Четвъртокласниците у нас четат по-добре от повечето си чуждестранни връстници
Българските четвъртокласници умеят да четат и да схващат текст по-добре от повечето си задгранични връстници. Това демонстрират резултатите от Международното проучване на уменията за четене PIRLS 2021, което регистрира трендовете в достиженията на учениците и учи разликите сред националните просветителни системи.
Изследването се организира от 2001 година и на всеки 5 години. През 2021 година в PIRLS се включват 57 страни, а България взе участие за пети следващ път. Проучването в България обгръща 4043 четвъртокласници от 151 учебни заведения в страната, както и техните 212 учители и родителите на 4037 от тях.
Изследването се концентрира върху двете съществени цели при четенето на учениците в и отвън учебно заведение: четене с схващане (художествени текстове) и добиване и потребление на информация (научно-популярни текстове).
С 540 събрани точки, което е резултат много над междинния за страните, се подреждат българските четвъртокласници.
Най-добре се показват учениците от Сингапур (587 т.), Хонконг (САР) (573 т.), Русия (567 т.), Англия (558 т.), Финландия (549 т.) и Полша (549 т.). Резултатът на България демонстрира, че макар другия брой точки, няма статистически значима разлика в достиженията по четене на българските четвъртокласници и тези от Швеция (544 т.), Австралия (540 т.), Чехия (540 т.), Дания (539 т.), Норвегия (539 т.), Италия (537 т.) и други
По скалата на PIRLS напреднало ниво се равнява на 625 точки, високо ниво (550 точки); приблизително ниво (475 точки); ниско ниво (400 точки). Напредналото ниво включва компетентности, които не са обхванати или са едва обхванати от образователното наличие за съответния клас и се чака единствено дребна част от учениците да го доближат. Високото ниво е това, което множеството възпитаници би трябвало да са достигнали, а ниското е това, което всички възпитаници би трябвало да са достигнали.
Напредналото ниво се доближава от едвам 7% от учениците в страните , взели участие в изследването. Според него българските четвъртокласници се оправят по-добре с текстовете с литературна цел (за четене с разбиране) в сравнение с тези с информативна цел. Почти половината от учениците доближават високото ниво на качествата по четене, а 16 % имат качества над напредналото ниво.
Данните на PIRLS 2021 сочат, че ситуацията в българските учебни заведения играе значима роля в качеството на образованието. 80% от учениците у нас са в учебни заведения без никакви проблеми с дисциплината и сигурността. Именно те са постигнали резултат от 549 точки. В учебни заведения с проблеми в дисциплината и сигурността учат 4% от българските четвъртокласници. Те имат достижения от 458 точки или с 91 точки по-ниски.
С максимален резултат върху резултатите на българските четвъртокласници се оказват просветителните благоприятни условия в фамилията. Компонентите, които построяват скалата на просветителните благоприятни условия в фамилията, са броят на книгите и детските книги вкъщи, образованието и професионалната претовареност на родителите.
Учениците са с " доста благоприятни условия ", в случай че приблизително имат вкъщи повече от 100 книги, повече от 25 детски книги, най-малко един от родителите им има висше обучение и най-малко един работи от тях като експерт или експерт. Учениците са с " малко благоприятни условия ", в случай че приблизително имат 100 или по-малко книги вкъщи, 25 или по-малко детски книги, двамата им родители нямат по-високо от приблизително обучение и не работят като експерти или експерти.
Национален координатор на проучването за България е Центърът за оценяване в предучилищното и учебното обучение към МОН.
Четвъртокласниците ни четат добре и схващат текстовете
Средният резултат за PIRLS 2016 е 500 точки, като българските възпитаници са събрали 552 точки
Изследването се организира от 2001 година и на всеки 5 години. През 2021 година в PIRLS се включват 57 страни, а България взе участие за пети следващ път. Проучването в България обгръща 4043 четвъртокласници от 151 учебни заведения в страната, както и техните 212 учители и родителите на 4037 от тях.
Изследването се концентрира върху двете съществени цели при четенето на учениците в и отвън учебно заведение: четене с схващане (художествени текстове) и добиване и потребление на информация (научно-популярни текстове).
С 540 събрани точки, което е резултат много над междинния за страните, се подреждат българските четвъртокласници.
Най-добре се показват учениците от Сингапур (587 т.), Хонконг (САР) (573 т.), Русия (567 т.), Англия (558 т.), Финландия (549 т.) и Полша (549 т.). Резултатът на България демонстрира, че макар другия брой точки, няма статистически значима разлика в достиженията по четене на българските четвъртокласници и тези от Швеция (544 т.), Австралия (540 т.), Чехия (540 т.), Дания (539 т.), Норвегия (539 т.), Италия (537 т.) и други
По скалата на PIRLS напреднало ниво се равнява на 625 точки, високо ниво (550 точки); приблизително ниво (475 точки); ниско ниво (400 точки). Напредналото ниво включва компетентности, които не са обхванати или са едва обхванати от образователното наличие за съответния клас и се чака единствено дребна част от учениците да го доближат. Високото ниво е това, което множеството възпитаници би трябвало да са достигнали, а ниското е това, което всички възпитаници би трябвало да са достигнали.
Напредналото ниво се доближава от едвам 7% от учениците в страните , взели участие в изследването. Според него българските четвъртокласници се оправят по-добре с текстовете с литературна цел (за четене с разбиране) в сравнение с тези с информативна цел. Почти половината от учениците доближават високото ниво на качествата по четене, а 16 % имат качества над напредналото ниво.
Данните на PIRLS 2021 сочат, че ситуацията в българските учебни заведения играе значима роля в качеството на образованието. 80% от учениците у нас са в учебни заведения без никакви проблеми с дисциплината и сигурността. Именно те са постигнали резултат от 549 точки. В учебни заведения с проблеми в дисциплината и сигурността учат 4% от българските четвъртокласници. Те имат достижения от 458 точки или с 91 точки по-ниски.
С максимален резултат върху резултатите на българските четвъртокласници се оказват просветителните благоприятни условия в фамилията. Компонентите, които построяват скалата на просветителните благоприятни условия в фамилията, са броят на книгите и детските книги вкъщи, образованието и професионалната претовареност на родителите.
Учениците са с " доста благоприятни условия ", в случай че приблизително имат вкъщи повече от 100 книги, повече от 25 детски книги, най-малко един от родителите им има висше обучение и най-малко един работи от тях като експерт или експерт. Учениците са с " малко благоприятни условия ", в случай че приблизително имат 100 или по-малко книги вкъщи, 25 или по-малко детски книги, двамата им родители нямат по-високо от приблизително обучение и не работят като експерти или експерти.
Национален координатор на проучването за България е Центърът за оценяване в предучилищното и учебното обучение към МОН.
Четвъртокласниците ни четат добре и схващат текстовете
Средният резултат за PIRLS 2016 е 500 точки, като българските възпитаници са събрали 552 точки
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ