Българският хляб е най-евтиният в Европейския съюз, твърдят от бранша
Българският самун е най-евтиният в Европейския съюз, българският самун е храна, която е обезпечена като достъп до потребителя, от една страна, и тя има сензитивно постоянна цена дълго време. Това сподели ръководителят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева за Bulgaria ON AIR.
" При нас покачването на цената се постанова от транспортните разноски, цената на горивото. При нас промяна на цената се постанова главно, с цел да компенсираме работещите в сектора, те поставят най-вече нощен труд и той не е прелъстителен за младежите ", изясни Кукушева.
" Всякакви анализаторчета, които настояват, че Данък добавена стойност не се отразява на цената, изричат една голяма неистина, тъй като Данък добавена стойност се заплаща от потребителя ", сподели още Мариана Кукушева.
По думите на Кукушева е мъчно да се предвижда каква би била цената на хляба, в случай че Данък добавена стойност за този артикул стане 20 %, защото всеки хлебопроизводител има друга цена на изходния артикул.
" България е единствената страна в света, която няма Данък добавена стойност на хазарта, което би довело към 3 милиарда лв. в държавния бюджет ", счита Мариана Кукушева.
Тя разяснява и европейската резолюция за доставяне със зърно от Украйна до края на март 2024 година.
Според нея краткотрайната възбрана за търговия със зърнени култури от Украйна не е задоволителна, тъй като вследствие на вноса на украинско зърно в страната има " пагубно високи ресурси от зърно ", които са в порядъка на към 3 млн. тона, 2,2 млн. от които е пшеницата. Потреблението на пшеница у нас годишно е към 1,5 млн. тона, изясни тя.
" Т.е. тази пшеница би трябвало по всевъзможен метод да се опита страната да подкрепи зърнопроизводителите да я продадат, тъй като тя има период на валидност, тя няма по какъв начин да се съхранява и нямам доверие някой непринудено да си купи пшеница ", разясни още тя.
По обясненията на Кукушева българските хлебопроизводители и мелничари купуват още от август и септември, тъй като в изискванията на война, хиперинфлация и пандемия цените са нестабилни.
" Една част от пшеницата сигурно ще бъде бракувана. Новата годишна продукция е единствено след към 10 дни, ще би трябвало да се освободят зърнените бази, които би трябвало да поемат и тях. Всички бази в страната поемат общо 15 млн. тона, а най-големият проблем е със слънчогледа, който гранясва ", добави специалистът.
Мариана Кукушева е безапелационна, че " нито един грам зърно от Украйна не е влезнал при хлебопроизводителите ".
Тя разясни, че повишаването на тока за бизнеса няма да се отрази на цената на хляба.
" Такъв вид нарастване, което е двуцифрено и значително, няма по какъв начин да не се отрази на себестойността на хляба. Но не бих споделила, че ще бъде поправена незабавно в комерсиалните вериги, а българските снабдители чака да запазят доставната си цена ", разяснява Мариана Кукушева.
" При нас покачването на цената се постанова от транспортните разноски, цената на горивото. При нас промяна на цената се постанова главно, с цел да компенсираме работещите в сектора, те поставят най-вече нощен труд и той не е прелъстителен за младежите ", изясни Кукушева.
" Всякакви анализаторчета, които настояват, че Данък добавена стойност не се отразява на цената, изричат една голяма неистина, тъй като Данък добавена стойност се заплаща от потребителя ", сподели още Мариана Кукушева.
По думите на Кукушева е мъчно да се предвижда каква би била цената на хляба, в случай че Данък добавена стойност за този артикул стане 20 %, защото всеки хлебопроизводител има друга цена на изходния артикул.
" България е единствената страна в света, която няма Данък добавена стойност на хазарта, което би довело към 3 милиарда лв. в държавния бюджет ", счита Мариана Кукушева.
Тя разяснява и европейската резолюция за доставяне със зърно от Украйна до края на март 2024 година.
Според нея краткотрайната възбрана за търговия със зърнени култури от Украйна не е задоволителна, тъй като вследствие на вноса на украинско зърно в страната има " пагубно високи ресурси от зърно ", които са в порядъка на към 3 млн. тона, 2,2 млн. от които е пшеницата. Потреблението на пшеница у нас годишно е към 1,5 млн. тона, изясни тя.
" Т.е. тази пшеница би трябвало по всевъзможен метод да се опита страната да подкрепи зърнопроизводителите да я продадат, тъй като тя има период на валидност, тя няма по какъв начин да се съхранява и нямам доверие някой непринудено да си купи пшеница ", разясни още тя.
По обясненията на Кукушева българските хлебопроизводители и мелничари купуват още от август и септември, тъй като в изискванията на война, хиперинфлация и пандемия цените са нестабилни.
" Една част от пшеницата сигурно ще бъде бракувана. Новата годишна продукция е единствено след към 10 дни, ще би трябвало да се освободят зърнените бази, които би трябвало да поемат и тях. Всички бази в страната поемат общо 15 млн. тона, а най-големият проблем е със слънчогледа, който гранясва ", добави специалистът.
Мариана Кукушева е безапелационна, че " нито един грам зърно от Украйна не е влезнал при хлебопроизводителите ".
Тя разясни, че повишаването на тока за бизнеса няма да се отрази на цената на хляба.
" Такъв вид нарастване, което е двуцифрено и значително, няма по какъв начин да не се отрази на себестойността на хляба. Но не бих споделила, че ще бъде поправена незабавно в комерсиалните вериги, а българските снабдители чака да запазят доставната си цена ", разяснява Мариана Кукушева.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ