България заплаши Северна Македония с вето в ЕС
България заплаши, че ще наложи несъгласие на формалното започване на договаряния със Северна Македония за присъединение към Европейски Съюз. Тя желае да бъдат взети поради нейните терзания за езика и историята, писа през днешния ден основаното в Брюксел американско издание " Политико ", което се базира на посланик, взел участие в съвещание в сряда във формата КОРЕПЕР.
Един посланик, който бе на срещата, съобщи, че българският представител е изнесъл „ доста дълга и прочувствена тирада “ по тематиката. Тази съвещания протичат при закрити порти и не разгласяват публични известия.
Посланиците разискали рамката за договаряния с Албания и Северна Македония, която беше препоръчана от Европейската комисия предишното лято. След като държавите-членки поддържат рамката, председателството на Съвета на Европейски Съюз, което понастоящем се ппада на Германия, ще показа по този начин наречената „ контрактувана обща позиция на Европейски Съюз “ по отношение на двете страни, което ще съставлява формалното начало на договаряния за присъединение.
Очаква се поддръжката на Съвета на Европейски Съюз за рамката на договарянията да бъде подписана на министерско съвещание на 10 ноември - само че София може да провали тези проекти.
" Политико " подсети, че откриването на договаряния с двете балкански страни не беше елементарно и до момента, защото Скопие и Атина първо трябваше да разрешат близо 30-годишен спор за името на Република Македония. Споразумението от Преспа бе утвърдено предходната година, проправяйки пътя за присъединение на Северна Македония към НАТО.
Друго затруднение се появи, когато Франция застана отпред на група страни, настояващи за смяна в метода, по който страните се причисляват към блока. На среща на водачите на Европейски Съюз предишния октомври Париж блокира утвърждението за започване на договарянията за присъединение с двете страни. Одобрението бе обещано през март, откакто бе открит компромис, който включваше промяна на преговорния развой.
Дискусията измежду посланиците в сряда бе основно за тази нова методология, като някои държави-членки са изразили предпочитание за изясненост по какъв начин договарянията могат да бъдат прекратени, споделили двама дипломати.
През последните седмици България раздаде документи на останалите страни членки, с цел да изясни позицията си. В един от документите, забелязан от " Политико ", София акцентира, че България не може да „ одобри, че продължаващият развой на национално създаване в Република Северна Македония ще се организира посредством преразглеждане на общата ни история, отказване на общите ни етнически и езикови корени или неоснователните изказвания за съществуването на „ македонско малцинство “ в България “.
Двете страни подписаха съглашение през август 2017 година за разрешаване на тези проблеми, „ само че осъществяването на Договора е в застой “, споделя София съгласно обявата на изданието.
Никола Димитров, вицепремиер на Северна Македония по европейската интеграция, съобщи, че страната му е ангажирана с използването на съглашението за другарство със София. Той означи, че България е изиграла позитивна роля за връщането на разширението на Европейски Съюз в дневния ред на блока, само че сподели, че триумфът ще бъде изложен на риск, в случай че не се откри решение на безизходицата.
„ Просто не е редно македонският език да бъде спънка за нашето европейско бъдеще, в случай че Европейски Съюз е ценностна общественост, която приветства многообразието “, сподели Димитров пред " Политико ".
Дипломати обявиха, че сесията в сряда е единствено първа полемика и към момента има късмет да се избегне дерайлирането на процеса, като се възнамеряват още диалози. „ Все още има място за дипломация “, сподели един от дипломатите, участващи в полемиката, акцентирайки подготвителни срещи за идната среща на върха като част от по този начин наречения Берлински развой, който ще събере водачи от Западните Балкани и Европейски Съюз в София на 10 ноември, същия ден, когато ще заседава и Съветът на Европейски Съюз по общи въпроси.
Един посланик, който бе на срещата, съобщи, че българският представител е изнесъл „ доста дълга и прочувствена тирада “ по тематиката. Тази съвещания протичат при закрити порти и не разгласяват публични известия.
Посланиците разискали рамката за договаряния с Албания и Северна Македония, която беше препоръчана от Европейската комисия предишното лято. След като държавите-членки поддържат рамката, председателството на Съвета на Европейски Съюз, което понастоящем се ппада на Германия, ще показа по този начин наречената „ контрактувана обща позиция на Европейски Съюз “ по отношение на двете страни, което ще съставлява формалното начало на договаряния за присъединение.
Очаква се поддръжката на Съвета на Европейски Съюз за рамката на договарянията да бъде подписана на министерско съвещание на 10 ноември - само че София може да провали тези проекти.
" Политико " подсети, че откриването на договаряния с двете балкански страни не беше елементарно и до момента, защото Скопие и Атина първо трябваше да разрешат близо 30-годишен спор за името на Република Македония. Споразумението от Преспа бе утвърдено предходната година, проправяйки пътя за присъединение на Северна Македония към НАТО.
Друго затруднение се появи, когато Франция застана отпред на група страни, настояващи за смяна в метода, по който страните се причисляват към блока. На среща на водачите на Европейски Съюз предишния октомври Париж блокира утвърждението за започване на договарянията за присъединение с двете страни. Одобрението бе обещано през март, откакто бе открит компромис, който включваше промяна на преговорния развой.
Дискусията измежду посланиците в сряда бе основно за тази нова методология, като някои държави-членки са изразили предпочитание за изясненост по какъв начин договарянията могат да бъдат прекратени, споделили двама дипломати.
През последните седмици България раздаде документи на останалите страни членки, с цел да изясни позицията си. В един от документите, забелязан от " Политико ", София акцентира, че България не може да „ одобри, че продължаващият развой на национално създаване в Република Северна Македония ще се организира посредством преразглеждане на общата ни история, отказване на общите ни етнически и езикови корени или неоснователните изказвания за съществуването на „ македонско малцинство “ в България “.
Двете страни подписаха съглашение през август 2017 година за разрешаване на тези проблеми, „ само че осъществяването на Договора е в застой “, споделя София съгласно обявата на изданието.
Никола Димитров, вицепремиер на Северна Македония по европейската интеграция, съобщи, че страната му е ангажирана с използването на съглашението за другарство със София. Той означи, че България е изиграла позитивна роля за връщането на разширението на Европейски Съюз в дневния ред на блока, само че сподели, че триумфът ще бъде изложен на риск, в случай че не се откри решение на безизходицата.
„ Просто не е редно македонският език да бъде спънка за нашето европейско бъдеще, в случай че Европейски Съюз е ценностна общественост, която приветства многообразието “, сподели Димитров пред " Политико ".
Дипломати обявиха, че сесията в сряда е единствено първа полемика и към момента има късмет да се избегне дерайлирането на процеса, като се възнамеряват още диалози. „ Все още има място за дипломация “, сподели един от дипломатите, участващи в полемиката, акцентирайки подготвителни срещи за идната среща на върха като част от по този начин наречения Берлински развой, който ще събере водачи от Западните Балкани и Европейски Съюз в София на 10 ноември, същия ден, когато ще заседава и Съветът на Европейски Съюз по общи въпроси.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ