Българските лазери помагат на лекари по целия свят
Българските лазери оказват помощ на лекарите по света да се оправят със комплицирани проблеми в дерматологията, с тях се вършат проучвания на релефа на морското дъно, грижат се за точността на телескопите и за непорочност на въздуха, радват ни със светлинните облици в небето. Зад всичко това стои един човешки живот - този на българския академик учен д.ф.н. Никола Съботинов, основателя на нов тип газови лазери с пари на меден бромид, предпазени с 26 изобретения в България и с патенти в Съединени американски щати, Япония, Германия, Франция, Австралия и в други страни. Лазерите се създават в България и Австралия и са внедрени в здравната процедура. Към 2019 година цитираните научни изявления на учен Съботинов от други създатели в научната литература са към 1390 броя. Името на учен д.ф.н. Никола Съботинов е вписано в " Златната книга на Патентно ведомство на Република България ".
Вече съм пенсионер, само че не преставам да проследявам протичащото се в основаната от мен лаборатория в региона на лазерните източници, описа пред Българска телеграфна агенция учен Съботинов. Като начало лабораторията е насочена към лазери с пари на разнообразни метали, които могат да генерират в необятен спектрален диапазон разнообразни лазерни преходи и дават опция за генерация и на доста високи мощности. Поради тези си скъпи качества аз преди време се ориентирах към този клас лазери, а след това сътворих лабораторията, а може да се каже и школа, тъй като имаме обилни приноси, които международната просвета и процедура употребява, описа ученият.
Той стартира работа в тази област от 1970 година, когато пуска в деяние в лабораторията лазер с кадмиеви пари, който и до момента работи в синята област на спектъра . Началото на научните проучвания на учен Съботинов е още в студентските му години през 60-те години, като по това време за първи се появяват лазерните източници в Съединени американски щати, и в България също стартират проучвания. Първият лазер в България е пуснат в Института по електроника от ст.н.с Васил Стефанов, като това е било повтаряне на американския резултат с рубинов лазер. По това време Съботинов е студент ІV курс в България и посещава лабораторията на Института, с цел да се запознае с това научно достижение. Това беше първата ми среща с лазера и аз още тогава се влюбих в тази област, спомня си ученият. Той става кръжочник в лабораторията и взе участие в стартирането в деяние на първия хелий-неонов газов лазер в България, а дипломната му работа е върху проучвания на хелийния лазер и това е първата студентска дипломна работа в България в тази тенденция.
След това ученият постъпва на работа във Физическия институт на Българска академия на науките, където се занимава с проучвания на чeстотните характерности на хелий-неоновия лазер. Тогава той слага началото на физическите проучвания на лазерите в този институт на Българска академия на науките.
Междувременно, с цел да продължат проучванията, са били нужни многослойни диелектрични лазерни огледала с близо 100 % отражение. Такива обаче в страната са липсвали, което предизвика учения у нас да се направи такава апаратура за изработването на диелектрични огледала, освен това по изцяло автентичен метод. Този способ е предпазен с авторско удостоверение и по този начин стартира изобретателската активност на учен Съботин. Методът намира и своето индустриално приложение в Института по специфична оптика в София за създаването на технология за правене на многослойни лазерни огледала с висока степен на отразяване.
По-късно ученият стартира работа върху лазерите с железни пари, като първите крачки са направени в региона на кадмиевите лазери в синия диапазон, последвани от йонните газови лазери, следвани от хелий-селен лазери в зелена област . Следващото откритие е композиция сред двата типа лазери и е основан синьо-зелен лазер - хелий-кадмий-селенов лазер, нещо което се прави за първи път в международната процедура. Това е и второто авторско удостоверение за изобретението на учения.
Той обаче не стопира да мечтае и взема решение да се основат и условия за генерация на аления диапазон към синьо-зеления и по този начин за първи път в България е бил пуснат в деяние хелий-кадмий-селен-неонов лазер, който покрива главните дължини на вълните на спектъра - синя, зелена и алена. И по този начин към този момент България има първия многовълнов бял лазерен източник, който има и авторско удостоверение. Това изобретение е оповестено в международни научни издания.
Академик Съботинов има в региона на лазерите 30 авторски патента, с които се вземат решение въпроси, на които международната процедура от години търси решения .
Ученият се гордее най-вече със основаването в лабораторията, учредена от него, на нов вид на най-мощния лазер с железни пари във забележимия диапазон на спектъра - така наречен меден лазер, който има огромни приложения в медицината, военните технологии, при корекции на телескопи. Този лазер обаче е имал проблем, обвързван с изпаряването на медта, което е ставало при температура към 1500 градуса, което е отнемало от половин до един час за разгряване на съответната инсталация. В търсене на решение на този проблем ученият се ориентира към потребление на съединението меден бромид и през 1974 година в лабораторията лазерът с пари на меден бромид стартира да работи. Това беше огромно събитие, лабораторията се озари от зелено-жълта светлина, температурата, при която направихме генерацията на лазера, беше единствено 500 градуса, спомня си ученият. Оказва се, че сходен теоретичен резултат с меден бромид не е докладван от международната общественост на учените и българският академик подава поръчка за авторско удостоверение. Нашето откритие през 1979 година беше несъмнено като откритие на годината в България, получихме редица награди и по този начин до 1996 година, докато са насъбрани редица други изобретения и бях вписан в " Златната книга " на българските изобретатели, спомня си ученият.
Изобретението не значи незабавно практическа реализация, това е работеща концепция, само че от време на време тя е съпроводена с други ограничавания, уточни учен Съботинов и посочи, че те се преодоляват единствено посредством спомагателни научно-приложни проучвания, като засяга лазера с пари на меден бромид и казуса с продължителността на живота му. Само посредством тези спомагателни проучвания е било допустимо да се доближи до 1000 часа време на живот на системата и да се усили мощността й. Междувременно, в този развой е направено и изобретение, обвързвано с увеличение на мощността на лазера. По този метод лазерът към този момент е бил подготвен за практическото му осъществяване и единствено за 6 месеца са направени два лазера с пари на меден бромид от екип от учени под управлението на учен Съботинов.
Ученият акцентира, че с цел да има интерес от страна на бизнеса към съответното откритие, постоянно е добре да му бъден изработен пилотен пример . И по този начин лазерът с пари на меден бромид е бил внедрен в постоянно произвеждане в пловдивското дружество " Оптични технологии ", а след това лазерите са показани и на международно ревю в Хановер, което отключва интереса на задгранични компании. Това става мотив за решението да се предложи лиценз за произвеждане на мощни международни компании от Съединени американски щати, Австралия, Англия. Само 10 дни откакто съобщихме на тези компании, в София дойде президентът на австралийската компания, който три дни съвсем спа пред нашия лазер в лабораторията, след което съобщи предпочитание за покупка на лиценза, спомня си ученият. И до момента австралийската компания продължава производството на българския лазер. Интересът на Австралия предизвика и компании от Съединени американски щати, като в Силициевата котловина, след извършени сполучливи опити, водеща американска компания незабавно взема решение да премине към всеобщо произвеждане на лазера. Австралийската компания бе по-скромна в условията си, което стана причина да се ориентираме към тях, описа учен Съботинов. Този лазер се употребява основно за медицината - за битка с разнообразни кожни болести. Приложим е и за софтуерни процедури - продупчване на микроотвори, обработка на разнообразни материали. След като лазерът, създаван от австралийската компания, стартира да завладява азиатските пазари, корейска компания също демонстрира интерес към покупка на лиценза за производството му. Нашият лиценз беше минал 20-годишния период, само че ние направихме съдействие с корейската компания, описа ученият. Корейската компания дружно с българска за 6 месеца вършат взаимно произведение за потребностите на дерматологията.
В България, след 1989 година, три дребни компании се захващат с производството му, което е било главно за експорт. Продадени са над 500 лазерни източника, които намират място в шоу бизнеса - за светлинни изображения, както и за медицински цели.
Лазерът е използван и за измерването на дълбочината на морското дъно, тъй като зеленото излъчване прониква надълбоко във водата, което разрешава да се вършат проучвания на релефа на морското дъно. Приложим е за отдалечено установяване на обекти или за проучване на замърсяванията на атмосферата.
И по този начин, лазерът откри необятно приложение в промишлеността, описа учен Съботинов. По няколко европроекта, с доста положително финансиране, с кооперираните дейности с английската промишленост, бяха основани условия за произвеждане на лазер с пари на меден бромид с мощ над 120 вата.
За да стигне едно откритие до практическа реализация, доста е значимо бизнесът да бъде уверен, че постигнатият резултат е използван в практиката, което се потвърждава с подготвен работещ първообраз , поучава бъдещите изобретатели учен Съботинов. Това дава по-големи очаквания бързо изобретенията да се свържат с бизнеса. Ако капацитетът на локалния пазар не е огромен, прототипът може да бъде показан пред задгранични компании, би трябвало да бъде показан и на интернационалните изложби. Този развой би трябвало да се финансира от Фонд за приложни научни проучвания. За жал, в България средствата за приложните научни проучвания не са задоволителни, пари има главно за фундаменталната просвета, уточни ученият. По пътя до реализацията на изобретението значима роля имат и техническите експерти - инженерите, които да работя дружно с учените. В Българска академия на науките обаче, след бюджетните ограничавания, през интервала 2008-2013 година, опитните механически екипи в помощ на науката съвсем не останаха, описа ученият.
Международното самопризнание на нашите научни проучвания и приложни резултати се показва в мнението на световноизвестни учени от Англия, Съединени американски щати, Япония, Русия и България, сред които и нобеловият лауреат акад. Николай Басов, един от основателите на лазера. Академик Басов споделя: " В резултат на цялостния цикъл от физични проучвания и разработки беше основан лазер, който по доста параметри е доста по-добър от другите лазери от този вид, известни в международната научна литература. Българските физици имат огромен принос в създаването и практическото конструиране на този лазер ", добавя учен Басов.
Интервюто с учен д.ф.н. Никола Съботинов е направено в границите на партньорската самодейност сред Българска телеграфна агенция и националното ни патентно ведомство, която планува в взаимната графа " Създадено в България " всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в " Златната книга на Патентното ведомство " българи, по този начин и активността на Патентното ведомство.
Вече съм пенсионер, само че не преставам да проследявам протичащото се в основаната от мен лаборатория в региона на лазерните източници, описа пред Българска телеграфна агенция учен Съботинов. Като начало лабораторията е насочена към лазери с пари на разнообразни метали, които могат да генерират в необятен спектрален диапазон разнообразни лазерни преходи и дават опция за генерация и на доста високи мощности. Поради тези си скъпи качества аз преди време се ориентирах към този клас лазери, а след това сътворих лабораторията, а може да се каже и школа, тъй като имаме обилни приноси, които международната просвета и процедура употребява, описа ученият.
Той стартира работа в тази област от 1970 година, когато пуска в деяние в лабораторията лазер с кадмиеви пари, който и до момента работи в синята област на спектъра . Началото на научните проучвания на учен Съботинов е още в студентските му години през 60-те години, като по това време за първи се появяват лазерните източници в Съединени американски щати, и в България също стартират проучвания. Първият лазер в България е пуснат в Института по електроника от ст.н.с Васил Стефанов, като това е било повтаряне на американския резултат с рубинов лазер. По това време Съботинов е студент ІV курс в България и посещава лабораторията на Института, с цел да се запознае с това научно достижение. Това беше първата ми среща с лазера и аз още тогава се влюбих в тази област, спомня си ученият. Той става кръжочник в лабораторията и взе участие в стартирането в деяние на първия хелий-неонов газов лазер в България, а дипломната му работа е върху проучвания на хелийния лазер и това е първата студентска дипломна работа в България в тази тенденция.
След това ученият постъпва на работа във Физическия институт на Българска академия на науките, където се занимава с проучвания на чeстотните характерности на хелий-неоновия лазер. Тогава той слага началото на физическите проучвания на лазерите в този институт на Българска академия на науките.
Междувременно, с цел да продължат проучванията, са били нужни многослойни диелектрични лазерни огледала с близо 100 % отражение. Такива обаче в страната са липсвали, което предизвика учения у нас да се направи такава апаратура за изработването на диелектрични огледала, освен това по изцяло автентичен метод. Този способ е предпазен с авторско удостоверение и по този начин стартира изобретателската активност на учен Съботин. Методът намира и своето индустриално приложение в Института по специфична оптика в София за създаването на технология за правене на многослойни лазерни огледала с висока степен на отразяване.
По-късно ученият стартира работа върху лазерите с железни пари, като първите крачки са направени в региона на кадмиевите лазери в синия диапазон, последвани от йонните газови лазери, следвани от хелий-селен лазери в зелена област . Следващото откритие е композиция сред двата типа лазери и е основан синьо-зелен лазер - хелий-кадмий-селенов лазер, нещо което се прави за първи път в международната процедура. Това е и второто авторско удостоверение за изобретението на учения.
Той обаче не стопира да мечтае и взема решение да се основат и условия за генерация на аления диапазон към синьо-зеления и по този начин за първи път в България е бил пуснат в деяние хелий-кадмий-селен-неонов лазер, който покрива главните дължини на вълните на спектъра - синя, зелена и алена. И по този начин към този момент България има първия многовълнов бял лазерен източник, който има и авторско удостоверение. Това изобретение е оповестено в международни научни издания.
Академик Съботинов има в региона на лазерите 30 авторски патента, с които се вземат решение въпроси, на които международната процедура от години търси решения .
Ученият се гордее най-вече със основаването в лабораторията, учредена от него, на нов вид на най-мощния лазер с железни пари във забележимия диапазон на спектъра - така наречен меден лазер, който има огромни приложения в медицината, военните технологии, при корекции на телескопи. Този лазер обаче е имал проблем, обвързван с изпаряването на медта, което е ставало при температура към 1500 градуса, което е отнемало от половин до един час за разгряване на съответната инсталация. В търсене на решение на този проблем ученият се ориентира към потребление на съединението меден бромид и през 1974 година в лабораторията лазерът с пари на меден бромид стартира да работи. Това беше огромно събитие, лабораторията се озари от зелено-жълта светлина, температурата, при която направихме генерацията на лазера, беше единствено 500 градуса, спомня си ученият. Оказва се, че сходен теоретичен резултат с меден бромид не е докладван от международната общественост на учените и българският академик подава поръчка за авторско удостоверение. Нашето откритие през 1979 година беше несъмнено като откритие на годината в България, получихме редица награди и по този начин до 1996 година, докато са насъбрани редица други изобретения и бях вписан в " Златната книга " на българските изобретатели, спомня си ученият.
Изобретението не значи незабавно практическа реализация, това е работеща концепция, само че от време на време тя е съпроводена с други ограничавания, уточни учен Съботинов и посочи, че те се преодоляват единствено посредством спомагателни научно-приложни проучвания, като засяга лазера с пари на меден бромид и казуса с продължителността на живота му. Само посредством тези спомагателни проучвания е било допустимо да се доближи до 1000 часа време на живот на системата и да се усили мощността й. Междувременно, в този развой е направено и изобретение, обвързвано с увеличение на мощността на лазера. По този метод лазерът към този момент е бил подготвен за практическото му осъществяване и единствено за 6 месеца са направени два лазера с пари на меден бромид от екип от учени под управлението на учен Съботинов.
Ученият акцентира, че с цел да има интерес от страна на бизнеса към съответното откритие, постоянно е добре да му бъден изработен пилотен пример . И по този начин лазерът с пари на меден бромид е бил внедрен в постоянно произвеждане в пловдивското дружество " Оптични технологии ", а след това лазерите са показани и на международно ревю в Хановер, което отключва интереса на задгранични компании. Това става мотив за решението да се предложи лиценз за произвеждане на мощни международни компании от Съединени американски щати, Австралия, Англия. Само 10 дни откакто съобщихме на тези компании, в София дойде президентът на австралийската компания, който три дни съвсем спа пред нашия лазер в лабораторията, след което съобщи предпочитание за покупка на лиценза, спомня си ученият. И до момента австралийската компания продължава производството на българския лазер. Интересът на Австралия предизвика и компании от Съединени американски щати, като в Силициевата котловина, след извършени сполучливи опити, водеща американска компания незабавно взема решение да премине към всеобщо произвеждане на лазера. Австралийската компания бе по-скромна в условията си, което стана причина да се ориентираме към тях, описа учен Съботинов. Този лазер се употребява основно за медицината - за битка с разнообразни кожни болести. Приложим е и за софтуерни процедури - продупчване на микроотвори, обработка на разнообразни материали. След като лазерът, създаван от австралийската компания, стартира да завладява азиатските пазари, корейска компания също демонстрира интерес към покупка на лиценза за производството му. Нашият лиценз беше минал 20-годишния период, само че ние направихме съдействие с корейската компания, описа ученият. Корейската компания дружно с българска за 6 месеца вършат взаимно произведение за потребностите на дерматологията.
В България, след 1989 година, три дребни компании се захващат с производството му, което е било главно за експорт. Продадени са над 500 лазерни източника, които намират място в шоу бизнеса - за светлинни изображения, както и за медицински цели.
Лазерът е използван и за измерването на дълбочината на морското дъно, тъй като зеленото излъчване прониква надълбоко във водата, което разрешава да се вършат проучвания на релефа на морското дъно. Приложим е за отдалечено установяване на обекти или за проучване на замърсяванията на атмосферата.
И по този начин, лазерът откри необятно приложение в промишлеността, описа учен Съботинов. По няколко европроекта, с доста положително финансиране, с кооперираните дейности с английската промишленост, бяха основани условия за произвеждане на лазер с пари на меден бромид с мощ над 120 вата.
За да стигне едно откритие до практическа реализация, доста е значимо бизнесът да бъде уверен, че постигнатият резултат е използван в практиката, което се потвърждава с подготвен работещ първообраз , поучава бъдещите изобретатели учен Съботинов. Това дава по-големи очаквания бързо изобретенията да се свържат с бизнеса. Ако капацитетът на локалния пазар не е огромен, прототипът може да бъде показан пред задгранични компании, би трябвало да бъде показан и на интернационалните изложби. Този развой би трябвало да се финансира от Фонд за приложни научни проучвания. За жал, в България средствата за приложните научни проучвания не са задоволителни, пари има главно за фундаменталната просвета, уточни ученият. По пътя до реализацията на изобретението значима роля имат и техническите експерти - инженерите, които да работя дружно с учените. В Българска академия на науките обаче, след бюджетните ограничавания, през интервала 2008-2013 година, опитните механически екипи в помощ на науката съвсем не останаха, описа ученият.
Международното самопризнание на нашите научни проучвания и приложни резултати се показва в мнението на световноизвестни учени от Англия, Съединени американски щати, Япония, Русия и България, сред които и нобеловият лауреат акад. Николай Басов, един от основателите на лазера. Академик Басов споделя: " В резултат на цялостния цикъл от физични проучвания и разработки беше основан лазер, който по доста параметри е доста по-добър от другите лазери от този вид, известни в международната научна литература. Българските физици имат огромен принос в създаването и практическото конструиране на този лазер ", добавя учен Басов.
Интервюто с учен д.ф.н. Никола Съботинов е направено в границите на партньорската самодейност сред Българска телеграфна агенция и националното ни патентно ведомство, която планува в взаимната графа " Създадено в България " всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в " Златната книга на Патентното ведомство " българи, по този начин и активността на Патентното ведомство.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ