Васил Велев: БРАИТ няма съдебна регистрация и не може да е работодателска организация
Българска работодателска асоциация новаторски технологии (БРАИТ) не е спазила закона и не са дали нужните документи за регистрация като работодателска организация. Но те не могат и да ги показват, защото нямат правосъдна регистрация.
А за работодателска организация би трябвало правосъдна регистрация (в случая в Софийския градски съд – бел. ред.). Това е безусловно непреодолимо затруднение пред тази асоциация за признаването ѝ като работодателска организация и присъединение към Националния съвет за тристранно съдействие.
Това разяснява пред Economic.bg ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев след днешната конференция на представителите на БРАИТ, на която показаха своите цели и пробваха да обяснят правото си да бъдат вписани в регистъра на работодателите и синдикатите. Това би им дало опция да се включат в Тристранката и да разискват социално-икономическите въпроси, както и да оферират свои промени и решения.
Според Велев има огромна възможност БРАИТ да не дава отговор и на количествените критерии, само че това ще стане ясно, едвам откакто комисията прегледа документите.
По данни на АИКБ до крайния период (6 октомври) БРАИТ е декларирала 57 хиляди заети в предприятията, които членуват в тази асоциация. Което е на ръба на законовото условие. Ако обаче се извадят дублиращите се, т.е. тези, които членуват в други работодателски организации, броят им е към 8 хиляди души.
Според Кодекса на труда една работодателска организация би трябвало да обгръща минимум 50 000 заети, които да са в 1500 компании. Другият вид е предприятията в тази организация да работят 100 000 души, без значение какъв брой са компаниите. Но наложително би трябвало да покриват най-малко 23 стопански действия.
„ Същото нещо се отнася до структурите в страната, които трябват да покриват не по-малко от четвърт от общините. И не на последно място, а може би на първо – би трябвало да имат статут на юридическо лице, добит по реда на чл.42 от Кодекса на труда, а не на някакво друго съображение “, споделя пред Nova Ивелин Желязков, шеф на „ Тристранно съдействие “ в АИКБ.
„ Там без дублажи остават 8 хиляди индивида. И занапред следва да се откри от тези, които са дублирани, кой има пълномощие и кой няма, и къде отива дублираният. Тъй като те с доста малко надвишават минималния предел за наетите чиновници, може да се окаже, че няма да го преминат “, споделя Велев.
Той обаче счита, че поради документалните неуредици комисията изобщо не би трябвало да изследва количествените критерии. „ По статут те не дават отговор на условията “, безапелационен е ръководителят на АИКБ.
„ В закона написа, че работодателските организации се записват в съда, а не в Агенцията по вписванията, както те са се записали. Има хиляди браншови асоциации, които си действат като неправителствени организации. За да си национално показана работодателска организация, не е някакви право, то е по-скоро отговорност. И тази отговорност е обвързвана с тристранното съдействие, с разговора със синдикатите, а не с лобиране за съответен отрасъл “, споделя Велев.
По време на конференцията през днешния ден съучредителите на асоциацията, измежду които са Аутомотив клъстер, Българска асоциация по осведомителни технологии (БАИТ), Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и компании като „ Фесто “ и „ Бош България “, те обявиха, че имат потребност от посланичество в Тристранния съвет, тъй като основават голяма част от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната.
„ Ако разгледаме всички браншове на стопанската система, които покриваме, и всички общини, отиваме на равнище най-малко 20% от Брутният вътрешен продукт. Всички членове на БРАИТ са 80% от растежа на българската стопанска система, който ние генерираме. В този дух БРАИТ е ключът към едни вложения, които предстоят сега “, сподели Иван Михайлов, ръководител на БРАИТ и ръководител на „ Аутомотив клъстер България “.
Според юристите на асоциацията тя дава отговор на безусловно всички критерии, с цел да бъде приета за национално показана работодателска организация. Според изнесените данни работещите в 1800 предприятия, членуващи в Асоциацията, са над 66 000 и обгръщат 35 стопански области. По този метод те извършват количествените критерии, в случай че комисията, която преглежда документите, не отстрани дублиращите се служащи. Те отхвърлят изказванието, че нямат законово право да аплайват, защото се одобряват за правоприемник на „ Асоциация на Бизнес Клъстерите “, която обаче в никакъв случай не е имало статут на работодателска организация. Според Иван Михайлов тази последователност би трябвало да се признае и да се одобри, че организацията автоматизирано влиза в регистъра на синдикатите и работодателите като заварена през 2018 година, след като работи този указател. Но остава казусът със правосъдната регистрация, която не може да бъде пояснен.
БРАИТ се е записала през 2019 година в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, само че не и в Софийския градски съд, което съгласно Ивелин Желязков непосредствено я прави неприемлива даже за разглеждане от комисията към Тристранката. Според Васил Велев не може някой да познава закона, само че да не го съблюдава и да желае да взе участие в Националния съвет за тристранно съдействие, където предмет на полемиките е точно законодателството. „ Ако някой си мисли, че НСТС е място за представляване на обособен бранш, а не за необятна представителност на работодателите в разговора им със синдикатите, може би желае да отиде там, с цел да лобира за този бранш, който и да е той “, споделя Велев. Според него останалите работодателски организации през годините са пазили интереса и на високотехнологичния бранш, като даде образец с непрекъснатите разногласия за оптималния застрахователен предел, който страната и тази година искаше да усили, само че в последна сметка се отхвърли.
А за работодателска организация би трябвало правосъдна регистрация (в случая в Софийския градски съд – бел. ред.). Това е безусловно непреодолимо затруднение пред тази асоциация за признаването ѝ като работодателска организация и присъединение към Националния съвет за тристранно съдействие.
Това разяснява пред Economic.bg ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев след днешната конференция на представителите на БРАИТ, на която показаха своите цели и пробваха да обяснят правото си да бъдат вписани в регистъра на работодателите и синдикатите. Това би им дало опция да се включат в Тристранката и да разискват социално-икономическите въпроси, както и да оферират свои промени и решения.
Според Велев има огромна възможност БРАИТ да не дава отговор и на количествените критерии, само че това ще стане ясно, едвам откакто комисията прегледа документите.
По данни на АИКБ до крайния период (6 октомври) БРАИТ е декларирала 57 хиляди заети в предприятията, които членуват в тази асоциация. Което е на ръба на законовото условие. Ако обаче се извадят дублиращите се, т.е. тези, които членуват в други работодателски организации, броят им е към 8 хиляди души.
Според Кодекса на труда една работодателска организация би трябвало да обгръща минимум 50 000 заети, които да са в 1500 компании. Другият вид е предприятията в тази организация да работят 100 000 души, без значение какъв брой са компаниите. Но наложително би трябвало да покриват най-малко 23 стопански действия.
„ Същото нещо се отнася до структурите в страната, които трябват да покриват не по-малко от четвърт от общините. И не на последно място, а може би на първо – би трябвало да имат статут на юридическо лице, добит по реда на чл.42 от Кодекса на труда, а не на някакво друго съображение “, споделя пред Nova Ивелин Желязков, шеф на „ Тристранно съдействие “ в АИКБ.
„ Там без дублажи остават 8 хиляди индивида. И занапред следва да се откри от тези, които са дублирани, кой има пълномощие и кой няма, и къде отива дублираният. Тъй като те с доста малко надвишават минималния предел за наетите чиновници, може да се окаже, че няма да го преминат “, споделя Велев.
Той обаче счита, че поради документалните неуредици комисията изобщо не би трябвало да изследва количествените критерии. „ По статут те не дават отговор на условията “, безапелационен е ръководителят на АИКБ.
„ В закона написа, че работодателските организации се записват в съда, а не в Агенцията по вписванията, както те са се записали. Има хиляди браншови асоциации, които си действат като неправителствени организации. За да си национално показана работодателска организация, не е някакви право, то е по-скоро отговорност. И тази отговорност е обвързвана с тристранното съдействие, с разговора със синдикатите, а не с лобиране за съответен отрасъл “, споделя Велев.
По време на конференцията през днешния ден съучредителите на асоциацията, измежду които са Аутомотив клъстер, Българска асоциация по осведомителни технологии (БАИТ), Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и компании като „ Фесто “ и „ Бош България “, те обявиха, че имат потребност от посланичество в Тристранния съвет, тъй като основават голяма част от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната.
„ Ако разгледаме всички браншове на стопанската система, които покриваме, и всички общини, отиваме на равнище най-малко 20% от Брутният вътрешен продукт. Всички членове на БРАИТ са 80% от растежа на българската стопанска система, който ние генерираме. В този дух БРАИТ е ключът към едни вложения, които предстоят сега “, сподели Иван Михайлов, ръководител на БРАИТ и ръководител на „ Аутомотив клъстер България “.
Според юристите на асоциацията тя дава отговор на безусловно всички критерии, с цел да бъде приета за национално показана работодателска организация. Според изнесените данни работещите в 1800 предприятия, членуващи в Асоциацията, са над 66 000 и обгръщат 35 стопански области. По този метод те извършват количествените критерии, в случай че комисията, която преглежда документите, не отстрани дублиращите се служащи. Те отхвърлят изказванието, че нямат законово право да аплайват, защото се одобряват за правоприемник на „ Асоциация на Бизнес Клъстерите “, която обаче в никакъв случай не е имало статут на работодателска организация. Според Иван Михайлов тази последователност би трябвало да се признае и да се одобри, че организацията автоматизирано влиза в регистъра на синдикатите и работодателите като заварена през 2018 година, след като работи този указател. Но остава казусът със правосъдната регистрация, която не може да бъде пояснен.
БРАИТ се е записала през 2019 година в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, само че не и в Софийския градски съд, което съгласно Ивелин Желязков непосредствено я прави неприемлива даже за разглеждане от комисията към Тристранката. Според Васил Велев не може някой да познава закона, само че да не го съблюдава и да желае да взе участие в Националния съвет за тристранно съдействие, където предмет на полемиките е точно законодателството. „ Ако някой си мисли, че НСТС е място за представляване на обособен бранш, а не за необятна представителност на работодателите в разговора им със синдикатите, може би желае да отиде там, с цел да лобира за този бранш, който и да е той “, споделя Велев. Според него останалите работодателски организации през годините са пазили интереса и на високотехнологичния бранш, като даде образец с непрекъснатите разногласия за оптималния застрахователен предел, който страната и тази година искаше да усили, само че в последна сметка се отхвърли.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ