ЕСПЧ гледа второ дело срещу България за липса на контрол върху СРС
Българските управляващи ще би трябвало да потвърдят пред Европейския съд за правата на индивида (ЕСПЧ), че законите в страната ни пазят правото на персонален живот на жителите. Адвокатите Михаил Екимджиев и Александър Кашъмов са подали искът против страната ни за неефективния надзор върху използването на специфични разследващи средства (СРС) и неналичието на ефикасен механизъм за отбрана.
Европейският съд по правата на индивида е известил българското държавно управление за жалбата, подадена от двамата юристи и за това, че тя е позволена до разглеждане. В придружителното писмо е записано още, че президентът на секцията, която преглежда делото, смята, че то може да стане така наречен водещо дело (leading case). Това значи, че постановеното по него решение ще се употребява за препоръка при други сходни проблеми, написа Капитал. От Европейски съд по правата на човека са изпратени до страните по делото, които са Министерството на правораздаването, което от скоро се управлява от Данаил Кирилов и жалбоподателите, въпроси, които съответният проблем поражда.
В жалбата си юристите Кашъмов и Екимджиев показват, че характерът на работата им ги излага на заплаха от скрито наблюдение и събиране на информация за диалозите и кореспонденцията им. Двамата не споделят, че това се е случило, само че развиват тезата, че законът не ги пази. Жалбата им е допълвана с нови обстоятелства, в това число и историята на Националното бюро за надзор върху СРС и кадровите рокади в него.
Припомняме, че Националното бюро за надзор върху СРС бе възобновено през 2013 година при държавното управление на Пламен Орешарски, откакто преди този момент ГЕРБ го закрива. Тогавашният състав на бюрото, главно в лицето на ръководителя Бойко Рашков и неговия заместител Георги Гатев, започнаха да разобличават порочните практики на службите, прокуратурата и съда при използването на СРС и правосъдния надзор върху него. Тогава бяха формирани и първите каузи против държавни институции от хора, които са били обект на непозволено подслушване.
В публичното пространство се наложи мнението, че най-вероятно поради другите визии сред бюрото, от една страна, и основния прокурор Сотир Цацаров и управлението на ДАНС, от друга, против Георги Гатев стартира офанзива, в която участваха прокуратурата и ДАНС. Тя ескалира до отнемането на позволява на Гатев до класифицирана информация, с което той беше на практика отхвърлен от поста.
В края на 2018 година съставът на Националното бюро за надзор на СРС-та беше заменен и в него влязоха най-вече представители на службите за сигурност. За зам.-председател беше определена номинацията на Движение за права и свободи в лицето на Илко Желязков, който е от близкото обграждане на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски. Новия състав бе съществено подложен на критика от Бойко Рашков.
Това е второто дело, заведено от юристи поради кардинални проблеми в регламента на така наречен специфични разследващи средства по българския закон. През 2007 година България беше наказана поради тогава настоящото законодателство за подслушване и следене, което не подсигурява съответна отбрана на жителите против непозволена интервенция на страната в персоналния им живот. Решението беше по тъжба на юрист Михаил Екимджиев и управляваната от него Асоциация за европейска интеграция и права на индивида. В резултат от решението по първото дело през 2008 година беше направена сериозна смяна в Закона за СРС, която предвиждаше основаването на национално бюро, което да управлява потреблението на този способ, само че бюрото беше необуздано, а вместо него се образува неефективна парламентарна комисия.
Европейският съд по правата на индивида е известил българското държавно управление за жалбата, подадена от двамата юристи и за това, че тя е позволена до разглеждане. В придружителното писмо е записано още, че президентът на секцията, която преглежда делото, смята, че то може да стане така наречен водещо дело (leading case). Това значи, че постановеното по него решение ще се употребява за препоръка при други сходни проблеми, написа Капитал. От Европейски съд по правата на човека са изпратени до страните по делото, които са Министерството на правораздаването, което от скоро се управлява от Данаил Кирилов и жалбоподателите, въпроси, които съответният проблем поражда.
В жалбата си юристите Кашъмов и Екимджиев показват, че характерът на работата им ги излага на заплаха от скрито наблюдение и събиране на информация за диалозите и кореспонденцията им. Двамата не споделят, че това се е случило, само че развиват тезата, че законът не ги пази. Жалбата им е допълвана с нови обстоятелства, в това число и историята на Националното бюро за надзор върху СРС и кадровите рокади в него.
Припомняме, че Националното бюро за надзор върху СРС бе възобновено през 2013 година при държавното управление на Пламен Орешарски, откакто преди този момент ГЕРБ го закрива. Тогавашният състав на бюрото, главно в лицето на ръководителя Бойко Рашков и неговия заместител Георги Гатев, започнаха да разобличават порочните практики на службите, прокуратурата и съда при използването на СРС и правосъдния надзор върху него. Тогава бяха формирани и първите каузи против държавни институции от хора, които са били обект на непозволено подслушване.
В публичното пространство се наложи мнението, че най-вероятно поради другите визии сред бюрото, от една страна, и основния прокурор Сотир Цацаров и управлението на ДАНС, от друга, против Георги Гатев стартира офанзива, в която участваха прокуратурата и ДАНС. Тя ескалира до отнемането на позволява на Гатев до класифицирана информация, с което той беше на практика отхвърлен от поста.
В края на 2018 година съставът на Националното бюро за надзор на СРС-та беше заменен и в него влязоха най-вече представители на службите за сигурност. За зам.-председател беше определена номинацията на Движение за права и свободи в лицето на Илко Желязков, който е от близкото обграждане на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски. Новия състав бе съществено подложен на критика от Бойко Рашков.
Това е второто дело, заведено от юристи поради кардинални проблеми в регламента на така наречен специфични разследващи средства по българския закон. През 2007 година България беше наказана поради тогава настоящото законодателство за подслушване и следене, което не подсигурява съответна отбрана на жителите против непозволена интервенция на страната в персоналния им живот. Решението беше по тъжба на юрист Михаил Екимджиев и управляваната от него Асоциация за европейска интеграция и права на индивида. В резултат от решението по първото дело през 2008 година беше направена сериозна смяна в Закона за СРС, която предвиждаше основаването на национално бюро, което да управлява потреблението на този способ, само че бюрото беше необуздано, а вместо него се образува неефективна парламентарна комисия.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ