България спешно се нуждае от политики срещу бедността, твърди германска фондация
България продължава да е измежду страните от Европейския съюз с най-слаб резултат съгласно Индекса за обществена правдивост и незабавно се нуждае от промени. От общо 27 страни тя е на 26-о място, в четири от шестте критерия на показателя тя непроменяемо е измежду четирите страни с най-слаб резултат и, което е най-тревожно, заема последното място както по попречване на бедността, по този начин и по понижаване на общественото неравноправие и дискриминирането. "
Това е оценката за България в годишния отчет на немската фондация " Бертелсман ", в който създателите проучват какъв брой са бедните и застрашените от беднотия в едно общество и в кои групи са съсредоточени бедните. При българите това несъмнено са пенсионерите, децата и младежите и каквито и провокации да има пред държавното управление, най-голямото е да измъкне популацията от беднотията, споделят създателите.
" Въпреки подобряването с 20 процентни пункта по отношение на 2007г., през предходната година тревожните 40.4% от българите са застрашени от беднотия и обществено изключване. Това е освен най-лошият резултат в Европейски Съюз, само че и с повече от 25 пункта по-слаб от този на Чехия, която е сложена преди всичко по този индикатор.
От упоменатите четирима от всеки 10 българи съвсем 32% не разполагат с финансови средства да си разрешат съществени неща като телефон или добре отоплявано жилище. Други 37.5% страдат от доста мощна неспособност да си разрешат обикновени неща, а 24.3% за в риск от беднотия.
При българите до 18 години ситуацията също е нерадостно - 45.9% рискуват да пропаднат в беднотия и неспособност да останат част от обществото. В тази застрашена група повече от една трета (36.1%) са лишени от съществени неща, а друга близо една трета (31.9%) са в риск от беднотия.
Добрата вест е, че по отношение на 2008г. има позитивна смяна и тя е изключително забележима при възрастните.
Данните на Националния статистически институт третото тримесечие демонстрират, че междинният брутен приход на разположение от семейството е достинал общо 1431.3 лева, или нарастване от 9.4% на годишна база. Но съща по този начин порастват и разноските на разположение от семейството - с 13% по отношение на същия интервал на предходната година, като по този начин доближават 1382.3 лева към края на септември. Над половината от приходите идват от работната заплата - 54.4%, сочат данните на Национален статистически институт, следвана от пенсията и приходите от независима претовареност, които oстават дребен дял (7.7%).
Основният растеж при разноските се дължи на парите, давани за храна и комунални услуги, освен това потреблението демонстрира, че покупките не се усилват и смяната евентуално се дължи на по-високите цени.
Това е оценката за България в годишния отчет на немската фондация " Бертелсман ", в който създателите проучват какъв брой са бедните и застрашените от беднотия в едно общество и в кои групи са съсредоточени бедните. При българите това несъмнено са пенсионерите, децата и младежите и каквито и провокации да има пред държавното управление, най-голямото е да измъкне популацията от беднотията, споделят създателите.
" Въпреки подобряването с 20 процентни пункта по отношение на 2007г., през предходната година тревожните 40.4% от българите са застрашени от беднотия и обществено изключване. Това е освен най-лошият резултат в Европейски Съюз, само че и с повече от 25 пункта по-слаб от този на Чехия, която е сложена преди всичко по този индикатор.
От упоменатите четирима от всеки 10 българи съвсем 32% не разполагат с финансови средства да си разрешат съществени неща като телефон или добре отоплявано жилище. Други 37.5% страдат от доста мощна неспособност да си разрешат обикновени неща, а 24.3% за в риск от беднотия.
При българите до 18 години ситуацията също е нерадостно - 45.9% рискуват да пропаднат в беднотия и неспособност да останат част от обществото. В тази застрашена група повече от една трета (36.1%) са лишени от съществени неща, а друга близо една трета (31.9%) са в риск от беднотия.
Добрата вест е, че по отношение на 2008г. има позитивна смяна и тя е изключително забележима при възрастните.
Данните на Националния статистически институт третото тримесечие демонстрират, че междинният брутен приход на разположение от семейството е достинал общо 1431.3 лева, или нарастване от 9.4% на годишна база. Но съща по този начин порастват и разноските на разположение от семейството - с 13% по отношение на същия интервал на предходната година, като по този начин доближават 1382.3 лева към края на септември. Над половината от приходите идват от работната заплата - 54.4%, сочат данните на Национален статистически институт, следвана от пенсията и приходите от независима претовареност, които oстават дребен дял (7.7%).
Основният растеж при разноските се дължи на парите, давани за храна и комунални услуги, освен това потреблението демонстрира, че покупките не се усилват и смяната евентуално се дължи на по-високите цени.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ