Кога България ще успее да въведе еврото и ще преодолее

Кога България ще успее да вкара еврото и ще преодолее ли огромния проблем - инфлацията. За пътя на страната ни към еврозоната, за провокациите и опциите и за кипърския образец - продуцентът на " Добро утро, Европа " Ирина Иванова беседва с някогашния финансов министър на Кипър Михалис Сарис, при който беше въведено еврото в страната. 

 

- Г-н Сарис, кои бяха най-големите провокации пред Кипър при влизането в Еврозоната?

- Мисля, че е значимо да се знае, че при влизането в Еврозоната има някои условия, които би трябвало да се изпълнят и които са нужни, само че има и някои други, за които би трябвало да внимавате. Например, разширението на банковата система. Кипър разреши притокът на евро, който се вля в Кипър, тъй като станахме член на Еврозоната, да бъде провиснал към бранша на недвижимите парцели. Последва срив в този бранш. Той засегна банките, които трябваше да бъдат рекапитализирани. В същото време бюджетът не беше в положение да го направи. Но в последна сметка, в границите на фамилията на Еврозоната, успяхме да се оправим с тези проблеми. Имахме голяма изгода. Бяхме малко невнимателни към някои от изискванията, които трябваше да осъществим. Платихме глобата, само че продължихме напред. И от този момент нещата са доста по-добри.

- Въз основа на вашия опит какви препоръки бихте дали на нашата страна? На България и следва да влезе в еврозоната и да одобри еврото. 

- България към този момент се възползва от участието си в Европейския съюз и също от валутния ръб. В прочут смисъл към този момент е непълен член на еврозоната. Много от проблемите, с които се сблъскват страните, са общи, без значение дали са геополитически, или идват от финансовите условия, и е най-добре да се вземат решение групово. Така че участието в еврозоната ще разреши на България да се оправи с тези провокации по по-ефективен метод. Има някои неща, които би трябвало да се създадат, банковата система, би трябвало да се следи деликатно. Банките би трябвало да се следят. Но в това време би трябвало да се внимава за други неща, неща в дълготраен проект, да вземем за пример внимание към образованието, по-добро ръководство. Нуждаем се от по-голяма продуктивност, с цел да има по-стабилен напредък, с цел да продължат да порастват приходите. Това са неща, които би трябвало да се вършат редом, с цел да се изпълнят критериите за влизане в еврозоната.

- Говорейки за критериите, допускам, че сте осведомен със обстановката в България. На база на данните, с които разполагате, какви са възможностите на страната ни да се причисли към еврозоната? И по кое време? 

- Моето лично чувство е, че колкото по-скоро, толкоз по-добре.

Мисля, че това е доста позитивна стъпка, която ще изпрати верните послания.

Мисля, че тези отлагания, съгласно мен, не са изключително потребни в този момент. Трябва да сте сигурни, че сте изцяло подготвени. Големият проблем е равнището на инфлацията, само че това е нещо, което е значимо. При множеството страни, без самите те да са отговорни, имаше нездравословна агресия във вътрешен проект, само че не би трябвало да се подминава и огромният геополитически звук - енергийна рецесия, рецесия в региона на доставките. Така че мисля, че ще има някакво схващане към осъществяването на тези критерии.

- Споделете ми вашето мнение като интернационален специалист. Споменахте световната рецесия, само че дали политическата неустойчивост или честите избори  биха забавили влизането ни в еврозоната? 

- Не съм доста добре осведомен с вътрешнополитическата обстановка. Очевидно е, че придържането към демократичните институции, към политическата непоклатимост, възприятието за отговорност от страна на всички оказва помощ. И в случай че тези неща не са налице, това може да докара до проблеми. Мисля, че е значимо за всички да схванат, че това е в интерес на страната, приходите да продължат да порастват. И че в интерес на българите е хората да се обединят и да загърбят разликите си, с цел да могат да продължат напред с влизането в Еврозоната.

Да, само че в това време в България има един тип съмнение измежду част от популацията във връзка с Еврозоната. Част от хората се притесняват, че след влизането в еврозоната ще има фрапантно нарастване на цените, както и повдигане на налозите. Какво бихте споделили по този въпрос? Къде е истината?

Имахме същите страхове в Кипър и те не се сбъднаха. Не се стигна до значително повишение на цените. Мисля, че и тук поради валутния ръб - има доста естествена връзка от 2 към 1 сред локалната валута, локалната валута и еврото -и мисля, че преходът ще бъде по-плавен. Мисля, че е понятен прочут песимизъм от страна на част от популацията, защото Еврозоната мина през някои компликации. Но мисля, че в този момент обстановката е доста, доста по-добра в сравнение с през предходните години. Така че изгодите надалеч надвишават рисковете. Но хората би трябвало да бъдат уверени. 

- И какви са рисковете?

- Рисковете са, да вземем за пример, че ще позволите прекалено разгръщане на банковата система и кредитиране, и основаване на балон на пазара на недвижими парцели, който може да се спука и да провокира проблеми. Съществува риск, че ще се появи прелъщение, защото можете да вземете заем при по-ниски лихвени проценти, да увеличите дълга по-значително. Но мисля, че тези неща са добре известни. Мисля, че един виновен стопански екип ще може да се оправи с икономическите опасности.

- Кое беше най-ценното за вашата страна от влизането в еврозоната?

Знаете ли - най-ценното беше нещо, което в този момент може да ви се стори нормално. Това, че може да се пътува, без да се постанова да се обменят пари. Хората да могат да внасят парите си на всички места, да идват чужденци. Всичко това е, а и, несъмнено, принадлежността към една обща валута и да можеш да разчиташ на сътрудниците си в сложни моменти, като да разполагаш със системи за прекачване на фискални запаси към страна, която се нуждае от краткотрайна поддръжка. Европейската централна банка към този момент е доста по-гъвкава. Тя може да бъде самодейна. Тя може да помогне на националната банкова система, първо, като спомогне за по-добрия контрол над нея, а и в случай че има усложнения, да й се притече на помощ.

- Нека си представим един друг предполагаем сюжет. Как би изглеждал един сюжет, в случай че Кипър не беше се включил към еврозоната? Какви биха били следствията съгласно вас?

- Мисля, че в действителност щяхме да банкрутираме. Нямаше да можем да платим задълженията си. Разбира се, в случай че би трябвало да сме почтени, част от аргументите, заради които изпаднахме в усложнение е, че усещахме комфорта на това да сме в Еврозоната, мислейки, че в случай че нещата се объркат, ще имаме поддръжка. А това нормално ти разрешава да бъдеш малко по-небрежен. Но мисля, че беше доста значимо, че успяхме да се обърнем към нашите сътрудници в този сложен миг.

- Какво е особеното във връзка с икономическата обстановка в международен и европейски проект преди и в този момент? Под “преди ” имам поради 2008 година, когато Кипър се причисли към еврозоната. Това беше година, която помним с разгара на международната икономическа рецесия, само че пък в този момент живеем в изискванията на две войни. 

Всъщност в някои връзки е доста по-добре. Механизмите на еврозоната към този момент работят доста по-добре от позиция на това, че могат да окажат поддръжка при положение на рецесия. ЕЦБ работи по-добре. Банковата система е по-добре следена. Така че всички тези неща в този момент са по-добри. Пазарите към този момент не се опасяват толкоз доста от увеличението на дълга, макар че дългът на България е доста дребен и възлиза на 25% от Брутният вътрешен продукт. Като цяло обстановката в този момент е доста по-добра. Както казахте, външните провокации са по-големи. Има войни, има и климатични промени, които изискват доста вложения. Но това, че сме в Еврозоната и опцията за достъп до финансовите пазари ви разрешава да разполагате с фискално пространство за вложения, за попречване на последствията от изменението на климата.

- Имам въпрос по отношение на войната на Руската федерация против Украйна. Смятате ли, че глобите против Русия са в действителност ефикасни? Или към момента има способи те да бъдат заобиколени?

- Санкциите в никакъв случай не са съвършени. Мисля, че хората, които желаят да ги заобикалят, не престават да измислят способи да ги избегнат. Важното е, че е изпратено посланието, че това, което е направено, е било неверно и че ще има последици. И мисля, че като цяло европейските страни, макар че имат друга степен на състрадание или може би раздразнителност във връзка с протичащото се, мисля, че като цяло Европа реагира доста хомогенно и като цяло, тези наказания бяха ефикасни.

- След по-малко от месец ще се проведат европейските избори. Накъде върви икономическото развиване на Европа? 

- Имаше някои развития, които не са доста позитивни. Много хора в доста страни се усещат отчуждени от това, което се случва в Европа. Дори в страни, които се оправят по-добре като цяло, елементи от популацията се усещат изоставени. Има и значими общи въпроси като миграцията, от която доста хора се усещат застрашени. Това сътвори условия за завой към крайностите, изключително към крайното дясно. А това не е здравословно развиване в европейския подтекст. Като цяло мисля, че е добре всички ние да покажем, че положителните неща, които се случват са надалеч по-добри от релативно дребните, само че забележими неприятни неща, които засягат вярата на хората в европейския план.

- Благодаря ви доста, господин Сарис.

- Благодаря ви. За мен беше наслаждение.