Управителя на БНБ Димитър Радев: Почваме да се разплащаме в евро от 2023-2024 г.
България ще е подготвена да одобри еврото през 2023-2024 година, зяви шефа на Българска народна банка Димитър Радев в изявление за списание на Българска стопанска камара.
Преди да одобряват еврото, обособените страни са имали друг интервал на присъединяване в „ чакалнята за еврото “ (ERM II). Рекордьор е Литва – 10 години и половина, като изключим, несъмнено, Дания, която взе участие в ERM II от 1999 година, само че която не възнамерява присъединение към еврозоната, споделя Радев.
„ Нашето очакване, както и това на европейските ни сътрудници, е престоят във валутния механизъм да не се проточва във времето. Целта на този престой е да демонстрираме официално осъществяване на един от маастрихтските критерии (за стабилността на валутния курс) – нещо, което валутният ръб ни обезпечава безпроблемно. След осъществяване на този и останалите маастрихтски критерии, както и при реализирана съответна степен на институционална и действителна конвергенция, България ще е подготвена да одобри еврото през 2023-2024 година “, показва шефът на Българска народна банка.
Приемането на еврото няма да докара до повишение на цените, счита Димитър Радев. Това е спекулативно изказване, което не е подкрепено с обстоятелства от историята на въвеждане на еврото в други страни, показва той.
„ Цялата историческа статистика в такива случаи е безапелационна – покачване се регистрира при доста малко артикули и услуги. И дори при такива самостоятелни покачвания не е ясно дали са породени от промяната на валутата. В дълготрайна вероятност както цените, по този начин и приходите в България, се чака да се движат нагоре. Това ще бъде едно обикновено разследване от действителната конвергенция на стопанската система ни към еврозоната. Валутата, която употребяваме, сама по себе си не е фактор за покачване или намаляване на цените “, показва шефът на Българска народна банка.
Приемането на еврото няма значително да промени достъпът до кредитиране. Преобладаващата част от банковия бранш в България и в този момент е формирана от банки, които са част от европейски банкови групи. Тези банки могат да заемат запас от „ майките “ си в еврозоната, който да се употребява за кредитиране на българския бизнес и семейства, споделя Радев.
Правилата на Единния пазар и в този момент разрешават и пряк достъп до кредитиране на български компании от банки, които оперират в други страни-членки на Европейски Съюз (независимо дали в еврозоната или не).
„ За да се случва това на процедура, обаче, е належащо най-малкото банката добре да познава съответната компания. Кредитополучателят би трябвало да показа, а банката-кредитор да оцени, финансови и бизнес индикатори, евентуални опасности, кредитна история, юридически режим на основаване и реализация на обезпечения. И даването на заема в крайната сметка би трябвало да се реализира на цена, допустима за двете страни “, показва Радев.
Състоянието и развиването на българската стопанска система подхожда на икономическа динамичност в Европа, в частност еврозоната, добавя той. От началото на актуалната година наблюдавахме изключителни отрицателни резултати за стопанската система в резултат на пандемията, и наложените невиждани ограничаващи ограничения. Ударът беше повлечен най-тежко през второто тримесечие. Постепенно ограниченията за ограничение на разпространяването на вируса бяха облекчени и бяха въведени разнообразни компенсиращи и стимулиращи стопански ограничения.
Наскоро Национален статистически институт разгласява експресни оценка за Брутният вътрешен продукт в България, съгласно които през второто тримесечие стопанската система ни се свива с 9,8% по отношение на предходното тримесечие. В рамките на 2020 година чакаме възобновяване на растежа, макар че крайният стопански резултат за цялата година остава сложен за прогнозиране, споделя Димитър Радев.
„ Към момента се намираме в особена обстановка на неустановеност, обвързвана по едно и също време със сюжетите за разпространяване на пандемията и политическата обстановка. За разлика от директно краткосрочния небосвод, по-уверени сме в оценките за интервала оттатък него – тогава, паралелно с превъзмогването на пандемията, стопанската система ни още веднъж ще се нарежда в траектория на напредък “, показва шефът на Българска народна банка.
Преди да одобряват еврото, обособените страни са имали друг интервал на присъединяване в „ чакалнята за еврото “ (ERM II). Рекордьор е Литва – 10 години и половина, като изключим, несъмнено, Дания, която взе участие в ERM II от 1999 година, само че която не възнамерява присъединение към еврозоната, споделя Радев.
„ Нашето очакване, както и това на европейските ни сътрудници, е престоят във валутния механизъм да не се проточва във времето. Целта на този престой е да демонстрираме официално осъществяване на един от маастрихтските критерии (за стабилността на валутния курс) – нещо, което валутният ръб ни обезпечава безпроблемно. След осъществяване на този и останалите маастрихтски критерии, както и при реализирана съответна степен на институционална и действителна конвергенция, България ще е подготвена да одобри еврото през 2023-2024 година “, показва шефът на Българска народна банка.
Приемането на еврото няма да докара до повишение на цените, счита Димитър Радев. Това е спекулативно изказване, което не е подкрепено с обстоятелства от историята на въвеждане на еврото в други страни, показва той.
„ Цялата историческа статистика в такива случаи е безапелационна – покачване се регистрира при доста малко артикули и услуги. И дори при такива самостоятелни покачвания не е ясно дали са породени от промяната на валутата. В дълготрайна вероятност както цените, по този начин и приходите в България, се чака да се движат нагоре. Това ще бъде едно обикновено разследване от действителната конвергенция на стопанската система ни към еврозоната. Валутата, която употребяваме, сама по себе си не е фактор за покачване или намаляване на цените “, показва шефът на Българска народна банка.
Приемането на еврото няма значително да промени достъпът до кредитиране. Преобладаващата част от банковия бранш в България и в този момент е формирана от банки, които са част от европейски банкови групи. Тези банки могат да заемат запас от „ майките “ си в еврозоната, който да се употребява за кредитиране на българския бизнес и семейства, споделя Радев.
Правилата на Единния пазар и в този момент разрешават и пряк достъп до кредитиране на български компании от банки, които оперират в други страни-членки на Европейски Съюз (независимо дали в еврозоната или не).
„ За да се случва това на процедура, обаче, е належащо най-малкото банката добре да познава съответната компания. Кредитополучателят би трябвало да показа, а банката-кредитор да оцени, финансови и бизнес индикатори, евентуални опасности, кредитна история, юридически режим на основаване и реализация на обезпечения. И даването на заема в крайната сметка би трябвало да се реализира на цена, допустима за двете страни “, показва Радев.
Състоянието и развиването на българската стопанска система подхожда на икономическа динамичност в Европа, в частност еврозоната, добавя той. От началото на актуалната година наблюдавахме изключителни отрицателни резултати за стопанската система в резултат на пандемията, и наложените невиждани ограничаващи ограничения. Ударът беше повлечен най-тежко през второто тримесечие. Постепенно ограниченията за ограничение на разпространяването на вируса бяха облекчени и бяха въведени разнообразни компенсиращи и стимулиращи стопански ограничения.
Наскоро Национален статистически институт разгласява експресни оценка за Брутният вътрешен продукт в България, съгласно които през второто тримесечие стопанската система ни се свива с 9,8% по отношение на предходното тримесечие. В рамките на 2020 година чакаме възобновяване на растежа, макар че крайният стопански резултат за цялата година остава сложен за прогнозиране, споделя Димитър Радев.
„ Към момента се намираме в особена обстановка на неустановеност, обвързвана по едно и също време със сюжетите за разпространяване на пандемията и политическата обстановка. За разлика от директно краткосрочния небосвод, по-уверени сме в оценките за интервала оттатък него – тогава, паралелно с превъзмогването на пандемията, стопанската система ни още веднъж ще се нарежда в траектория на напредък “, показва шефът на Българска народна банка.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ