БНБ с лоша прогноза: Цените ще растат, инфлацията ще е по-висока от тази, която залага МФ
Българската стопанска система ще завърши 2021 година с растеж от 3,7%, който през тази година леко ще се забави до 3,6%.
Инфлацията в идващите месеци ще се форсира и ще надвиши 10%, във втората половина на годината ще се поуспокои, само че въпреки всичко в края на 2022 година ще е на равнища към или даже над сегашните – 7,5%. Това планува Българската национална банка в обновената си макроикономическа прогноза, оповестена в най-новото издание на „ Икономически обзор “.
Очакванията на макроикономистите в централната банка се утежняват по отношение на предходната прогноза от септември, както и по отношение на параметрите, заложени от в макрорамката на проектобюджета. В него плановете са за 4,8% растеж на Брутният вътрешен продукт за 2022 година и 5,6% средногодишна инфлация.
Според базисния сюжет на прогнозата на Българска народна банка действителният Брутният вътрешен продукт на България през предходната година ще се ограничи до 3,7% напредък, движен съвсем напълно от повишаване със 7,5% на частното ползване. Очакванията са, че всички останали съставни елементи на Брутният вътрешен продукт, като се изключи държавното ползване, имат негативен принос за изменението на икономическата интензивност през предходната година.
Българска народна банка следи по-внимателно и инфлацията и чака по-висока от тази, която възнамеряват от финансовото министерство. Тя е посочена като провинен за упования по-слаб растеж в потреблението, тъй като оставя по-малко наличен приход при хората.
Централните банкери чакат годишната инфлация, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени, да продължи да се форсира през първото полугодие, а през второто ще се забави до 7,5% в края на годината.
Финансовият министър Асен Василев чака пикът на инфлацията да е през април, след което тя ще се успокои до 5% за 2022 година Прогнозата на Българска народна банка е, че едвам към края на 2023 година растежът на цените ще се стабилизира към 3,4%.
Заради мощното повишаване на обособени артикули и услуги у хората ще се резервира чувството за по-малък разпологаем приход, макар че растежът на заплатите щял да компенсира инфлацията. Увеличението на приходите щяло да компенсира инфлацията, само че това не отстранило чувството на хората, че разполагат с по-малко пари Българска народна банка се оказа по-консервативна в упованията за растеж на стопанската система за тази година и по-внимателна към инфлацията спрямо специалистите на финансово- то министерство. Това излиза наяве от декемврийската прогноза на централната банка, оповестена преди дни.
Ако прогнозата на Българска народна банка се окаже по-реалистична от тази на финансовото министерство, това значи, че растежът ще е с 1,2% по-нисък от този, който е записан от държавното управление.
Средносрочната бюджетна прогноза, въз основата на която е конструиран и бюджетът за 2022 година, възнамерява растеж на Брутният вътрешен продукт от 4,8%. Централните банкери обаче чакат закъснение на растежа до 3,6%.
Аргументите им - доста по-слаб напредък на частното ползване, намаляване на държавното и по-бавно възобновяване на чистия експорт и вложенията, които дърпат стопанската система нагоре.
Като фактори за забавянето на растежа на частното ползване през 2022 година Българска народна банка показва високата база от 2021 година, предстоящите отрицателни резултати от плануваното ускорение на инфлацията върху действителния наличен приход на семействата и потребителските настройки.
По-предпазливите си упования Българска народна банка стимулира по този начин: “Риск за осъществяване на по-висока инфлация произтича от вероятни промени в цените на електрическата енергия, ВиК услугите и топлинната сила на контролирания пазар след приключване на прелюдия от държавното управление през декември 2021 година мораториум върху цените до 31 март 2022 година
От друга страна, удължаването или разширението на обсега на въведените от държавното управление ограничения за компенсиране на компаниите за цените на енергоизточниците след първото тримесечие на 2022 година е причина за реализирането на по-ниска инфлация по отношение на заложеното в базисния сюжет на прогнозата”.
От централната банка прибавят към упованията си като проинфлационен фактор и растежа на цените на храните на интернационалните пазари, нарастването на разноските за труд в еврозоната и в други съществени търговски сътрудници на България.
От Българска народна банка показват, че растежът на приходите ще компенсира повишаването на инфлацията, само че все пак у хората ще остане чувството, че разполагат с по-малко пари за ползване.
Имало и риск през 2022 и 2023 година да се реализира по-нисък напредък по отношение на този в базисния сюжет. Основните аргументи били в вероятно отсрочване на капиталови планове, финансирани с национални средства, по-бавен ритъм на асимилиране на средствата по европейски стратегии, както и забавено осъществяване на капиталовите планове от проекта за възобновяване.
Инфлацията в идващите месеци ще се форсира и ще надвиши 10%, във втората половина на годината ще се поуспокои, само че въпреки всичко в края на 2022 година ще е на равнища към или даже над сегашните – 7,5%. Това планува Българската национална банка в обновената си макроикономическа прогноза, оповестена в най-новото издание на „ Икономически обзор “.
Очакванията на макроикономистите в централната банка се утежняват по отношение на предходната прогноза от септември, както и по отношение на параметрите, заложени от в макрорамката на проектобюджета. В него плановете са за 4,8% растеж на Брутният вътрешен продукт за 2022 година и 5,6% средногодишна инфлация.
Според базисния сюжет на прогнозата на Българска народна банка действителният Брутният вътрешен продукт на България през предходната година ще се ограничи до 3,7% напредък, движен съвсем напълно от повишаване със 7,5% на частното ползване. Очакванията са, че всички останали съставни елементи на Брутният вътрешен продукт, като се изключи държавното ползване, имат негативен принос за изменението на икономическата интензивност през предходната година.
Българска народна банка следи по-внимателно и инфлацията и чака по-висока от тази, която възнамеряват от финансовото министерство. Тя е посочена като провинен за упования по-слаб растеж в потреблението, тъй като оставя по-малко наличен приход при хората.
Централните банкери чакат годишната инфлация, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени, да продължи да се форсира през първото полугодие, а през второто ще се забави до 7,5% в края на годината.
Финансовият министър Асен Василев чака пикът на инфлацията да е през април, след което тя ще се успокои до 5% за 2022 година Прогнозата на Българска народна банка е, че едвам към края на 2023 година растежът на цените ще се стабилизира към 3,4%.
Заради мощното повишаване на обособени артикули и услуги у хората ще се резервира чувството за по-малък разпологаем приход, макар че растежът на заплатите щял да компенсира инфлацията. Увеличението на приходите щяло да компенсира инфлацията, само че това не отстранило чувството на хората, че разполагат с по-малко пари Българска народна банка се оказа по-консервативна в упованията за растеж на стопанската система за тази година и по-внимателна към инфлацията спрямо специалистите на финансово- то министерство. Това излиза наяве от декемврийската прогноза на централната банка, оповестена преди дни.
Ако прогнозата на Българска народна банка се окаже по-реалистична от тази на финансовото министерство, това значи, че растежът ще е с 1,2% по-нисък от този, който е записан от държавното управление.
Средносрочната бюджетна прогноза, въз основата на която е конструиран и бюджетът за 2022 година, възнамерява растеж на Брутният вътрешен продукт от 4,8%. Централните банкери обаче чакат закъснение на растежа до 3,6%.
Аргументите им - доста по-слаб напредък на частното ползване, намаляване на държавното и по-бавно възобновяване на чистия експорт и вложенията, които дърпат стопанската система нагоре.
Като фактори за забавянето на растежа на частното ползване през 2022 година Българска народна банка показва високата база от 2021 година, предстоящите отрицателни резултати от плануваното ускорение на инфлацията върху действителния наличен приход на семействата и потребителските настройки.
По-предпазливите си упования Българска народна банка стимулира по този начин: “Риск за осъществяване на по-висока инфлация произтича от вероятни промени в цените на електрическата енергия, ВиК услугите и топлинната сила на контролирания пазар след приключване на прелюдия от държавното управление през декември 2021 година мораториум върху цените до 31 март 2022 година
От друга страна, удължаването или разширението на обсега на въведените от държавното управление ограничения за компенсиране на компаниите за цените на енергоизточниците след първото тримесечие на 2022 година е причина за реализирането на по-ниска инфлация по отношение на заложеното в базисния сюжет на прогнозата”.
От централната банка прибавят към упованията си като проинфлационен фактор и растежа на цените на храните на интернационалните пазари, нарастването на разноските за труд в еврозоната и в други съществени търговски сътрудници на България.
От Българска народна банка показват, че растежът на приходите ще компенсира повишаването на инфлацията, само че все пак у хората ще остане чувството, че разполагат с по-малко пари за ползване.
Имало и риск през 2022 и 2023 година да се реализира по-нисък напредък по отношение на този в базисния сюжет. Основните аргументи били в вероятно отсрочване на капиталови планове, финансирани с национални средства, по-бавен ритъм на асимилиране на средствата по европейски стратегии, както и забавено осъществяване на капиталовите планове от проекта за възобновяване.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ