Пробив: България и Македония се разбраха за цар Самуил и Кирил и Методий -
Българо-македонската историческа комисия реализира историческо единодушие и излезе с рекомендации за 5 общи празнувания на исторически персони и за промени в образователните стратегии по история и в двете страни. В документа македонските историци на процедура се отхвърлят от част от досегашната си историческа версия, която изключваше българския темперамент на общите за двете страни основополагащи исторически персони. Петте персони, които ще се празнуват дружно сред двата народа, са:
С в. св. Кирил и Методий, учениците им - Св Климен Охридски и Св Наум Охридски, и цар Самуил.
В частта за солунските братя написа, че " делото на Св. Кирил и Методий съхранено и развивано в книжовните центрове Преслав и Охрид, които тогава се намирали на територията на средновековната българска страна, където техните възпитаници намират условия за работа ". Досега македонската история твърдеше, че Охридската книжовна школа имала " опозиционен темперамент " на българската страна.
В рекомендациите за учениците им също се акцентира ролята на българската страна. За свети Климент Охридски - че след Великоморавската задача на св. Климент той е потърсен от " средновековната българска страна и през 886 година е изпратен от княз Борис-Михаил в региона Кутмичевица, където поставя основите на Охридската книжовна школа ". През 893 година " по заповед на българския цар Симеон е ръкоположен за Велешки свещеник ".
В частта на рекомендацията на Съвместната историческа комисия до държавните управления в София и Скопие за Самуил написа:
" Цар Самуил е държател на огромна средновековна страна, която по-голямата част от актуалната историческа просвета счита за Българско царство с център в територията на днешната Република Северна Македония. "
Въпросът за цар Самуил беше един от мъчно решимите сред двете страни.
В документа, който първо беше публикуван от Българска национална телевизия има рекомендации за образователната стратегия в двете страни. За България петте точки се отнасят за учебниците в 5 клас и най-общо оферират включването на по-широк районен подтекст и прецизиране на термини, като вместо " български земи ", да се използва „ днешни български земи “ в интервала на античната история.
В учебниците за 6 клас по история в Македония се предлага да отпаднат внушенията за последователност сред антична Македония и актуалната Македонска страна, защото " съдържат исторически анахронизъм ". Внушенията за институционална последователност сред задачата на Апостол Павел и средновековните църковни структури на територията на днешна Северна Македония, са неоснователни, написа още в рекомендациите.
Препоръките не са наложителни и се отнасят до структурни несъответствия в учениците, фактологични неточности, по какъв начин са показани избрани географски райони в учебниците, тъй като има пропуски и в двете просветителни системи, изясни пред македонската секция на Дъждовни води съпредседателят на комисията Драги Георгиев.
„ Те не засягат проблемите на идентичността, те са по-скоро ориентирани към отбягване на митологизирането на античния интервал в образованието и на двете страни и към отбягване на националната вероятност на днешните страни в античността и считаме, че по този метод учебниците и в двете страни ще бъдат усъвършенствани “, сподели Георгиев.
С в. св. Кирил и Методий, учениците им - Св Климен Охридски и Св Наум Охридски, и цар Самуил.
В частта за солунските братя написа, че " делото на Св. Кирил и Методий съхранено и развивано в книжовните центрове Преслав и Охрид, които тогава се намирали на територията на средновековната българска страна, където техните възпитаници намират условия за работа ". Досега македонската история твърдеше, че Охридската книжовна школа имала " опозиционен темперамент " на българската страна.
В рекомендациите за учениците им също се акцентира ролята на българската страна. За свети Климент Охридски - че след Великоморавската задача на св. Климент той е потърсен от " средновековната българска страна и през 886 година е изпратен от княз Борис-Михаил в региона Кутмичевица, където поставя основите на Охридската книжовна школа ". През 893 година " по заповед на българския цар Симеон е ръкоположен за Велешки свещеник ".
В частта на рекомендацията на Съвместната историческа комисия до държавните управления в София и Скопие за Самуил написа:
" Цар Самуил е държател на огромна средновековна страна, която по-голямата част от актуалната историческа просвета счита за Българско царство с център в територията на днешната Република Северна Македония. "
Въпросът за цар Самуил беше един от мъчно решимите сред двете страни.
В документа, който първо беше публикуван от Българска национална телевизия има рекомендации за образователната стратегия в двете страни. За България петте точки се отнасят за учебниците в 5 клас и най-общо оферират включването на по-широк районен подтекст и прецизиране на термини, като вместо " български земи ", да се използва „ днешни български земи “ в интервала на античната история.
В учебниците за 6 клас по история в Македония се предлага да отпаднат внушенията за последователност сред антична Македония и актуалната Македонска страна, защото " съдържат исторически анахронизъм ". Внушенията за институционална последователност сред задачата на Апостол Павел и средновековните църковни структури на територията на днешна Северна Македония, са неоснователни, написа още в рекомендациите.
Препоръките не са наложителни и се отнасят до структурни несъответствия в учениците, фактологични неточности, по какъв начин са показани избрани географски райони в учебниците, тъй като има пропуски и в двете просветителни системи, изясни пред македонската секция на Дъждовни води съпредседателят на комисията Драги Георгиев.
„ Те не засягат проблемите на идентичността, те са по-скоро ориентирани към отбягване на митологизирането на античния интервал в образованието и на двете страни и към отбягване на националната вероятност на днешните страни в античността и считаме, че по този метод учебниците и в двете страни ще бъдат усъвършенствани “, сподели Георгиев.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ