България се нуждае от още 4 ядрени реактора
България се нуждае от още четири 1000-мегаватови нуклеарни реактора, защото потреблението на сила нараства. Това съобщи във Велико Търново доцент Младен Митев, ръководител на Българското нуклеарно сдружение. По думите му това е заложено в Стратегическия проект за развиване, като тези четири реактора би трябвало да бъдат построени до 2050 година
Доц. Митев откри в остарялата столица годишната конференция на Българското нуклеарно сдружение. На нея стана ясно, че нуклеарната енергетика изисква ангажирана държавна политика, изключително във връзка с сигурността и сигурността на оборудванията. В тази връзка е призната Национална тактика за развиване на човешките запаси в нуклеарната сфера 2022-2032 година
Доц. Младен Митев сподели още, че положението на българската нуклеарна енергетика е положително. Над 30 са страните, които имат нуклеарна енергетика. Изградените нуклеарни реактори в света са над 440, а сега над 50 се построяват.
„ Много страни се стремят да реализират това, което ние имаме от толкоз години. Това, което стои пред нас като цел, е да доразвием нашата нуклеарна енергетика. Засега е реализирана резистентност с удължаването на живота на двата 1000-мегаватови енергоблока в АЕЦ „ Козлодуй ", само че считам, че съгласно климатичните цели, които стоят пред целия свят, е да развиваме нисковъглеродни източници на сила. На европейско и международно равнище стана ясно, че нуклеарната енергетика е безалтернативна, като базова мощ с огромните нуклеарни реактори и с други по-малки модулни реактори, които разрешават по-голяма маневреност на мрежата и които могат да бъдат употребявани за произвеждане на електрическа енергия и за топлоснабдяване ", изясни той. Припомни, че преди дни бе подписан енергиен алианс за дребни модулни реактори, част от който е и България.
„ Проблемът с топлината е доста сериозен и значим за промишлеността, изключително тежката промишленост. Малките модулни реактори биха могли сполучливо да поемат този товар. Те могат да създават както електричество, по този начин и да зареждат с топлинна сила индустриални консуматори, градове и семейства. Чехия към този момент е изявила съществени капиталови планове в тази посока. Очаква се приемането на съответни законодателни решения от Европейски Съюз, с цел да се канализират механизмите по отношение на такива планове ", сподели още доцент Младен Митев.
В България обаче липсва резистентност във връзка с развиването на нуклеарната енергетика.
„ Истината е, че всяко държавно управление през последните 20 година рано или късно стига до извода, че без нуклеарна енергетика не може и стартират опити за нейното развиване. Последните 5-6 години българската страна се е обърнала към съществено слагане на основите на това развиване, обособиха се и предпазени специалности в професионалните гимназии и висши учебни заведения, които са с преференциални условия на образование и фрагментите от тях са нужни както за актуалното, по този начин и бъдещото развиване на България.
По думите на Искрен Цветков от АЕЦ „ Козлодуй " в идващите 5 година следва да се пенсионират към 700 души, работещи в централата. Годишно в пенсия излизат към 130 – 140 души. „ Част от тях са с дълготраен опит, насъбрани познания и умения и тяхното заменяне не е толкоз елементарно. За образование на оператор на блок се изискват най-малко 18 месеца профилирано образование в АЕЦ „ Козлодуй ", след довеждане докрай на компетентност „ Ядрена физика ", съобщи Искрен Цветков. Той добави, че в АЕЦ работят към 3700 души.
В конференцията в остарялата столица вземат участие представители на целия нуклеарен бранш, държавни институции, представители на академичната и научна общественост, както и специалисти от чужбина.
В рамките на форума ще се организира и обичайният конкурс за най-хубав отчет на млад създател, който за поредна година ще даде опция на бъдещите специалисти да показват решения на научни и професионални провокации.
Дима Максимова
Доц. Митев откри в остарялата столица годишната конференция на Българското нуклеарно сдружение. На нея стана ясно, че нуклеарната енергетика изисква ангажирана държавна политика, изключително във връзка с сигурността и сигурността на оборудванията. В тази връзка е призната Национална тактика за развиване на човешките запаси в нуклеарната сфера 2022-2032 година
Доц. Младен Митев сподели още, че положението на българската нуклеарна енергетика е положително. Над 30 са страните, които имат нуклеарна енергетика. Изградените нуклеарни реактори в света са над 440, а сега над 50 се построяват.
„ Много страни се стремят да реализират това, което ние имаме от толкоз години. Това, което стои пред нас като цел, е да доразвием нашата нуклеарна енергетика. Засега е реализирана резистентност с удължаването на живота на двата 1000-мегаватови енергоблока в АЕЦ „ Козлодуй ", само че считам, че съгласно климатичните цели, които стоят пред целия свят, е да развиваме нисковъглеродни източници на сила. На европейско и международно равнище стана ясно, че нуклеарната енергетика е безалтернативна, като базова мощ с огромните нуклеарни реактори и с други по-малки модулни реактори, които разрешават по-голяма маневреност на мрежата и които могат да бъдат употребявани за произвеждане на електрическа енергия и за топлоснабдяване ", изясни той. Припомни, че преди дни бе подписан енергиен алианс за дребни модулни реактори, част от който е и България.
„ Проблемът с топлината е доста сериозен и значим за промишлеността, изключително тежката промишленост. Малките модулни реактори биха могли сполучливо да поемат този товар. Те могат да създават както електричество, по този начин и да зареждат с топлинна сила индустриални консуматори, градове и семейства. Чехия към този момент е изявила съществени капиталови планове в тази посока. Очаква се приемането на съответни законодателни решения от Европейски Съюз, с цел да се канализират механизмите по отношение на такива планове ", сподели още доцент Младен Митев.
В България обаче липсва резистентност във връзка с развиването на нуклеарната енергетика.
„ Истината е, че всяко държавно управление през последните 20 година рано или късно стига до извода, че без нуклеарна енергетика не може и стартират опити за нейното развиване. Последните 5-6 години българската страна се е обърнала към съществено слагане на основите на това развиване, обособиха се и предпазени специалности в професионалните гимназии и висши учебни заведения, които са с преференциални условия на образование и фрагментите от тях са нужни както за актуалното, по този начин и бъдещото развиване на България.
По думите на Искрен Цветков от АЕЦ „ Козлодуй " в идващите 5 година следва да се пенсионират към 700 души, работещи в централата. Годишно в пенсия излизат към 130 – 140 души. „ Част от тях са с дълготраен опит, насъбрани познания и умения и тяхното заменяне не е толкоз елементарно. За образование на оператор на блок се изискват най-малко 18 месеца профилирано образование в АЕЦ „ Козлодуй ", след довеждане докрай на компетентност „ Ядрена физика ", съобщи Искрен Цветков. Той добави, че в АЕЦ работят към 3700 души.
В конференцията в остарялата столица вземат участие представители на целия нуклеарен бранш, държавни институции, представители на академичната и научна общественост, както и специалисти от чужбина.
В рамките на форума ще се организира и обичайният конкурс за най-хубав отчет на млад създател, който за поредна година ще даде опция на бъдещите специалисти да показват решения на научни и професионални провокации.
Дима Максимова
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ