Имаме задълбочаваща се криза на режима, в който живеем –

Имаме задълбочаваща се рецесия на режима, в който живеем – представителната, демократичната народна власт. Очевидно политическият хайлайф, не приказвам за водачите, а по-скоро за партийните субекти, не съумява да отговори на потребностите, потребностите и проблемите на огромна част от българското общество. Това сподели за предаването  " Нюзрум “  по  Радио " Фокус “  социологът Стефан Георгиев

" Става по този начин, че имаме хайлайф, който от ден на ден се вглежда и вторачва в своите околни, дано да ги назовем " твърдите ядра “, околните симпатизанти, деятелите. Енергията, фокусът, риториката, пропагандата – всичко това се свежда до тези групи и по този начин от ден на ден български жители се изключват, самоизключват или биват изключени от политическия развой. Получава се по този начин, тъй като от една страна – имаме замяна на дневни редове, които не подхождат на същинските проблеми за по-голямата част от хората. Политиците приказват на един език, на все по-стесняваща се група от гласоподаватели, до момента в който дневният ред на болшинството от българите в действителност е друг. Оттук следват няколко паралелни процеса. Единият – елитът, водачите и политическите партии способстват за изключването на гласоподавателите от политическия развой, само че в това време следим и друга наклонност – от ден на ден българи вземат решение да се самоизключат или през безучастие в изборния развой, или посредством опцията " Не поддържам никого “ в интегралната бюлетина, чийто брой пораства “, изясни той.   

" Хората, които гласоподават с " Не поддържам никого “ не желаят парламентарна група, те споделят: " Ние отхвърляме този политически хайлайф “, " Ние не желаеме да легитимираме тъкмо този политически хайлайф “. И това е друго гражданско държание от негласуването. Става въпрос за отменяне и делегитимация на политическия хайлайф “, добави Георгиев.

" През последните години можем даже да следим онлайн работата на Парламентарните комисии, т.е. имаме повишение на така наречен " бистрота “, на метода, по който законодателният орган работи в България, обаче това не води до по-голяма мотивация на българина да гласоподава. Това е парадоксално. Просто сме в обстановка на задълбочаваща се рецесия на представителната народна власт. Не споделям, че би трябвало да се промени изборната система или че би трябвало да имаме различен режим на ръководство, само че този, в който живеем, стартира да буксува все по-дълбоко и по-дълбоко “, разяснява още социологът.

По думите му казусът не е единствено у нас, а е общоевропейски: " При нас обаче той е доста по-дълбок. Имаме по-крехки обичаи във връзка с демократичния живот, във връзка с вътрешно-партийната организираност, имаме тотално противоречие сред дневния ред на елита и дневния ред на огромна част от хората. Не е инцидентно, че толкоз постоянно вървим на избори и в това време с всеки идващ избор изборната интензивност понижава. Няма по какъв начин да чакаме, че имаме мобилизационна вълна, която да поддържа висок интерес към развой, който е безплоден “.

На въпрос по какъв начин да върнем хората до урните дейно, той отговори: " Няма лесна рецепта, решението е сложно. Тези процеси са дълготрайни, мудни, сложни и скъпи, свързани със съкращаване на дистанцията и възобновяване на връзката сред политическия хайлайф е гражданското общество. Става въпрос за по-интензивен разговор не сред една част от елита към друга част от елита. Имаме потребност от разговор и умеене за вдишване на сериозна вероятност сред жителите и този хайлайф. За страдание, тези процеси са мудни, няма по какъв начин да се случат до 9 юни. Вероятно няма по какъв начин да се случат и до идващите избори, които няма да е изненада за никого, в случай че още веднъж биха били предварителни. Кампанийността освен на партиите и обединенията, само че и на Европейската комисия, или не работят, или работят с доста противоречив триумф. Не следим всеобща готовност вследствие на една такава акция “.

" Европейските избори са извънредно непопулярни измежду доста огромна част от жителите на страните-членки в Европейски Съюз. Причините са сходни, както и у нас – скъсана връзка сред гласоподаватели и хайлайф, който споделя неща, които не съумяват да намерят въплъщение в всекидневието на трудовия човек. Такива връзки има, само че доста постоянно не съумяваме да ги преработим “, разяснява още Стефан Георгиев.

Що се отнася до предизборната акция, която тече сега у нас, той няма доста високи упования.

" Едното ми очакване е обвързвано с изборната интензивност. Съчетание сред европейски и национални избори не сме имали до момента. Избирателната интензивност евентуално ще е близка до предходните избори, а може би и по-ниска. Другото ми очакване е за повече диспути. Това е нещо, което може да притегли интерес, въпреки и кратковременен. Имаме потребност от повече медийно време за тези кандидати, които декларират своята подготвеност да се включат в изборите както за народен, по този начин и за европейски парламент “, изясни политологът.

Стефан Георгиев изрази вяра това, което следва да забележим в остатъка от предизборната акция, да успее да убеди повече български жители да гласоподават.