Прибралите се моряци от Царевна: Ако не бяха жените ни, още да сме в Мариупол
Българските моряци, които се върнаха през вчерашния ден на родна земя след повече от 50 дни в Мариупол описаха за ужаса от войната и истината за евакуацията си. Пред Maritime.bg Рали Димов – втори монтьор, Радослав Стоянов и Живомир Митев-кадет, описват какво тъкмо се е случило на пристанището в Мариупол.
Те са пристигнали в Мариупол на 21 февруари, като са имали естествена интервенции по товаро-разстоварване. Три дни по-късно те са прекратени, тъй като към този момент е била оповестена военната интервенция. Първите дни са били спокойни, вярвали са че са на несъмнено място.
В края на март обаче за първи път кораба е бил ударен, а две седмици ударите са станали още по-интензивни. Шрапнели са попаднали в хамбара, каютата на капитана и на други места по плавателния съд. Моряците обаче са безапелационни, че на този стадий той може да се върне по вода. През цялото време моряците са се крили в долната част на кораба, главно се е стреляло денем, а вечер са се качвали по стаите си.
Имало е моменти и когато се е стреляло непрекъснато.
„ Възможности за евакуация евентуално доста е имало, когато беше умерено. След като съпругите ни дадоха конференция, за което доста им благодарим, действително стартира да се прави нещо. Целия проблем закупи социална популярност и оттогава започнаха съгласно мен да работят по-активно.
От външно министерство звъняха по няколко пъти дневно и ни предложиха вид за евакуация, който ние към този момент не можехме да използваме защото трябваше да стигнем до портала на пристанището, а там непрекъснато се стреляше.
Там се водиха военни дейности и нямаше по какъв начин да напуснем кораба “, съобщи Митев. Той разказа, че е имало танкове, ракети град, натоварен обстрел от корабите. Една железна врата пък е изхвърчала на 15 метра от детонацията, само че на първо четене кораба е в мореходно положение.
„ В един миг както ние мислехме, че не може да се организира евакуация и най-сигурно е на кораба, видяхме по какъв начин двете страни стопираха да стрелят. 26 индивида от един транспортен съд слязоха с куфарите, минаха около нас и си отпътуваха. Разбрахме, че в 5 часа следобед те към този момент са били в Донецк, евакуирани, на несъмнено и разбрахме, че ние сме останали последния екипаж на търговски транспортен съд на пристанището.
И тогава към този момент ни прекипя, напрежението ескалира неимоверно доста сред нас. Започнахме да желаеме доклад от капитана, да приказва с външно министерство, да ги уведоми, че в действителност има екипажи, които са евакуирани, да знаем дали ние сме единствените последни.
Отговориха ни с общи приказки, че на едните кораба е изгорен, на другите развалено съоръжение, другите какви националности били. Само ние сме цъфнали и вързали, нашия транспортен съд е най-добре и няма къде да вървим.
Външно колкото и пъти да са се обаждали говореха единствено с капитана на кораба по сателитния телефон, което е формален представител на корабособственика. Съответно съгласно мен той се грижи първо за личните си ползи и тогава за нашите. Опитваха се да ни разубедят, очевидно са успявали няколко дни, до момента в който най-после към този момент нямаше по какъв начин и тръгнахме “, съобщи Митев.
Руснаците са държали половината от пристанището имало е риск да стрелят по тях, само че един от техните сътрудници е рискувал, приказвал е с руснаците и след три часа се е върнал, като е съобщил на сътрудниците си, че се обезпечава час и половина кулоар, с цел да може да бъдат евакуирани.
„ С белите флагове, нямаше просто по какъв начин да стоим на този транспортен съд с този душевен тормоз, който преживяхме. Дори с риск за живота си “, добави още Стоянов.
След като ги поемат руснаците са им дали храна и вода, извозили са ги към първия пост на града за паспортна инспекция и с защита до Донецк. Моряците са били настанени в хотел, а по-късно ескортирани до Сочи.
„ Искаме да благодарим на руснаците, че ни изтеглиха. Много е прочувствено да видиш хора, които са на първата линия на багра, не са се къпали с дни, да се пробват да ни успокоят, да ни кажат, момчета към този момент сте на несъмнено, да ти дават храна, вода “, добави още морякът.
ТЕМА преди 2 часа 178 преди 2 часа 449 преди 2 часа 445
Те са пристигнали в Мариупол на 21 февруари, като са имали естествена интервенции по товаро-разстоварване. Три дни по-късно те са прекратени, тъй като към този момент е била оповестена военната интервенция. Първите дни са били спокойни, вярвали са че са на несъмнено място.
В края на март обаче за първи път кораба е бил ударен, а две седмици ударите са станали още по-интензивни. Шрапнели са попаднали в хамбара, каютата на капитана и на други места по плавателния съд. Моряците обаче са безапелационни, че на този стадий той може да се върне по вода. През цялото време моряците са се крили в долната част на кораба, главно се е стреляло денем, а вечер са се качвали по стаите си.
Имало е моменти и когато се е стреляло непрекъснато.
„ Възможности за евакуация евентуално доста е имало, когато беше умерено. След като съпругите ни дадоха конференция, за което доста им благодарим, действително стартира да се прави нещо. Целия проблем закупи социална популярност и оттогава започнаха съгласно мен да работят по-активно.
От външно министерство звъняха по няколко пъти дневно и ни предложиха вид за евакуация, който ние към този момент не можехме да използваме защото трябваше да стигнем до портала на пристанището, а там непрекъснато се стреляше.
Там се водиха военни дейности и нямаше по какъв начин да напуснем кораба “, съобщи Митев. Той разказа, че е имало танкове, ракети град, натоварен обстрел от корабите. Една железна врата пък е изхвърчала на 15 метра от детонацията, само че на първо четене кораба е в мореходно положение.
„ В един миг както ние мислехме, че не може да се организира евакуация и най-сигурно е на кораба, видяхме по какъв начин двете страни стопираха да стрелят. 26 индивида от един транспортен съд слязоха с куфарите, минаха около нас и си отпътуваха. Разбрахме, че в 5 часа следобед те към този момент са били в Донецк, евакуирани, на несъмнено и разбрахме, че ние сме останали последния екипаж на търговски транспортен съд на пристанището.
И тогава към този момент ни прекипя, напрежението ескалира неимоверно доста сред нас. Започнахме да желаеме доклад от капитана, да приказва с външно министерство, да ги уведоми, че в действителност има екипажи, които са евакуирани, да знаем дали ние сме единствените последни.
Отговориха ни с общи приказки, че на едните кораба е изгорен, на другите развалено съоръжение, другите какви националности били. Само ние сме цъфнали и вързали, нашия транспортен съд е най-добре и няма къде да вървим.
Външно колкото и пъти да са се обаждали говореха единствено с капитана на кораба по сателитния телефон, което е формален представител на корабособственика. Съответно съгласно мен той се грижи първо за личните си ползи и тогава за нашите. Опитваха се да ни разубедят, очевидно са успявали няколко дни, до момента в който най-после към този момент нямаше по какъв начин и тръгнахме “, съобщи Митев.
Руснаците са държали половината от пристанището имало е риск да стрелят по тях, само че един от техните сътрудници е рискувал, приказвал е с руснаците и след три часа се е върнал, като е съобщил на сътрудниците си, че се обезпечава час и половина кулоар, с цел да може да бъдат евакуирани.
„ С белите флагове, нямаше просто по какъв начин да стоим на този транспортен съд с този душевен тормоз, който преживяхме. Дори с риск за живота си “, добави още Стоянов.
След като ги поемат руснаците са им дали храна и вода, извозили са ги към първия пост на града за паспортна инспекция и с защита до Донецк. Моряците са били настанени в хотел, а по-късно ескортирани до Сочи.
„ Искаме да благодарим на руснаците, че ни изтеглиха. Много е прочувствено да видиш хора, които са на първата линия на багра, не са се къпали с дни, да се пробват да ни успокоят, да ни кажат, момчета към този момент сте на несъмнено, да ти дават храна, вода “, добави още морякът.
ТЕМА преди 2 часа 178 преди 2 часа 449 преди 2 часа 445
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ