Българското правителство следва да прекрати дерогацията в Регламент (ЕС) №

Българското държавно управление следва да приключи дерогацията в Регламент (ЕС) № 833/2014, която разрешава вноса на недопечен нефт в България от Русия да продължи до края на 2024 година Рафинерията „ Нефтохим ”, благосъстоятелност на „ Лукойл ”, има техническа и икономическа опция да продължи активността си и без да преработва съветски нефт. България би могла да внася недопечен нефт и други първични материали за рафинерията, както и подготвени горива, от различни източници. Това се показва в отчет на Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД), оповестен тези дни. Според главните заключения на анализаторите, „ не съществуват стопански и механически учредения за опазване на дерогацията от европейските наказания за вноса на съветски недопечен нефт в България “. Според тях премахването на дерогацията няма да окаже доста влияние върху крайните цени на горивата в България. „ Рафинерията „ Лукойл “ е генерирала най-малко 2,4 милиарда $ свръхпечалба от дерогацията през 2022 и 2023 година Монополът на Лукойл върху българския петролен пазар е един от най-силните лостове, които Русия употребява, с цел да укрепи своите мрежи за завземане на страната. Ако съветската компания не съблюдава глобите на Европейски Съюз върху вноса на съветски нефт, България следва да сложи рафинерията под специфичен държавен надзор “, пишат специалистите. В проучването си ЦИД показва, че за интервала от 2014 година до 2022 година вносът на съветски нефт в страната ни е приблизително 73% от общия, следван от този от Египет – 13%. Освен че е най-големият вносител на недопечен нефт, Русия е и на второ място по импорт на петролни артикули, подготвени или употребявани като суровина, в България. В интервала 2014 година - 2022 година делът на петролните артикули с генезис Русия е приблизително 36% компактно след водещия експортьор за България - Румъния – 37%. От началото на войната в Украйна се следи доста нарастване на съветския импорт, който в този момент съставлява почти половината от целия импорт на артикули. Според отчета на ЦИД, „ производството на горива и петролни артикули в страната се прави от 13 сдружения, от които със значително значение за оборота и заетостта в бранша са две: “Нефтохим ” и „ ИНСА ОЙЛ “ ЕООД („ ИНСА “). През 2021 година “Нефтохим ” генерира 54,8% от комерсиалния оборот в бранша, а „ ИНСА “ 37,6%.5 “. Експертите от Центъра за проучване на демокрацията изследват и резултата от дерогацията и разясняват метода на ценообразуване преди дерогацията от Европейски Съюз и след този интервал, което води до образуване на свръхпечалби от страна на Лукойл. Базирайки се на данни, с които разполагат, в това число и на данни за цените на модифицираните артикули на българския пазар, специалистите пресмятат, че чистата възвращаемост на „ Лукойл ” се усилва от 1 щатски $ през декември 2021 година до 54,19 щатски $ година по-късно. Това значи, че през 2022 година “Лукойл ” е генерирал над 3 милиарда щатски $ облага от преработката и продажбата на горива в България и в района от експорт, което се равнява на към 4% от общите доходи от продажбата на нефт в съветския бюджет, пишат те. Документът преглежда опцията за пазара на горива при ускорена анулация на дерогацията, ехническата опция на рафинерията за преправка на различни сортове недопечен нефт, както и вероятните източници на различни сортове нефт. Въз основа на информацията за опцията на мощностите на рафинерията  след модернизацията й през 2015 година се показват и няколко сорта различен недопечен нефт, предлаган на пристанищата в Черно и Средиземно море. Документът преглежда и обстановката на пазар при цялостно прекъсване на работата на „ Нефтохим “ като се стопира на опциите, предлагани от оборудването на компанията +Инса Ойл “ и на Българска петрола рафинерия. Двете са с обща мощ за към 106 000 тне/г. При цялостно прекъсване на “Нефтохим ”, тези две съоръжения не са в положение да задоволят повече от 5-10% от пазара на горива. При неналичието на преработвателни мощности, търсенето на артикули може да бъде задоволено с възобновяване на работата на “Нефтохим ”, с импорт на артикули, или с композиция от двете, показват специалистите.  По отношение на пазара на дизелово гориво изводът е, че, „ районният пазар е презадоволен и би се справил относително елементарно с нарастване на вноса от България “.  Колкото до авиационния керосин, констатацията е, че нужните доставк в България варират сред 10-15 хиляди тона на месец през не-пиковия интервал и доближават до към 30 хиляди тона в летните месеци (юли - август). Това са сред 1% и 5% от средиземноморския пазар на импорт. В частта логистични трудности при доставки на нефт и горива специалистите преглеждат другите варианти за доставка, само че както показват те, „ При всички разновидности преди всичко е нужно да се направи всичко допустимо да се обезпечи непрекъсната работа на „ Нефтохим “, защото от пазарна позиция това е разновидността с вероятност да обезпечи най-ниски разноски за единица артикул и най-големи стопански изгоди за страната. Вносът на огромни количества подготвени артикули по море също ще изиграе своята роля в допълнение, като сходен вид следва да се създаде детайлно при сюжет със прекъсване работата на рафинерията в Бургас “. Експертите от Центъра за проучване на демокрацията в частта „ Въздействие върху пазара на горива “ разясняват също по този начин, че премахването на дерогацията няма да има значително въздействие върху крайните цени на гориват. „ Те ще останат най-ниските (след данъци) в целия Европейски съюз. Това е подбудено, от една страна, от ниските налози и акцизи, които са приблизително с една трета по-ниски от тези в Европейския съюз, а от друга, и от предстоящото незначителното повишаване на индустриалните цени на горивата (преди данъци). “, пишат специалистите, базирайки се на случаи от други пазари. „ Оскъпяването поради смяната на сорта нефт, който се преработва в рафинерията (в случай на цялостно прекъсване на вноса на съветски петрол), не би трябвало да е повече от 10-12 ст. на литър. Оскъпяването за по-сложната логистика на доставки на нефт или на горива, в това число и поради потребността от импорт посредством по-голям брой танкери, може да добави още 1,5% нарастване на цената преди налози “, се показва в отчета. В същото време се признава, че „ премахването на дерогацията би довело до съществено разбъркване на пазара на едро в България, позволявайки на други компании, които внасят неруски горива, да се конкурират за пазарния дял на „ Лукойл “. Според специалистите, „ в случай че съветската компания откаже да извърши изискването за цялостна диверсификация на доставките на недопечен нефт, държавното управление би трябвало да сложи рафинерията и всички останали активи, притежавани от „ Лукойл ”, под държавен надзор посредством „ златната ” акция, която страната има в сдружението и му разрешава да въздейства върху стратегически решения като структурата на доставките на нефт. Германия и Италия към този момент демонстрираха, че в границите на по-малко от 6 месеца могат да принудят съветските притежатели на техните огромни рафинерии да съблюдават глобите на Европейски Съюз посредством слагане под специфичен надзор. В последна сметка, без опция да внася съветски нефт на преференциални цени и да го употребява за приемане на монополни облаги, „ Лукойл ” евентуално ще се опита да се освободи от активите си, както направи към този момент с рафинерията в Сицилия. От години „ Лукойл ” обмисля продажбата на сдруженията си в Румъния, Молдова и България, само че политически обезпеченият му рентабилен пазарен дял в района оправдава продължаването на активността му “, считат от ЦИД, наблягайки смисъла от преустановяване на концесионния контракт за пристанището в Росенец. Както е известно тази стъпка към този момент е осъществена. Оттук нататък може да чакаме дали и какви ще са разбъркванията на пазара на нефт вътре в страната, а цените на горивата ще дадат в огромна част отговор на повече от коментираните от специалистите въпроси. Пълният отчет е оповестен на интернет страницата на ЦИД.