Доц. Кунчев: България продължава да е на 11 място по разпространение и на 2 по смъртност от COVID-19 |
България продължава да бъде на 11-о място в Европейски Съюз по заболеваемост и 2-ра по смъртност, като в обособени дни е и на 1-во място в Европа и света. Това заяви основният държавен здравен контрольор по време на 7-мата годишна конференция „ Иновации и положителни практики в здравния бранш ".
Той означи, че на този декор всяко държавно управление би взело по-строги ограничения – такива, каквито са в действие и у нас от през днешния ден, 28 ноември. Епидемията изигра ролята на стрес тест за системата и в случай че политиците не вземат поради изводите, предстоят още дълги години на неодобрение от опазването на здравето, сподели доцент Кунчев.
Доц. Кунчев изясни, че с най-голям показател на суровост на противоепидемичните ограничения в Европа е Израел – 85, като в следствие реализира 5-6 пъти понижение на случаите на COVID-19. В другия завършек на скалата е Словения с показател 43, където заболеваемостта се задържа на високо равнище.
Ако България успее да ползва стабилно междинни по суровост противоепидемични ограничения против COVID-19 по направена от Оксфордския университет система за оценка, ще бъда удовлетворен и хората ще се убедят, че като ги съблюдават, реализираме съответните резултати, съобщи едипедемиологът.
Заетост на леглата за ковид и PCR без предели
„ Заетостта на леглата е в границите на 35-40%, тъй че натискът зависи от организационните ограничения по места. Средствата са обезпечени, с всички лечебни заведения имаме анекси по другите пътеки, увеличена е цената на пътеката за Коронавирус пневмония “, сподели проф. доктор Петко Салчев, шеф на НЗОК. Дадена е опция на персоналните лекари да издават посоки за PCR проби, без да има предели. Лимити има за РЗИ. Проф. Салчев изрази безпокойство да не се стигне до прекалено ориентиране на пациенти към лечебните заведения.
Веднага подкрепихме ограниченията, всички сме свързани в този развой и не би трябвало да се позволява борба, разяснява доктор Николай Брънзалов, зам.-председател на Българския лекарски съюз (БЛС). Ако няма единодушие в нашето съсловие, пада доверието към здравната система и се усилват неспазващите ограниченията, добави доктор Брънзалов. Той прикани за единни, бързи и гъвкави дейности, с цел да се вземат решение проблемите.
Закъснялото е-здравеопазване
„ Ако бяхме въвели е-здравеопазване преди години, може би нямаше да бъдем изправени пред провокациите, с които се сблъскваме сега, изключително във връзка с лекарствоснабдяването. България е 20 година обратно в това направление “, разяснява проф. Асен Сербезова, ръководител на Българския фармацевтичен съюз.
Според нея работеща електронна система за следене на наличностите на медикаменти би предотвратила днешните провокации, свързани с интервали на непълнота на някои лекарствени артикули. Тя подкрепя и контрола. Проф. Сербезова изрази вяра, че обещанието за основаване на електронна рецепта до края на годината ще бъде изпълнено.
Предизвикателства пред образованието на студентите по медицина
Доц. доктор Димитър Буланов, декан на Медицинския факултет на Медицински университет – София, означи, че епидемията слага съществени провокации пред образованието на бъдещите лекари, което в никакъв случай до момента не е било хибридно – с присъствени и отдалечени занимания. Доц. Буланов сподели още, че заплатата не е главният проблем на младите лекари, а водещи са опциите за развиване, които се обезпечават у нас.
Д-р Александър Симидчиев, медицински шеф на Центъра за електронно и отдалечено образование към МУ-Пловдив, показа благоприятни условия за съчетаване на цифровата и здравната част на образованието. „ Ако създадем положителни средства за цифрово образование, те бързо могат да станат наднационални – да излязат отвън рамките на България. С това сме се заели в Пловдив “, изясни доцент Симидчиев.
„ Лечебните заведения би трябвало да отворят вратите си по-активно да практическо образование още от по-ранните стадии на здравното обучение. Това липсва на младежите, разбираме го по интереса на студентите, които идват в лечебните заведения, с цел да натрупат опит “, сподели юрист Свилена Димитрова, ръководител на Българската болнична асоциация. България би трябвало да построи проект за основаване на медицински експерти, както и тласъци те да остават тук, добави тя. Асоциацията ще направи предложение към законодателите да облекчат легализацията на документи на задгранични експерти за работа в България.
Той означи, че на този декор всяко държавно управление би взело по-строги ограничения – такива, каквито са в действие и у нас от през днешния ден, 28 ноември. Епидемията изигра ролята на стрес тест за системата и в случай че политиците не вземат поради изводите, предстоят още дълги години на неодобрение от опазването на здравето, сподели доцент Кунчев.
Доц. Кунчев изясни, че с най-голям показател на суровост на противоепидемичните ограничения в Европа е Израел – 85, като в следствие реализира 5-6 пъти понижение на случаите на COVID-19. В другия завършек на скалата е Словения с показател 43, където заболеваемостта се задържа на високо равнище.
Ако България успее да ползва стабилно междинни по суровост противоепидемични ограничения против COVID-19 по направена от Оксфордския университет система за оценка, ще бъда удовлетворен и хората ще се убедят, че като ги съблюдават, реализираме съответните резултати, съобщи едипедемиологът.
Заетост на леглата за ковид и PCR без предели
„ Заетостта на леглата е в границите на 35-40%, тъй че натискът зависи от организационните ограничения по места. Средствата са обезпечени, с всички лечебни заведения имаме анекси по другите пътеки, увеличена е цената на пътеката за Коронавирус пневмония “, сподели проф. доктор Петко Салчев, шеф на НЗОК. Дадена е опция на персоналните лекари да издават посоки за PCR проби, без да има предели. Лимити има за РЗИ. Проф. Салчев изрази безпокойство да не се стигне до прекалено ориентиране на пациенти към лечебните заведения.
Веднага подкрепихме ограниченията, всички сме свързани в този развой и не би трябвало да се позволява борба, разяснява доктор Николай Брънзалов, зам.-председател на Българския лекарски съюз (БЛС). Ако няма единодушие в нашето съсловие, пада доверието към здравната система и се усилват неспазващите ограниченията, добави доктор Брънзалов. Той прикани за единни, бързи и гъвкави дейности, с цел да се вземат решение проблемите.
Закъснялото е-здравеопазване
„ Ако бяхме въвели е-здравеопазване преди години, може би нямаше да бъдем изправени пред провокациите, с които се сблъскваме сега, изключително във връзка с лекарствоснабдяването. България е 20 година обратно в това направление “, разяснява проф. Асен Сербезова, ръководител на Българския фармацевтичен съюз.
Според нея работеща електронна система за следене на наличностите на медикаменти би предотвратила днешните провокации, свързани с интервали на непълнота на някои лекарствени артикули. Тя подкрепя и контрола. Проф. Сербезова изрази вяра, че обещанието за основаване на електронна рецепта до края на годината ще бъде изпълнено.
Предизвикателства пред образованието на студентите по медицина
Доц. доктор Димитър Буланов, декан на Медицинския факултет на Медицински университет – София, означи, че епидемията слага съществени провокации пред образованието на бъдещите лекари, което в никакъв случай до момента не е било хибридно – с присъствени и отдалечени занимания. Доц. Буланов сподели още, че заплатата не е главният проблем на младите лекари, а водещи са опциите за развиване, които се обезпечават у нас.
Д-р Александър Симидчиев, медицински шеф на Центъра за електронно и отдалечено образование към МУ-Пловдив, показа благоприятни условия за съчетаване на цифровата и здравната част на образованието. „ Ако създадем положителни средства за цифрово образование, те бързо могат да станат наднационални – да излязат отвън рамките на България. С това сме се заели в Пловдив “, изясни доцент Симидчиев.
„ Лечебните заведения би трябвало да отворят вратите си по-активно да практическо образование още от по-ранните стадии на здравното обучение. Това липсва на младежите, разбираме го по интереса на студентите, които идват в лечебните заведения, с цел да натрупат опит “, сподели юрист Свилена Димитрова, ръководител на Българската болнична асоциация. България би трябвало да построи проект за основаване на медицински експерти, както и тласъци те да остават тук, добави тя. Асоциацията ще направи предложение към законодателите да облекчат легализацията на документи на задгранични експерти за работа в България.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ