддръжка на резолюцията. Степента на недоволството на Вашингтон от този факт стана ясна, когато Байдън персонално разкритикува двете страни за тяхното решение.
Индия освен резервира своя неутралитет, само че и оглави Шри Ланка и Бангладеш. Освен това дългогодишният съперник на Ню Делхи и съдружник на Вашингтон в двустранния контракт за сигурност, Пакистан, също се причисли към въздържалите се.
Виетнам и Монголия отхвърлиха да поддържат резолюцията. Гласуването на първия беше изключително разочароващо за Съединени американски щати, защото Вашингтон от години интензивно ухажва Ханой като стопански сътрудник и сътрудник в региона на сигурността.
Най-големият знак за евентуални проблеми за политиката на Съединени американски щати обаче беше решението на Китай да се въздържи даже от тази беззъба и алегорична мярка. Сега, поради възходящите връзки сред Москва и Пекин, би било нереалистично американските водачи да чакат Китай да поддържа каквито и да е реалистични наказателни ограничения против Русия.
Всъщност има доста признаци, че непохватната, антагонистична политика на Вашингтон тласна Русия и Китай към тясно стратегическо партньорство, което граничи с прям съюз. Правителството на Си Дзинпин неведнъж даваше да се разбере, че няма да се причисли към икономическите наказания против Москва. Нещо повече, Пекин може даже да помогне на Русия да смекчи въздействието на всевъзможни наказания, наложени от водената от Съединени американски щати коалиция и в този развой да завоюва лостове върху двустранните китайско-руските връзки.
Наред с това гласуването на резолюцията беше елементарен метод за Пекин да резервира видимостта на някакъв тип балансиране в политиката си по отношение на Русия, както и да подчертае пред Москва, че благосклонностите и поддръжката на КНР имат избрани граници.
Решението на китайската делегация да не утвърди тази резолюция е доказателство за това какъв брой тесни са станали двустранните китайско-руски връзки. Вероятно Китай ще бъде главната спънка за налагането на смислени наказания, които биха могли да принудят Русия да се откаже от интервенцията си в Украйна.
Администрацията на Байдън не стопира да се хвали с изключителното единение на интернационалната общественост в опълчването на украинската политика на Москва. Едно от обичаните доказателства, които американските чиновници цитират, е, че даже Швейцария се отхвърли от вековния си неутралитет, с цел да се причисли към резолюцията.
Гласуването в Организация на обединените нации обаче е още едно доказателство, че изказванията на Съединени американски щати за такова единение са пресилени. Когато повече от 20% от страните, участващи в Общото заседание на Организация на обединените нации, отхвърлят да поддържат чисто алегорична мярка, насърчавана от Вашингтон, световната коалиция, построена от Съединени американски щати, наподобява в действителност нежна. Политолозите постоянно означават, че сходни обединения нормално са „ необятни до една миля и дълбоки единствено един инч “. В този случай, се има поради степента на дезертиране от нейните редици,
Тед Гален Карпентър е старши теоретичен помощник по защита и външна политика в Института Катон и редактор на The National Interest. Автор е на дванадесет книги и повече от 950 публикации по интернационалните въпроси.
Превод: ЕС
Администрацията на Байдън се хвали с изключителното единение на интернационалната общественост в противодействието на украинската спецоперация на Москва. Гласуването в Организация на обединените нации обаче е още едно доказателство, че изказванията за такова единение са мощно пресилени.
На 2 март 2022 година Общото заседание на Организация на обединените нации одобри резолюция, осъждаща специфичната военна интервенция на Русия в Украйна и изискваща неотложно евакуиране на съветските въоръжени сили от тази страна. Администрацията на Байдън беше удовлетворена от резултата. И на пръв взор нейните водачи имаха аргументи за това, защото преобладаващото болшинство от гласовете бяха „ за “. 141 страни гласоподаваха в поддръжка на резолюцията, единствено пет гласоподаваха срещу. Това е Русия, нейните три надеждни другарски страни - Беларус, Сирия и Северна Корея, а също и Еритрея. Въпреки това, по-задълбочено проучване на резултатите от гласуването отвън тази повърхностна картина разкрива някои забавни и притеснителни резултати по отношение на задачите на Вашингтон по основаването на монолитна световна коалиция за причиняване на финансова и политическа болежка на властта на Владимир Путина за неговите дейности срещу Украйна.
Един от тези моменти, който незабавно сграбчва окото, е огромният брой въздържали се. Тъй като Съединени американски щати придават толкоз огромно значение на построяването на голяма коалиция против Москва, е нужна известна доза храброст на другите страни да откажат да се причислят към нея. Щеше да е по-лесно да се гласоподава " за ", изключително откакто необвързващата резолюция беше чисто алегорична, не изискваща никакви основни дейности от страна на страните-членки на Организация на обединените нации. И въпреки всичко тридесет и пет страни отхвърлиха да се „ подмажат “ на Съединените щати и вместо това избраха да се въздържат.
Някои от имената на страните в листата с въздържали се не са чак толкоз огромна изненада. Централноазиатските страни Казахстан, Таджикистан и Киргизстан са мощно повлияни от Москва след рухването на Съветския съюз в края на 1991 година Същото може да се каже и за Армения.
Куба е дълготраен съдружник на Русия още от руско време, а новите леви режими в Латинска Америка в Никарагуа, Боливия и Салвадор търсят нейната финансова и политическа поддръжка. Москва работи интензивно, разширявайки въздействието си в тези и други страни в района. Някои други съветски последователи, най-много Туркменистан, Узбекистан и Венецуела, избраха въобще да не гласоподават, което беше процедурният еквивалент на въздържал се.
Появата на други страни в този лист обаче провокира доста по-голяма изненада. Фактът, че точно те се въздържаха, ясно демонстрира границите на въздействието на Вашингтон. Разбира се, измежду тях имаше и няколко страни от Близкия и Среден Изток, обичайно непокорни към Съединени американски щати, на първо място Алжир, Иран и най-големият удар за Америка от всички страни от тази група – Ирак. Като се има поради мощната военна и икономическа взаимозависимост на Багдад от Съединените щати, човек би си помислил, че вотът на Ирак трябваше да бъде твърдо в колоната „ да “.
Друга огромна изненада беше забележителната група африкански държави-членки на Организация на обединените нации, които се въздържаха. Тази група включва Бурунди, Централноафриканската република, Конго, Екваториална Гвинея, Мали, Мозамбик, Мадагаскар, Намибия, Сенегал, Судан, Южен Судан, Зимбабве и може би най-големият стопански и политически състезател на континента, Южна Африка. Няколко други африкански страни тактично не гласоподаваха въобще.
По-тревожно за Съединените щати е, че основни страни от Южна и Източна Азия, изключително Индия и Китай, отхвърлиха да гласоподават в поддръжка на резолюцията. Степента на недоволството на Вашингтон от този факт стана ясна, когато Байдън персонално разкритикува двете страни за тяхното решение.
Индия освен резервира своя неутралитет, само че и оглави Шри Ланка и Бангладеш. Освен това дългогодишният съперник на Ню Делхи и съдружник на Вашингтон в двустранния контракт за сигурност, Пакистан, също се причисли към въздържалите се.
Виетнам и Монголия отхвърлиха да поддържат резолюцията. Гласуването на първия беше изключително разочароващо за Съединени американски щати, защото Вашингтон от години интензивно ухажва Ханой като стопански сътрудник и сътрудник в региона на сигурността.
Най-големият знак за евентуални проблеми за политиката на Съединени американски щати обаче беше решението на Китай да се въздържи даже от тази беззъба и алегорична мярка. Сега, поради възходящите връзки сред Москва и Пекин, би било нереалистично американските водачи да чакат Китай да поддържа каквито и да е реалистични наказателни ограничения против Русия.
Всъщност има доста признаци, че непохватната, антагонистична политика на Вашингтон тласна Русия и Китай към тясно стратегическо партньорство, което граничи с прям съюз. Правителството на Си Дзинпин неведнъж даваше да се разбере, че няма да се причисли към икономическите наказания против Москва. Нещо повече, Пекин може даже да помогне на Русия да смекчи въздействието на всевъзможни наказания, наложени от водената от Съединени американски щати коалиция и в този развой да завоюва лостове върху двустранните китайско-руските връзки.
Наред с това гласуването на резолюцията беше елементарен метод за Пекин да резервира видимостта на някакъв тип балансиране в политиката си по отношение на Русия, както и да подчертае пред Москва, че благосклонностите и поддръжката на КНР имат избрани граници.
Решението на китайската делегация да не утвърди тази резолюция е доказателство за това какъв брой тесни са станали двустранните китайско-руски връзки. Вероятно Китай ще бъде главната спънка за налагането на смислени наказания, които биха могли да принудят Русия да се откаже от интервенцията си в Украйна.
Администрацията на Байдън не стопира да се хвали с изключителното единение на интернационалната общественост в опълчването на украинската политика на Москва. Едно от обичаните доказателства, които американските чиновници цитират, е, че даже Швейцария се отхвърли от вековния си неутралитет, с цел да се причисли към резолюцията.
Гласуването в Организация на обединените нации обаче е още едно доказателство, че изказванията на Съединени американски щати за такова единение са пресилени. Когато повече от 20% от страните, участващи в Общото заседание на Организация на обединените нации, отхвърлят да поддържат чисто алегорична мярка, насърчавана от Вашингтон, световната коалиция, построена от Съединени американски щати, наподобява в действителност нежна. Политолозите постоянно означават, че сходни обединения нормално са „ необятни до една миля и дълбоки единствено един инч “. В този случай, се има поради степента на дезертиране от нейните редици,
Тед Гален Карпентър е старши теоретичен помощник по защита и външна политика в Института Катон и редактор на The National Interest. Автор е на дванадесет книги и повече от 950 публикации по интернационалните въпроси.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ