В БАН не могат да се разберат: имат ли принос към признаването на българското малцинство в Албания
Българската академия на науките изпадна в необичайно несъгласие с поредност от прессъобщения, в които първо посочи, а след това подцени приноса на свои учени за признаването на българското малцинство в Албания.
В петък албанският парламент одобри закона за отбрана на националните малцинства, в който се признава и съществуването на българска етническа група. Макар да наброява близо 50 хиляди души, тя в началото не бе включена в текста, а влезе след диалог сред премиера Борисов с албанския му сътрудник Еди Рама и след акции на българите в Албания. Бойко Борисов назова това " исторически пробив " във " Facebook ".
В събота от Института за етнография и фолклористика на Българска академия на науките изпратиха информация до медиите, в което се отбелязва, че принос имат освен политиците, само че и учени от Българска академия на науките като доцент Веселка Тончева, която посвещава цяло десетилетие на проучване на българските общности в Голо Бърдо, Гора, Мала Преспа и Корчанско. Изследването, излязло в три тома - " Българите от Голо Бърдо, Албания " (2009, 2011 и 2016 г.), е послужило като опора на българските представители в Европейския парламент, с цел да аргументират своето предложение за признаването на българското малцинство в Албания, означиха от института, допълвайки, че причина за задвижването на българската дипломация в тази посока стават точно персоналните срещи на доцент Тончева с евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки.
" Не прави чест на представителите на българското държавно управление да приписват заслугите за този " исторически пробив за България " (по думите на премиера господин Бойко Борисов) само на своите " изключителни дипломатически старания " и даже да не упоменат за основният принос на Българска академия на науките и персонално този на Веселка Тончева ", пишеше още в прессъобщението.
© ИЕФЕМ-БАН
Доц. Веселка Тончева
Писмото стана мотив медиите да извърнат внимание на работата на доцент Тончева, само че значително го разтълкуваха и като офанзива към кабинета. " Стигна се до това писмо тъй като работата на учените постоянно остава зад кадър. Тя е невидима за обществото. В момента се приказва доста за политическия акт, от който аз съм доста щастлива, несъмнено, и който се дължи на дейностите нашите политици, на нашите евродепутати, само че зад това, или по едно и също време с това в действителност от 10 години аз освен аз, огромна група мои сътрудници, изследваме, изследваме, събираме, срещаме се и поддържаме връзка с тези хора в България ", изясни по този въпрос самата изследователка пред " Нова телевизия " през вчерашния ден.
Днес обаче централата на Българска академия на науките излезе с опровергаване на Института по фолклористика, съгласно което " признаването на българското национално малцинство в Албания е извънреден триумф на държавното управление на Бойко Борисов и на българската дипломация ". То " изрично се разграничава от опълчването сред триумфа на българското държавно управление и напъните на учените, съдържащо се в публикуваната до медиите информация на Института за етнология и фолклористика ". " Усилията на учените от Българската академия на науките постоянно са били ориентирани към това да подкрепят работата на българската страна. Ние можем единствено да се гордеем, в случай че напъните на нашите сътрудници са съдействали за постигнатия триумф. Този триумф е исторически за България акт и е горделивост за българската страна ", пишат оттова.
По-късно и от Института за етнография пратиха опровергаване, наричайки интерпретацията за вменяване на виновност у политиците " неистинна ". Оттам упорстват, че оповестеното не е позиция, а информация, формирана от техен чиновник. Съобщението "...бе изпратено до медиите не с цел да спори с някого, да вменява виновност или да хвали учените, а с цел да подчертае сериозния принос – индиректен и директен на научната академична общественост за това съответно историческо събитие ", акцентират те.
В петък албанският парламент одобри закона за отбрана на националните малцинства, в който се признава и съществуването на българска етническа група. Макар да наброява близо 50 хиляди души, тя в началото не бе включена в текста, а влезе след диалог сред премиера Борисов с албанския му сътрудник Еди Рама и след акции на българите в Албания. Бойко Борисов назова това " исторически пробив " във " Facebook ".
В събота от Института за етнография и фолклористика на Българска академия на науките изпратиха информация до медиите, в което се отбелязва, че принос имат освен политиците, само че и учени от Българска академия на науките като доцент Веселка Тончева, която посвещава цяло десетилетие на проучване на българските общности в Голо Бърдо, Гора, Мала Преспа и Корчанско. Изследването, излязло в три тома - " Българите от Голо Бърдо, Албания " (2009, 2011 и 2016 г.), е послужило като опора на българските представители в Европейския парламент, с цел да аргументират своето предложение за признаването на българското малцинство в Албания, означиха от института, допълвайки, че причина за задвижването на българската дипломация в тази посока стават точно персоналните срещи на доцент Тончева с евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки.
" Не прави чест на представителите на българското държавно управление да приписват заслугите за този " исторически пробив за България " (по думите на премиера господин Бойко Борисов) само на своите " изключителни дипломатически старания " и даже да не упоменат за основният принос на Българска академия на науките и персонално този на Веселка Тончева ", пишеше още в прессъобщението.
© ИЕФЕМ-БАН
Доц. Веселка Тончева
Писмото стана мотив медиите да извърнат внимание на работата на доцент Тончева, само че значително го разтълкуваха и като офанзива към кабинета. " Стигна се до това писмо тъй като работата на учените постоянно остава зад кадър. Тя е невидима за обществото. В момента се приказва доста за политическия акт, от който аз съм доста щастлива, несъмнено, и който се дължи на дейностите нашите политици, на нашите евродепутати, само че зад това, или по едно и също време с това в действителност от 10 години аз освен аз, огромна група мои сътрудници, изследваме, изследваме, събираме, срещаме се и поддържаме връзка с тези хора в България ", изясни по този въпрос самата изследователка пред " Нова телевизия " през вчерашния ден.
Днес обаче централата на Българска академия на науките излезе с опровергаване на Института по фолклористика, съгласно което " признаването на българското национално малцинство в Албания е извънреден триумф на държавното управление на Бойко Борисов и на българската дипломация ". То " изрично се разграничава от опълчването сред триумфа на българското държавно управление и напъните на учените, съдържащо се в публикуваната до медиите информация на Института за етнология и фолклористика ". " Усилията на учените от Българската академия на науките постоянно са били ориентирани към това да подкрепят работата на българската страна. Ние можем единствено да се гордеем, в случай че напъните на нашите сътрудници са съдействали за постигнатия триумф. Този триумф е исторически за България акт и е горделивост за българската страна ", пишат оттова.
По-късно и от Института за етнография пратиха опровергаване, наричайки интерпретацията за вменяване на виновност у политиците " неистинна ". Оттам упорстват, че оповестеното не е позиция, а информация, формирана от техен чиновник. Съобщението "...бе изпратено до медиите не с цел да спори с някого, да вменява виновност или да хвали учените, а с цел да подчертае сериозния принос – индиректен и директен на научната академична общественост за това съответно историческо събитие ", акцентират те.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ