Филмите от Балканския конкурс на 28-ия София Филм Фест
Балканският конкурс на 28-ия София Филм Фест включва 12 от най-успешните произведения, основани от създателите в района за последната година. Международното жури, което ще връчи премията тази година, е в състав – сценаристката и режисьор Хана Слак (Германия-Словения, председател), фестивалният програматор Алберто ла Моника (Италия) и киноведът доктор Дина Йорданова (Великобритания-България).
До момента са оповестени следните филми в Балканския конкурс:
„ Живот “ („ Life “, Турция-България), режисьор Зеки Демиркубуз
„ М “ (Северна Македония-Хърватия-Франция-Люксембург-Косово), режисьор Вардан Тозия
„ На живо “ („ Observing “, Словения-Италия-Хърватия-Северна Македония), режисьор Янец Бургер
„ Пазители на формулата “ („ Guardians of the Formula “, Сърбия-Словения-Черна гора-Северна Македония), режисьор Драган Бьелогрлич
„ Свобода “ („ Freedom “, Румъния-Унгария), режисьор Тудор Джурджу
„ Animal “ (Гърция-Австрия-Румъния-Кипър-България), режисьор София Екзарху
Ето и останалите 6 заглавия:
След впечатляващия интернационален и народен триумф, филмът на Стефан Командарев „ Уроците на Блага “ („ Blaga’s Lessons “) е българското предложение в Балканския конкурс на 28-ия София Филм Фест. Творбата дебютира на интернационалната сцена с две статуетки „ Кристален глобус “ в Карлови Вари – за „ Най-добър филм “ и „ Най-добра женска роля “ на Ели Скорчева. На националния фестивал за игрално кино „ Златна роза “ „ Уроците на Блага “ беше отличен с цели седем награди, в това число за „ Най-добър филм “ и „ Наградата на публиката “. Филмът беше и българското предложение за „ Оскар “ 2024. Копродукцията на България и Германия е огромното завръщане в киното на актрисата Ели Скорчева, която Стефан Командарев избира за основната роля. Определен от интернационалната рецензия като „ обществен трилър “, филмът споделя за пенсионирана учителка, която е жертва на телефонна машинация и губи спестяванията си. Някога прецизната и почтена жена е принудена да не помни и пренебрегне всичките си правила.
Най-новият филм на Раду Жуде „ Не очаквай прекалено много от края на света “ („ Do Not Expect Too Much from the End of the World “) бе номиниран за „ Златен леопард “ и получи специфичната премия на журито в Локарно, както и призове от фестивалите в Лисабон, Хихон, Монклер, Чикаго. Копродукцията сред Румъния, Люксембург, Франция и Хърватия е язвителна ирония на актуалния свят, който слага облагата над човечността. Радикалният румънски подбудител Жуде повежда феновете на диво странствуване, следвайки снимането на видеоклип за сигурност на работното място по поръчка на интернационална компания. Но когато един от интервюираните прави изказване, че компанията може би е отговорна за злополуката, която съвсем го сковава, всички стават очевидци на главозамайваща поредност от корпоративни измами.
Копродукцията на Гърция и България „ Съзряване “ („ Medium “) на Кристина Иоакемиди, получил наградата на Cineuropa на фестивла в Сараево ’23, споделя за срещата на тийнейджърката Елефтерия и мистериозния й комшия Ангелос, който я кани в своя свят на възрастните. Обикаляйки улиците на горещия, изцяло чужд за Елефтерия град с мотор, тя за първи път ще усети събуждането на половото си предпочитание. „ Като проучване на характера на героя, „ Съзряване “ съумява да остави рационална отдалеченост сред своя воин младеж и по-нюансираното схващане за света от страна на възрастните. Младежката обич е автенична и неописуема и, несъмнено, си има цена, “ написа Савина Петкова за „ Cineuropa “.
Балансирайки сред моралното и прочувствено образование на едно момче, показано редом с борбата за бъдещето на Турция и усилването на напрежението сред религиозни и всемирски турци сред 1996 и 1997 година, филмът на Нехир Туна „ Пансион “ („ Dormitory “, Турция-Германия-Франция) е измежду най-вдъхновяващите министър председатели, показани в конкурсната стратегия „ Хоризонти “ на Венеция ’23. Сюжетът наблюдава терзанията на четиринайсетгодишният Ахмет, изпратен от религиозния си татко в ислямски интернат – юрта, с цел да поеме пътя на праведните и да изкупи греховете на родителя си. Ахмет мъчно се вписва измежду грубите деца в пансиона и се усеща изолиран в дневното си светско учебно заведение. Единствената разтуха в този призрачен сън е новият му другар Хакан – дружно те мечтаят да пораснат и да взимат независими решения.
Кипърският филм „ Африканска звезда “ („ Africa Star “) на сценариста и режисьор Адонис Флоридис ще има своята международна премиера на 28-ия София Филм Фест. В него е показана историята на три дами от разнообразни генерации. Разказът стартира през 2008 година, когато внучката Кристина търси отговори за предишното на фамилията си, до момента в който историите на майката – през 1967 година и на бабата – през 1945 година, се разпростират и разкриват непредвидени обстоятелства.
В новия си филм „ Работническата класа отива в пъкъла “ („ Working Class Goes to Hell “), копродукция сред Сърбия и България, сръбският режисьор Младен Джорджевич се концентрира върху живота на хора в периферията – група някогашни служащи, чиито близки са починали при пожар във фабрика в дребен сръбски град. Водени от безстрашната Цеца (Тамара Кърчунович), те основават съдружие, което изисква правдивост от ръководещата „ тройка “ – кмета, притежателя на фабриката и локалния незаконен необут. Джорджевич изпълва кино лентата си със знаци на опустошеното сръбско общество, в което политици, нарушители и православната черква грабят, крадат и убиват, до момента в който елементарните хора са „ зомбирани “ от жестоки риалити излъчвания.
създател: СЛАВА
...
До момента са оповестени следните филми в Балканския конкурс:
„ Живот “ („ Life “, Турция-България), режисьор Зеки Демиркубуз
„ М “ (Северна Македония-Хърватия-Франция-Люксембург-Косово), режисьор Вардан Тозия
„ На живо “ („ Observing “, Словения-Италия-Хърватия-Северна Македония), режисьор Янец Бургер
„ Пазители на формулата “ („ Guardians of the Formula “, Сърбия-Словения-Черна гора-Северна Македония), режисьор Драган Бьелогрлич
„ Свобода “ („ Freedom “, Румъния-Унгария), режисьор Тудор Джурджу
„ Animal “ (Гърция-Австрия-Румъния-Кипър-България), режисьор София Екзарху
Ето и останалите 6 заглавия:
След впечатляващия интернационален и народен триумф, филмът на Стефан Командарев „ Уроците на Блага “ („ Blaga’s Lessons “) е българското предложение в Балканския конкурс на 28-ия София Филм Фест. Творбата дебютира на интернационалната сцена с две статуетки „ Кристален глобус “ в Карлови Вари – за „ Най-добър филм “ и „ Най-добра женска роля “ на Ели Скорчева. На националния фестивал за игрално кино „ Златна роза “ „ Уроците на Блага “ беше отличен с цели седем награди, в това число за „ Най-добър филм “ и „ Наградата на публиката “. Филмът беше и българското предложение за „ Оскар “ 2024. Копродукцията на България и Германия е огромното завръщане в киното на актрисата Ели Скорчева, която Стефан Командарев избира за основната роля. Определен от интернационалната рецензия като „ обществен трилър “, филмът споделя за пенсионирана учителка, която е жертва на телефонна машинация и губи спестяванията си. Някога прецизната и почтена жена е принудена да не помни и пренебрегне всичките си правила.
Най-новият филм на Раду Жуде „ Не очаквай прекалено много от края на света “ („ Do Not Expect Too Much from the End of the World “) бе номиниран за „ Златен леопард “ и получи специфичната премия на журито в Локарно, както и призове от фестивалите в Лисабон, Хихон, Монклер, Чикаго. Копродукцията сред Румъния, Люксембург, Франция и Хърватия е язвителна ирония на актуалния свят, който слага облагата над човечността. Радикалният румънски подбудител Жуде повежда феновете на диво странствуване, следвайки снимането на видеоклип за сигурност на работното място по поръчка на интернационална компания. Но когато един от интервюираните прави изказване, че компанията може би е отговорна за злополуката, която съвсем го сковава, всички стават очевидци на главозамайваща поредност от корпоративни измами.
Копродукцията на Гърция и България „ Съзряване “ („ Medium “) на Кристина Иоакемиди, получил наградата на Cineuropa на фестивла в Сараево ’23, споделя за срещата на тийнейджърката Елефтерия и мистериозния й комшия Ангелос, който я кани в своя свят на възрастните. Обикаляйки улиците на горещия, изцяло чужд за Елефтерия град с мотор, тя за първи път ще усети събуждането на половото си предпочитание. „ Като проучване на характера на героя, „ Съзряване “ съумява да остави рационална отдалеченост сред своя воин младеж и по-нюансираното схващане за света от страна на възрастните. Младежката обич е автенична и неописуема и, несъмнено, си има цена, “ написа Савина Петкова за „ Cineuropa “.
Балансирайки сред моралното и прочувствено образование на едно момче, показано редом с борбата за бъдещето на Турция и усилването на напрежението сред религиозни и всемирски турци сред 1996 и 1997 година, филмът на Нехир Туна „ Пансион “ („ Dormitory “, Турция-Германия-Франция) е измежду най-вдъхновяващите министър председатели, показани в конкурсната стратегия „ Хоризонти “ на Венеция ’23. Сюжетът наблюдава терзанията на четиринайсетгодишният Ахмет, изпратен от религиозния си татко в ислямски интернат – юрта, с цел да поеме пътя на праведните и да изкупи греховете на родителя си. Ахмет мъчно се вписва измежду грубите деца в пансиона и се усеща изолиран в дневното си светско учебно заведение. Единствената разтуха в този призрачен сън е новият му другар Хакан – дружно те мечтаят да пораснат и да взимат независими решения.
Кипърският филм „ Африканска звезда “ („ Africa Star “) на сценариста и режисьор Адонис Флоридис ще има своята международна премиера на 28-ия София Филм Фест. В него е показана историята на три дами от разнообразни генерации. Разказът стартира през 2008 година, когато внучката Кристина търси отговори за предишното на фамилията си, до момента в който историите на майката – през 1967 година и на бабата – през 1945 година, се разпростират и разкриват непредвидени обстоятелства.
В новия си филм „ Работническата класа отива в пъкъла “ („ Working Class Goes to Hell “), копродукция сред Сърбия и България, сръбският режисьор Младен Джорджевич се концентрира върху живота на хора в периферията – група някогашни служащи, чиито близки са починали при пожар във фабрика в дребен сръбски град. Водени от безстрашната Цеца (Тамара Кърчунович), те основават съдружие, което изисква правдивост от ръководещата „ тройка “ – кмета, притежателя на фабриката и локалния незаконен необут. Джорджевич изпълва кино лентата си със знаци на опустошеното сръбско общество, в което политици, нарушители и православната черква грабят, крадат и убиват, до момента в който елементарните хора са „ зомбирани “ от жестоки риалити излъчвания.
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ