България е на 23-то място по икономическа свобода
България отбелязва растеж в световното нареждане по икономическа независимост. Страната се подрежда на 23-то място от 165 страни и територии, включени в проучването “Икономическа независимост по света 2022 ”, оповестено през днешния ден (8 септември) от Института за пазарна стопанска система, взаимно с канадския институт „ Фрейзър “.
Тазгодишното издание е основано на данни от 2020 година (най-новите интернационално сравними данни за всички страни). За поредна година Хонконг и Сингапур оглавяват класацията, следвани от Швейцария, Нова Зеландия, Дания, Австралия, Съединени американски щати, Естония, Мавриций и Ирландия. На дъното на класацията са Венецуела, Судан и Зимбабве.
България се подреди на 23-то място измежду най-свободните страни, само че оценката за икономическата независимост в страната в действителност понижава. Резултатът на България е 7.69 точки от оптималните 10 т, което е спад с 0.10 точки по отношение на миналогодишния резултат.
Причината за изкачването на България в класацията с цели 8 позиции на процедура се дължи на влoшаването на свободата в редица страни. Средният резултат на страните по света отбелязва рекорден срив – през 2020 година е с 0.16 точки по-нисък от достигнатия през 2019 година. Спадът е над три пъти по-голям от регистрирания директно след финансовата рецесия от 2008-2009 година. Така пандемията COVID-19 се трансформира в най-голямата злополука за икономическата независимост в международен мащаб.
Именно това обаче разрешава на България да изпревари голям брой страни. Докато през 2020 година множеството от останалите страни членки усилват доста прехвърлянията и дотациите, поемат нови задължения и печатат пари, в България тези негативи са забавени и в относително стеснен мащаб – обезщетенията са относително малко, ограниченията са релативно хлабави.
Извън подобряването на класирането поради утежняването при други страни, България има някои котви, които стабилно обезпечават непоклатимост през годините и действително демонстрират високи оценки и положително място в класацията на показателя. Такива са ниското подоходно облагане, постоянните пари, ниски мита, свободното кредитиране – дълготрайни политики за напредък и разцвет.
В най-слабата за България категория – „ Правна система и право на благосъстоятелност “ – липсва усъвършенстване. Резултатът е 5.96 точки, или с 0.02 повече от този в миналогодишното издание, макар ниската база. Особено неприятно е представянето на страната при безпристрастността на съдилищата, доверието в полицията и отбраната на правото на благосъстоятелност (всички с по под 5 точки). Така, до момента в който в останалите страни членки оценките са към 8 точки, резултатът на България е непосредствен до този на страни като Уругвай, Бутан, Монголия, Индия.
Слабата правна система и отбрана на право на благосъстоятелност спъва вложенията, предприемачеството и дълготрайното развиване на стопанската система и това не може да бъде обезщетено и преодоляно с по-добри достижения в други измерители на свободата.
Други такива фактори, които не се отразяват в резултата на България, са формалното осъществяване на законодателство и огромните районни разлики. В редица съставни елементи показателят регистрира наредбите в нормативните актове, а не действително дали те се ползват и по какъв метод. Това е пагубно, когато корупцията е широкоразпространена, ползват се противозаконни режими, има доминация на един шеф, институциите не работят, а съдилищата не работят като коректив на другите управляващи, с цел да подсигуряват правдивост.
Борислава Кирилова
Тазгодишното издание е основано на данни от 2020 година (най-новите интернационално сравними данни за всички страни). За поредна година Хонконг и Сингапур оглавяват класацията, следвани от Швейцария, Нова Зеландия, Дания, Австралия, Съединени американски щати, Естония, Мавриций и Ирландия. На дъното на класацията са Венецуела, Судан и Зимбабве.
България се подреди на 23-то място измежду най-свободните страни, само че оценката за икономическата независимост в страната в действителност понижава. Резултатът на България е 7.69 точки от оптималните 10 т, което е спад с 0.10 точки по отношение на миналогодишния резултат.
Причината за изкачването на България в класацията с цели 8 позиции на процедура се дължи на влoшаването на свободата в редица страни. Средният резултат на страните по света отбелязва рекорден срив – през 2020 година е с 0.16 точки по-нисък от достигнатия през 2019 година. Спадът е над три пъти по-голям от регистрирания директно след финансовата рецесия от 2008-2009 година. Така пандемията COVID-19 се трансформира в най-голямата злополука за икономическата независимост в международен мащаб.
Именно това обаче разрешава на България да изпревари голям брой страни. Докато през 2020 година множеството от останалите страни членки усилват доста прехвърлянията и дотациите, поемат нови задължения и печатат пари, в България тези негативи са забавени и в относително стеснен мащаб – обезщетенията са относително малко, ограниченията са релативно хлабави.
Извън подобряването на класирането поради утежняването при други страни, България има някои котви, които стабилно обезпечават непоклатимост през годините и действително демонстрират високи оценки и положително място в класацията на показателя. Такива са ниското подоходно облагане, постоянните пари, ниски мита, свободното кредитиране – дълготрайни политики за напредък и разцвет.
В най-слабата за България категория – „ Правна система и право на благосъстоятелност “ – липсва усъвършенстване. Резултатът е 5.96 точки, или с 0.02 повече от този в миналогодишното издание, макар ниската база. Особено неприятно е представянето на страната при безпристрастността на съдилищата, доверието в полицията и отбраната на правото на благосъстоятелност (всички с по под 5 точки). Така, до момента в който в останалите страни членки оценките са към 8 точки, резултатът на България е непосредствен до този на страни като Уругвай, Бутан, Монголия, Индия.
Слабата правна система и отбрана на право на благосъстоятелност спъва вложенията, предприемачеството и дълготрайното развиване на стопанската система и това не може да бъде обезщетено и преодоляно с по-добри достижения в други измерители на свободата.
Други такива фактори, които не се отразяват в резултата на България, са формалното осъществяване на законодателство и огромните районни разлики. В редица съставни елементи показателят регистрира наредбите в нормативните актове, а не действително дали те се ползват и по какъв метод. Това е пагубно, когато корупцията е широкоразпространена, ползват се противозаконни режими, има доминация на един шеф, институциите не работят, а съдилищата не работят като коректив на другите управляващи, с цел да подсигуряват правдивост.
Борислава Кирилова
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ