Предприятия за олио искат двойно повече слънчоглед от реколтата у нас, на пазарни цени
Българските преработватели на слънчоглед са вложили големи средства в мощности за произвеждане на продукция освен за вътрешния само че и за външния пазар. Това заяви на конференция Яни Янев, ръководител на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти .
По думите му експортът на слънчоглед и модифициран артикул е бил съвсем 80% като последователно е намалял само че браншът и в този момент е експортно насочен и 70-75% от продукцията се изнася. Янев сподели още, че 250 000 тона от българския слънчоглед се употребяват у нас под формата на олио, а останалото количество се изнася. Той сподели още, че с помощта на предприемчивостта на производителите на олио и шрот в България могат да се преработват доста повече от добитите в страната количества слънчоглед. През 2018-2019 е почнало внасянето на суровина като допълнение към локалното произвеждане
Юлиан Стефанов от сдружението посочи че г одишното произвеждане на слънчоглед у нас е към 2 млн. тона, а потенциалът на предприятията за преправка е двоен - към 4 млн. тона . Стефанов посочи, че с цел да се запълни потенциалът не необходим импорт, като до неотдавна се е внасяло от прилежащите страни, а в последните години - основно от Украйна.
Той уточни също, че предходната година са модифицирани 3.2 млн. тона слънчоглед, продукцията от който е изнесена. Според Юлиан Стефанов е парадоксално, че на фона на дефицита на суровина за преработвателите, в същото време земеделците държат ресурси от слънчоглед. Той сподели още, че цените на слънчогледа на интернационалния пазар падат, а българските селскостопански производители задържат продукцията си в очакване на по-добри цени, като заплащат разноски за съхранението й и рискувар качеството й да се утежни.
В конференцията участваха още Георги Койнов и Даниел Денчев Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти.
От организацията показаха н едоволството си от възбраната за импорт на украинска слелскостопанска продукция до 15 септември, на процедура годна у нас от април. Имало и напън от България срокът й да бъде продължен. От сдружението се тормозят, че даже това да не бъде направено от Европейска комисия, може възбраната да продължи да работи под някаква форма особено за страната ни. Според производителите на олиото тази мярка не е изпълнила задачата си да се покачат цените, а в противен случай - слънчогледът поевтинял. Те не са съгласни да се основава непазарна конюнктура и да се оказва помощ на земеделците, а да се се пречи на преработвателите.
Производители на олио пред затваряне, Министерство на земеделието и храните отхвърля разговор
Земеделците не желали да продават слънчогледа на пазарни цени, а няма и импорт от Украйна
На конференцията стана ясно още, че тази година поради климатичните условия се чака неприятна годишна продукция от слънчоглед в някои региони у нас. Докато предходната година тя била 250-300 кг от декар обикновено в този момент тук-там, в този момент тук-там добивите щели да са към 150 кг/дка. От сдружението не чакат да се стигне до дефицит на олио в България или до повишаването му, тъй като има дребни предприятия, насочени към вътрешния пазар, а щял да се появи и импорт, който да запълни нишата. Ако дефицитът на суровина обаче продължи имало заплаха огромните преработватели, които главно изнасят продукцията си, да се наложи да работят с понижен потенциал, което да ги направи неконкурентоспособни.
Спрямо интернационалните котировки пазарната цена на слънчогледа била към 800 лева за звук и на тази стойност преработвателите са подготвени да изкупят българската продукция. Сделки с български производители имало, само че за незадоволителни количества, а производителите на олио желали да изкупят оптимално доста суровина, в случай че земеделците решат да продават на естествените цени. Според тях също така по-изгодно било за българските производители на слънчоглед да продават продукцията си на преработвателите у нас, а не да я изнасят.
Във връзка със възбраната за импорт от Украйна Георги Койнов съобщи, че през предходната стопанска година са импортирани към 1.3 млн. т слънчоглед и не е имало проблем за земеделците, а тази година вносът е към 600 т и към този момент има проблем .
Даниел Денчев уточни, че в прилежащите страни преработвателната индустрия не е толкоз развита, с изключение ненапълно на Унгария, като у нас предприятията за произвеждане на растителни масла са български, до момента в който в Полша и Румъния да вземем за пример те са на 90% мултинационални. В най-лошия сюжет, в случай че няма достъп до суровина на пазарна цена, от сдружението чакат наложително затваряне на всички фабрики в България за неопределен срок.
Яни Янев сподели също, че от организацията вършат разбор за резултата от възбраната за импорт на селскостопанска продукция от Украйна и за това кой печели от нея , като ще го оповестят в най-скоро време.
По думите му експортът на слънчоглед и модифициран артикул е бил съвсем 80% като последователно е намалял само че браншът и в този момент е експортно насочен и 70-75% от продукцията се изнася. Янев сподели още, че 250 000 тона от българския слънчоглед се употребяват у нас под формата на олио, а останалото количество се изнася. Той сподели още, че с помощта на предприемчивостта на производителите на олио и шрот в България могат да се преработват доста повече от добитите в страната количества слънчоглед. През 2018-2019 е почнало внасянето на суровина като допълнение към локалното произвеждане
Юлиан Стефанов от сдружението посочи че г одишното произвеждане на слънчоглед у нас е към 2 млн. тона, а потенциалът на предприятията за преправка е двоен - към 4 млн. тона . Стефанов посочи, че с цел да се запълни потенциалът не необходим импорт, като до неотдавна се е внасяло от прилежащите страни, а в последните години - основно от Украйна.
Той уточни също, че предходната година са модифицирани 3.2 млн. тона слънчоглед, продукцията от който е изнесена. Според Юлиан Стефанов е парадоксално, че на фона на дефицита на суровина за преработвателите, в същото време земеделците държат ресурси от слънчоглед. Той сподели още, че цените на слънчогледа на интернационалния пазар падат, а българските селскостопански производители задържат продукцията си в очакване на по-добри цени, като заплащат разноски за съхранението й и рискувар качеството й да се утежни.
В конференцията участваха още Георги Койнов и Даниел Денчев Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти.
От организацията показаха н едоволството си от възбраната за импорт на украинска слелскостопанска продукция до 15 септември, на процедура годна у нас от април. Имало и напън от България срокът й да бъде продължен. От сдружението се тормозят, че даже това да не бъде направено от Европейска комисия, може възбраната да продължи да работи под някаква форма особено за страната ни. Според производителите на олиото тази мярка не е изпълнила задачата си да се покачат цените, а в противен случай - слънчогледът поевтинял. Те не са съгласни да се основава непазарна конюнктура и да се оказва помощ на земеделците, а да се се пречи на преработвателите.
Производители на олио пред затваряне, Министерство на земеделието и храните отхвърля разговор
Земеделците не желали да продават слънчогледа на пазарни цени, а няма и импорт от Украйна
На конференцията стана ясно още, че тази година поради климатичните условия се чака неприятна годишна продукция от слънчоглед в някои региони у нас. Докато предходната година тя била 250-300 кг от декар обикновено в този момент тук-там, в този момент тук-там добивите щели да са към 150 кг/дка. От сдружението не чакат да се стигне до дефицит на олио в България или до повишаването му, тъй като има дребни предприятия, насочени към вътрешния пазар, а щял да се появи и импорт, който да запълни нишата. Ако дефицитът на суровина обаче продължи имало заплаха огромните преработватели, които главно изнасят продукцията си, да се наложи да работят с понижен потенциал, което да ги направи неконкурентоспособни.
Спрямо интернационалните котировки пазарната цена на слънчогледа била към 800 лева за звук и на тази стойност преработвателите са подготвени да изкупят българската продукция. Сделки с български производители имало, само че за незадоволителни количества, а производителите на олио желали да изкупят оптимално доста суровина, в случай че земеделците решат да продават на естествените цени. Според тях също така по-изгодно било за българските производители на слънчоглед да продават продукцията си на преработвателите у нас, а не да я изнасят.
Във връзка със възбраната за импорт от Украйна Георги Койнов съобщи, че през предходната стопанска година са импортирани към 1.3 млн. т слънчоглед и не е имало проблем за земеделците, а тази година вносът е към 600 т и към този момент има проблем .
Даниел Денчев уточни, че в прилежащите страни преработвателната индустрия не е толкоз развита, с изключение ненапълно на Унгария, като у нас предприятията за произвеждане на растителни масла са български, до момента в който в Полша и Румъния да вземем за пример те са на 90% мултинационални. В най-лошия сюжет, в случай че няма достъп до суровина на пазарна цена, от сдружението чакат наложително затваряне на всички фабрики в България за неопределен срок.
Яни Янев сподели също, че от организацията вършат разбор за резултата от възбраната за импорт на селскостопанска продукция от Украйна и за това кой печели от нея , като ще го оповестят в най-скоро време.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ