Прокопиев разобличен от Европейската обсерватория за престъпления
Българският олигарх Иво Прокопиев е въплъщение на безнаказаното придобиване на публични богатства, се споделя в разбор на институцията Как Европейски Съюз става жертва на политическата корупция
Докато войната в Украйна се разпростира с непредвидими последствия, Германия изненада света, като направи политически завой и анулира одобрената от десетилетия политическа доктрина, обявявайки, че ще влага 100 милиарда евро в своята войска и ще изпрати оръжия на Украйна.
Този поврат е сигнален сигнал за Берлин, че геополитическите условия в Европа изискват мощ и въздържане в лицето на невижданата съветска експанзия.
За Германия обаче спорът има и друга, много смущаваща страна: трайното завещание на някогашния канцлер Герхард Шрьодер и въздействието на неговите уютни връзки с Русия може да изиграе или да не изиграе роля в дълго отлагания и изстрадал отговор на Берлин на украинската рецесия.
Шрьодер въплъщава въртящата се врата сред политиката и бизнеса както никой различен европейски водач. След като през 2005 година Шрьодер беше отхвърлен от поста си, по покана на Путин той изостави Германия поради рентабилен председателски пост в една от най-големите съветски компании - " Газпром " - главен акционер в " Северен поток 2 ".
Този ход не беше инцидентен: Шрьодер освен се изложи на насмешки, когато през 2004 година назова Путин " безукорен демократ ", само че и подписа противоречивото съглашение за газопровода, което през днешния ден преследва европейската политика, единствено няколко седмици преди да напусне поста си.
Призракът, който преследва Европа
Правилно избран като " кронизъм " и " корупция ", неетичният ход от този момент насам има зловредни последствия. През 2017 година тогавашният канцлер се причисли към " Роснефт " като " самостоятелен шеф " в друго мощно подложено на критика предопределение.
Неотдавна Шрьодер съответно ускори антиукраинската агитация на Кремъл, като упрекна Киев в " саботажни дейности " и единствено с половин уста осъди нашествието по време на нейния процес, което е следващата от многото ниски точки в постполитическата кариера на Шрьодер в поддръжка на автократичния режим на Путин.
Историята акцентира един значим аспект, а точно, че корупцията по високите етажи на властта и шуробаджанащината са също толкоз публикувани в страни, в които политическата класа се счита за честна, колкото и в постоянно отричаните източноевропейски страни.
Особено Германия се отличава в това отношение в последно време, като се има поради, че министърът на външните работи Аналена Бербок назначи за собствен държавен секретар водещия лобист на " Грийнпийс ", което още повече размива границата сред държавните функционалности, частната активност на Неправителствени организации и непрозрачните мрежи.
В последна сметка главната анатомия на корупционното държание е универсална - политическите и бизнес връзките, както и съгласуваните спорове на ползи, работят за издигането на няколко определени лица - това се повтаря в цяла Европа по еднакъв модел.
Същият модел е довел до появяването в политиката на политически опортюнисти като Шрьодер, Дженифър Морган или австриеца Карл-Хайнц Грасер, както и на типичен олигарси, публикувани в целия Източен блок.
Строг медиен надзор
Един взор към най-корумпираната страна членка на Европейски Съюз - България, разкрива многочислените форми, които корупцията и търговията с въздействие могат да одобряват. В годините след края на социалистическото ръководство в страната на напред във времето изпъква необикновен тип олигарси, съсредоточени към авторитетни медийни конгломерати.
Интересите, преплетени с тези на политическия хайлайф, подсигуряваха, че тези олигарси са в положение да получават безнаказано публични богатства, а един от най-успешните в това отношение - Иво Прокопиев - от този момент се трансформира в въплъщение на това какво значи да си в пресечната точка сред политическата власт и медийния надзор.
През 1993 година Прокопиев започва финансовия седмичник " Капитал " и от този момент уголемява медийната си империя, включвайки десетки издания. Подкрепата му за извънредно десния водач Иван Костов през 1997 година води до включването му измежду малцината определени, които имат достъп до приватизационния развой в страната, тъй че през 1999 година той съумява да придобие минната компания " Каолин " за малко над 2 млн. $ - откакто държавното управление отхвърля офертата на белгийска компания, която е 10 пъти по-голяма. Прокурорите подхващат незадълбочено следствие на договорката, само че делото бързо се проваля.
Напоследък Прокопиев е подложен на обстрел поради метода, по който неговата вестникарска империя прави " пиар под прикритие " и " реклама под прикритие ", като няколко вътрешни за българските медии лица потвърдиха, че " на работното място има платени известия под прикритие ".
Резултатът е медиен пейзаж, доминиран от едностранчиви политически стратегии, които единствено се утежняват от ускорената западнизация при започване на 21-ви век, което е и водещата причина за намаляващата медийна независимост в страната.
Неофеодализмът на Унгария
Квазифеодалната медийна конструкция на България е надмината единствено от действителната модерна итерация на феодализма в Унгария на Виктор Орбан. В продължение на години министър председателят на страната сполучливо построява система, предопределена да насочва по-голямата част от милиардите дотации по ОСП (общата селскостопанска политика) на Унгария към политически доближени, както и към членове на личното му семейство.
В основата на системата е търговията с вътрешна информация със земеделска земя, която се дава на поддръжници и другари на Орбан на цени, по-ниски от пазарните, което ги трансформира в мощни притежатели на земя, които по-късно я отдават чартърен на аграрни производители и компании на по-висока цена.
Тъй като дотациите по ОСП се дефинират от размера на притежаваната земя, а не от качеството на продукцията, от единствено себе си се схваща, че това е за сметка на междинния аграрни производител. Според изчисленията 80 % от всички дотации, които Унгария получава, отиват при най-големите 20 % от земеделските производители - измежду тях са политическите водачи и притежателите на земя.
Брюксел е наясно с тази процедура и се пробва да я поправя посредством разширеното потребление на ARACHNE - инструмент за добиване на данни, употребен от Европейската комисия за следене на отпуснатите средства от Европейски Съюз. Досега обаче въпросът не е помръднал и наподобява малко евентуално скоро да се реализира прогрес.
Вредата е нанесена
Всички разказани образци демонстрират, че корупцията се среща във всяка страна в Европейски Съюз. В случая на Германия държанието на политиците от висшите етажи на властта е изключително крещящо заради неподходящите последствия, които има върху репутацията на немските институции, както и върху външната политика на страната, а оттова и на Европейски Съюз.
Резултатите биха могли да бъдат пагубни, като се има поради какъв брой мощно са били притиснати Шолц и Бербок да дефинират твърда линия в изискванията на открита война в Украйна.
Дори и вредите да не са толкоз явни или количествено съизмерими, както в тази ситуация с Прокопиев или Орбан, значимо е да се помни, че даже и образците да са малко по-различни по качество, те въпреки всичко са еднообразно нездравословни за съответните страни.
Докато войната в Украйна се разпростира с непредвидими последствия, Германия изненада света, като направи политически завой и анулира одобрената от десетилетия политическа доктрина, обявявайки, че ще влага 100 милиарда евро в своята войска и ще изпрати оръжия на Украйна.
Този поврат е сигнален сигнал за Берлин, че геополитическите условия в Европа изискват мощ и въздържане в лицето на невижданата съветска експанзия.
За Германия обаче спорът има и друга, много смущаваща страна: трайното завещание на някогашния канцлер Герхард Шрьодер и въздействието на неговите уютни връзки с Русия може да изиграе или да не изиграе роля в дълго отлагания и изстрадал отговор на Берлин на украинската рецесия.
Шрьодер въплъщава въртящата се врата сред политиката и бизнеса както никой различен европейски водач. След като през 2005 година Шрьодер беше отхвърлен от поста си, по покана на Путин той изостави Германия поради рентабилен председателски пост в една от най-големите съветски компании - " Газпром " - главен акционер в " Северен поток 2 ".
Този ход не беше инцидентен: Шрьодер освен се изложи на насмешки, когато през 2004 година назова Путин " безукорен демократ ", само че и подписа противоречивото съглашение за газопровода, което през днешния ден преследва европейската политика, единствено няколко седмици преди да напусне поста си.
Призракът, който преследва Европа
Правилно избран като " кронизъм " и " корупция ", неетичният ход от този момент насам има зловредни последствия. През 2017 година тогавашният канцлер се причисли към " Роснефт " като " самостоятелен шеф " в друго мощно подложено на критика предопределение.
Неотдавна Шрьодер съответно ускори антиукраинската агитация на Кремъл, като упрекна Киев в " саботажни дейности " и единствено с половин уста осъди нашествието по време на нейния процес, което е следващата от многото ниски точки в постполитическата кариера на Шрьодер в поддръжка на автократичния режим на Путин.
Историята акцентира един значим аспект, а точно, че корупцията по високите етажи на властта и шуробаджанащината са също толкоз публикувани в страни, в които политическата класа се счита за честна, колкото и в постоянно отричаните източноевропейски страни.
Особено Германия се отличава в това отношение в последно време, като се има поради, че министърът на външните работи Аналена Бербок назначи за собствен държавен секретар водещия лобист на " Грийнпийс ", което още повече размива границата сред държавните функционалности, частната активност на Неправителствени организации и непрозрачните мрежи.
В последна сметка главната анатомия на корупционното държание е универсална - политическите и бизнес връзките, както и съгласуваните спорове на ползи, работят за издигането на няколко определени лица - това се повтаря в цяла Европа по еднакъв модел.
Същият модел е довел до появяването в политиката на политически опортюнисти като Шрьодер, Дженифър Морган или австриеца Карл-Хайнц Грасер, както и на типичен олигарси, публикувани в целия Източен блок.
Строг медиен надзор
Един взор към най-корумпираната страна членка на Европейски Съюз - България, разкрива многочислените форми, които корупцията и търговията с въздействие могат да одобряват. В годините след края на социалистическото ръководство в страната на напред във времето изпъква необикновен тип олигарси, съсредоточени към авторитетни медийни конгломерати.
Интересите, преплетени с тези на политическия хайлайф, подсигуряваха, че тези олигарси са в положение да получават безнаказано публични богатства, а един от най-успешните в това отношение - Иво Прокопиев - от този момент се трансформира в въплъщение на това какво значи да си в пресечната точка сред политическата власт и медийния надзор.
През 1993 година Прокопиев започва финансовия седмичник " Капитал " и от този момент уголемява медийната си империя, включвайки десетки издания. Подкрепата му за извънредно десния водач Иван Костов през 1997 година води до включването му измежду малцината определени, които имат достъп до приватизационния развой в страната, тъй че през 1999 година той съумява да придобие минната компания " Каолин " за малко над 2 млн. $ - откакто държавното управление отхвърля офертата на белгийска компания, която е 10 пъти по-голяма. Прокурорите подхващат незадълбочено следствие на договорката, само че делото бързо се проваля.
Напоследък Прокопиев е подложен на обстрел поради метода, по който неговата вестникарска империя прави " пиар под прикритие " и " реклама под прикритие ", като няколко вътрешни за българските медии лица потвърдиха, че " на работното място има платени известия под прикритие ".
Резултатът е медиен пейзаж, доминиран от едностранчиви политически стратегии, които единствено се утежняват от ускорената западнизация при започване на 21-ви век, което е и водещата причина за намаляващата медийна независимост в страната.
Неофеодализмът на Унгария
Квазифеодалната медийна конструкция на България е надмината единствено от действителната модерна итерация на феодализма в Унгария на Виктор Орбан. В продължение на години министър председателят на страната сполучливо построява система, предопределена да насочва по-голямата част от милиардите дотации по ОСП (общата селскостопанска политика) на Унгария към политически доближени, както и към членове на личното му семейство.
В основата на системата е търговията с вътрешна информация със земеделска земя, която се дава на поддръжници и другари на Орбан на цени, по-ниски от пазарните, което ги трансформира в мощни притежатели на земя, които по-късно я отдават чартърен на аграрни производители и компании на по-висока цена.
Тъй като дотациите по ОСП се дефинират от размера на притежаваната земя, а не от качеството на продукцията, от единствено себе си се схваща, че това е за сметка на междинния аграрни производител. Според изчисленията 80 % от всички дотации, които Унгария получава, отиват при най-големите 20 % от земеделските производители - измежду тях са политическите водачи и притежателите на земя.
Брюксел е наясно с тази процедура и се пробва да я поправя посредством разширеното потребление на ARACHNE - инструмент за добиване на данни, употребен от Европейската комисия за следене на отпуснатите средства от Европейски Съюз. Досега обаче въпросът не е помръднал и наподобява малко евентуално скоро да се реализира прогрес.
Вредата е нанесена
Всички разказани образци демонстрират, че корупцията се среща във всяка страна в Европейски Съюз. В случая на Германия държанието на политиците от висшите етажи на властта е изключително крещящо заради неподходящите последствия, които има върху репутацията на немските институции, както и върху външната политика на страната, а оттова и на Европейски Съюз.
Резултатите биха могли да бъдат пагубни, като се има поради какъв брой мощно са били притиснати Шолц и Бербок да дефинират твърда линия в изискванията на открита война в Украйна.
Дори и вредите да не са толкоз явни или количествено съизмерими, както в тази ситуация с Прокопиев или Орбан, значимо е да се помни, че даже и образците да са малко по-различни по качество, те въпреки всичко са еднообразно нездравословни за съответните страни.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ