България оглави негативна световна класация
България заема първо място в света след изследване обвързвано с настройките за пандемията от ковид с 22 на 100, които са дали отговор, че не знаят дали ще се имунизират, в случай че се появи нова считана за безвредна и ефикасна ваксина,
Отново най-вече българи в света (28 на сто) са дали отговор, че не знаят дали международната пандемия им е повлияла в желанието им да се имунизират. Това демонстрира изследване измежду 45 000 души от 47 страни направено от "Галъп интернешенъл " преди месец.
Две трети от българите се съгласяват с изказванието, че ограничението на пътуването сред страните е допустим способ за битка с разпространяването на ковид. Една пета е на противоположното мнение. 9% не могат да преценяват.
Макар че публичното мнение в страната ни е по-скоро близо до междинното за света, българското общество е по-скоро от тези, които поддържат с известна принуда ограничението на пътуването, даже и то да е за минимизиране на разпространяването на болестта.
В края на 2020 година у нас се следи законосъобразен на фона на многото случаи на болест спад в склонността на обществото ни да приема опасността от ковид за пресилена. Почти идентични са дяловете на тези, които имат вяра, че опасността от Ковид е пресилена (42%), и тези които не се съгласяват с изказванието (44%).
А преди този момент тезата за преувеличеността имаше повече поддръжници. През последните месеци делът на пренебрегващите заплахата е понижен доста – с повече от 30 процентни пункта от първата вълна на проучване в края на март.
Така наподобява, че обществото ни, въпреки и да привиква с живота в изискванията на КОВИД-19, е почнало да приема заплахата по-сериозно.
Повече от половината от запитаните българи (56%) показват подготвеност да се откажат от някои от своите човешки права, в случай че това ще помогне да се спре разпространяването на ковид. 31% не биха жертвали своите човешки права, даже и с цел да лимитират болестта. 13% не могат да образуват мнение по този въпрос.
Макар, че болшинството у нас към момента е склонно да се откаже от свои права в битката срещу вируса, вижда се и сериозен спад на изразената подготвеност за това, спрямо заявеното единодушие през март (83%) и април (78%).
Българското общество е и надалеч по-неуверено в единодушието си за отвод от човешки права на фона на систематизираните за света данни.
Що се отнася до отношението към имунизациите против Ковид, 42% от българите показват своето предпочитание да се имунизират, ако има публично налична ваксина против ковид, която е считана за безвредна е ефикасна.
36% по-скоро не биха си сложили такава ваксина. Отговорите у нас са близки до междинните стойности за Европейски Съюз, изключително до тези на източните страни от Съюза.
Както се вижда, дяловете у нас не престават да варират с времето и изследователския способ.
Това демонстрира не изключително висока убеденост и мощна взаимозависимост от потока информация. На този декор, прави усещане размерът на каузи на отговорите „ не знам “ – 22% е най-високият регистриран дял на съмнение измежду всички страни, взели участие в световното проучване.
Това приказва за сериозната нужда от задълбочена и виновна разяснителна акция по този въпрос в страната ни.
Не проличава ясно образувано мнение и когато респондентите у нас са помолени да помислят дали в случай че има ваксина за Ковид-19, която се смята за безвредна и ефикасна, множеството хора биха се ваксинирали.
27% считат, че болшинството у нас ще се имунизира, 23% показват подозрение, още 27% считат, че няма да има ясно изразено болшинство по този въпрос у нас, а останалите 23% не могат да преценяват въобще по какъв начин да отговорят.
Изглежда, че въпреки и българите да не одобряват с необикновен възторг концепцията за имунизация против COVID-19, пандемията не е повлияла отрицателно на цялостните настройки на обществото ни към имунизациите.
Малко над една трета е делът на тези, които споделят, че след световната пандемия от ковид е по-вероятно да се имунизират по принцип, а малко под една трета са тези, които споделят, че няма смяна в тяхното отношение по този въпрос.
Една четвърт пък е делът на тези, които споделят, че в този момент е по-малко евентуално да се имунизират.
35% от респондентите у нас чакат, след пандемията от ковид българите да са по-склонни да се имунизират по принцип. 22% считат, че след пандемията българите по-скоро ще заобикалят имунизациите, а 16% не виждат смяна в публичното мнение по-този въпрос.
Отново забележителен е делът на тези, които не могат да отговорят (28%), най-голям от всички страни, взели участие в проучването.
32% от запитаните в края на предходната година българи считат, че държавното управление у нас се оправя добре със обстановката с ковид. Близо две трети (56%) обаче не се съгласяват. 11% не могат да преценяват.
Както беше маркирано и в последните талази на национални проучвания на публичното мнение по отношение на ковид, в първите месеци на рецесията българското държавно управление, а и доста други по света, получиха мощен ситуационен рейтинг, подбуден ненапълно и от страха и неизвестността на новата опасност.
Постепенно, в последните месеци този мощен първичен заряд на поддръжка се изчерпва – и заради приучване със новата обстановка и живот в изискванията на ковид, и заради сериозния растеж на новите случаи в страната в края на 2020 година
Така, в случай че през април и юни болшинства от близо три четвърти одобряваха метода, по който държавното управление у нас се оправя с ковид, то в този момент този дял се е стопил до една трета и ще би трябвало да се изчака какъв ще е резултатът от спада в случаите на ковид, с цел да се види имали възкръсване на индикаторите.
Отново най-вече българи в света (28 на сто) са дали отговор, че не знаят дали международната пандемия им е повлияла в желанието им да се имунизират. Това демонстрира изследване измежду 45 000 души от 47 страни направено от "Галъп интернешенъл " преди месец.
Две трети от българите се съгласяват с изказванието, че ограничението на пътуването сред страните е допустим способ за битка с разпространяването на ковид. Една пета е на противоположното мнение. 9% не могат да преценяват.
Макар че публичното мнение в страната ни е по-скоро близо до междинното за света, българското общество е по-скоро от тези, които поддържат с известна принуда ограничението на пътуването, даже и то да е за минимизиране на разпространяването на болестта.
В края на 2020 година у нас се следи законосъобразен на фона на многото случаи на болест спад в склонността на обществото ни да приема опасността от ковид за пресилена. Почти идентични са дяловете на тези, които имат вяра, че опасността от Ковид е пресилена (42%), и тези които не се съгласяват с изказванието (44%).
А преди този момент тезата за преувеличеността имаше повече поддръжници. През последните месеци делът на пренебрегващите заплахата е понижен доста – с повече от 30 процентни пункта от първата вълна на проучване в края на март.
Така наподобява, че обществото ни, въпреки и да привиква с живота в изискванията на КОВИД-19, е почнало да приема заплахата по-сериозно.
Повече от половината от запитаните българи (56%) показват подготвеност да се откажат от някои от своите човешки права, в случай че това ще помогне да се спре разпространяването на ковид. 31% не биха жертвали своите човешки права, даже и с цел да лимитират болестта. 13% не могат да образуват мнение по този въпрос.
Макар, че болшинството у нас към момента е склонно да се откаже от свои права в битката срещу вируса, вижда се и сериозен спад на изразената подготвеност за това, спрямо заявеното единодушие през март (83%) и април (78%).
Българското общество е и надалеч по-неуверено в единодушието си за отвод от човешки права на фона на систематизираните за света данни.
Що се отнася до отношението към имунизациите против Ковид, 42% от българите показват своето предпочитание да се имунизират, ако има публично налична ваксина против ковид, която е считана за безвредна е ефикасна.
36% по-скоро не биха си сложили такава ваксина. Отговорите у нас са близки до междинните стойности за Европейски Съюз, изключително до тези на източните страни от Съюза.
Както се вижда, дяловете у нас не престават да варират с времето и изследователския способ.
Това демонстрира не изключително висока убеденост и мощна взаимозависимост от потока информация. На този декор, прави усещане размерът на каузи на отговорите „ не знам “ – 22% е най-високият регистриран дял на съмнение измежду всички страни, взели участие в световното проучване.
Това приказва за сериозната нужда от задълбочена и виновна разяснителна акция по този въпрос в страната ни.
Не проличава ясно образувано мнение и когато респондентите у нас са помолени да помислят дали в случай че има ваксина за Ковид-19, която се смята за безвредна и ефикасна, множеството хора биха се ваксинирали.
27% считат, че болшинството у нас ще се имунизира, 23% показват подозрение, още 27% считат, че няма да има ясно изразено болшинство по този въпрос у нас, а останалите 23% не могат да преценяват въобще по какъв начин да отговорят.
Изглежда, че въпреки и българите да не одобряват с необикновен възторг концепцията за имунизация против COVID-19, пандемията не е повлияла отрицателно на цялостните настройки на обществото ни към имунизациите.
Малко над една трета е делът на тези, които споделят, че след световната пандемия от ковид е по-вероятно да се имунизират по принцип, а малко под една трета са тези, които споделят, че няма смяна в тяхното отношение по този въпрос.
Една четвърт пък е делът на тези, които споделят, че в този момент е по-малко евентуално да се имунизират.
35% от респондентите у нас чакат, след пандемията от ковид българите да са по-склонни да се имунизират по принцип. 22% считат, че след пандемията българите по-скоро ще заобикалят имунизациите, а 16% не виждат смяна в публичното мнение по-този въпрос.
Отново забележителен е делът на тези, които не могат да отговорят (28%), най-голям от всички страни, взели участие в проучването.
32% от запитаните в края на предходната година българи считат, че държавното управление у нас се оправя добре със обстановката с ковид. Близо две трети (56%) обаче не се съгласяват. 11% не могат да преценяват.
Както беше маркирано и в последните талази на национални проучвания на публичното мнение по отношение на ковид, в първите месеци на рецесията българското държавно управление, а и доста други по света, получиха мощен ситуационен рейтинг, подбуден ненапълно и от страха и неизвестността на новата опасност.
Постепенно, в последните месеци този мощен първичен заряд на поддръжка се изчерпва – и заради приучване със новата обстановка и живот в изискванията на ковид, и заради сериозния растеж на новите случаи в страната в края на 2020 година
Така, в случай че през април и юни болшинства от близо три четвърти одобряваха метода, по който държавното управление у нас се оправя с ковид, то в този момент този дял се е стопил до една трета и ще би трябвало да се изчака какъв ще е резултатът от спада в случаите на ковид, с цел да се види имали възкръсване на индикаторите.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ