Медиана: Същите партии и конфигурация в НС, ако изборите бяха днес
България навлиза в нов вид политическа рецесия, съгласно данните от изследване на организация „ Медиана “.
Предишната рецесия беше артикул на борбата сред партиите и невъзможността им да реализират най-малък консенсус и да сформират държавно управление.
В последна сметка партиите реализираха някакъв консенсус, който обаче влиза в остро несъгласие с волята и упованията на болшинството от гласоподавателите, които не го припознават като тяхното държавно управление, разясняват от организацията.
Затова и оценките за кабинета са ниски и се усилва делът на гласоподавателите, които не поддържат никого, вижда се още от данните на „ Медиана “.
Как обществото вижда „ сглобката “
Мнозинството (56%) от гласоподавателите са уверени, че кой и по какъв начин ръководи страната не зависи (или съвсем не зависи) от избора на хората, а 45% считат, че България не е суверенна страна, която сама дефинира външната и вътрешната си политика. Само 13% от интервюираните пълнолетни български жители считат, че България е изцяло суверенна страна, съгласно резултатите от изследването.
Оценките за държавното управление са извънредно ниски за нов кабинет. Общо 47% от хората са разочаровани, 40% смятат, че то е нездравословно и би трябвало да си върви незабавно.
Графика: Медиана
На противоположно мнение са 20% от хората, които считат, че държавното управление вдъхва вяра, а 24% считат, че държавното управление е потребно и разчитат то да ръководи по-дълго.
Графика: Медиана
Усещането, че демокрацията е сменена от игра на народна власт (силно деформирана „ представителна народна власт “) дава отражение и на изборните настройки. Ако опцията „ не поддържам никого “ беше партия, тя щеше да е пета политическа мощ и с наклонност да се бори за влизане в тройката, показват от организацията.
Графика: Медиана
Най-тежък е ударът върху номинално ръководещата коалиция „ Продължаваме промяната – Демократична България “ (ПП-ДБ), която е към този момент на 5,3% след некоалиционния си патньор ГЕРБ.
Острата опозиционност на „ Възраждане “ и ИТН продължава да им носи политически дивиденти, като „ Възраждане “ е към този момент единствено на 2,6% след ръководещата ПП-ДБ.
Въвеждане на еврото: „ Не му е времето в този момент “
Общо 21% от българите считат, че е добре да сменяем лв. с евро в околните 2-3 години против 59%, които считат, че „ не му е в този момент времето “.
Половината от пълнолетните считат, че е наложително да се организира референдум за еврото и единствено 11% са на мнение, че не би трябвало да се организира референдум (каквото решение одобри ръководещото болшинство в парламента).
Причината за отхвърлянето на референдума е елементарно обяснима за обществото – желаят да ни заведат там където не желаеме, без да се преценяват с нас (60% от евентуалните участници в референдум биха дали своят вот „ срещу “, против 23% „ за “).
Позицията за войната: изолационизъм и разграничаване
Основната смяна в публичните настройки е нарасналата тревога във връзка с заплахата от международна война, съгласно организация „ Медиана “. Само за три месеца хората, които считат, че има сериозна заплаха от международна война, се усилват до 47% - с 16 процентни пункта по отношение на делът им през март, демонстрират данните от изследването.
Графика: Медиана
Реакцията на българското общество във връзка с тази засилваща се тревога и опасения можем до обобщим като емфатичен блян за изолационизъм – разграничаване на България от спора в Украйна, разграничаване от еднопластовата оценка „ добри-лоши “ (и в този смисъл разграничаване от главния разказ на Европейски Съюз и НАТО), разграничаване от еврозоната, обобщава организацията.
Само 26% от пълнолетните правят оценка експанзията на Русия като непредизвикана и неоснователна (36% считат, че Русия е била провокирана да нападне Украйна); 65% считат, че България не би трябвало да дава оръжие за Украйна (17% са „ за “); 60% смятат, че в този спор България не би трябвало да поддържа нито Русия нито Украйна и би трябвало да бъде оптимално неутрална (19% са „ за “ поддръжка на Украйна; 9% считат, че би трябвало да поддържаме Русия).
Предишната рецесия беше артикул на борбата сред партиите и невъзможността им да реализират най-малък консенсус и да сформират държавно управление.
В последна сметка партиите реализираха някакъв консенсус, който обаче влиза в остро несъгласие с волята и упованията на болшинството от гласоподавателите, които не го припознават като тяхното държавно управление, разясняват от организацията.
Затова и оценките за кабинета са ниски и се усилва делът на гласоподавателите, които не поддържат никого, вижда се още от данните на „ Медиана “.
Как обществото вижда „ сглобката “
Мнозинството (56%) от гласоподавателите са уверени, че кой и по какъв начин ръководи страната не зависи (или съвсем не зависи) от избора на хората, а 45% считат, че България не е суверенна страна, която сама дефинира външната и вътрешната си политика. Само 13% от интервюираните пълнолетни български жители считат, че България е изцяло суверенна страна, съгласно резултатите от изследването.
Оценките за държавното управление са извънредно ниски за нов кабинет. Общо 47% от хората са разочаровани, 40% смятат, че то е нездравословно и би трябвало да си върви незабавно.
Графика: Медиана На противоположно мнение са 20% от хората, които считат, че държавното управление вдъхва вяра, а 24% считат, че държавното управление е потребно и разчитат то да ръководи по-дълго.
Графика: Медиана Усещането, че демокрацията е сменена от игра на народна власт (силно деформирана „ представителна народна власт “) дава отражение и на изборните настройки. Ако опцията „ не поддържам никого “ беше партия, тя щеше да е пета политическа мощ и с наклонност да се бори за влизане в тройката, показват от организацията.
Графика: Медиана Най-тежък е ударът върху номинално ръководещата коалиция „ Продължаваме промяната – Демократична България “ (ПП-ДБ), която е към този момент на 5,3% след некоалиционния си патньор ГЕРБ.
Острата опозиционност на „ Възраждане “ и ИТН продължава да им носи политически дивиденти, като „ Възраждане “ е към този момент единствено на 2,6% след ръководещата ПП-ДБ.
Въвеждане на еврото: „ Не му е времето в този момент “
Общо 21% от българите считат, че е добре да сменяем лв. с евро в околните 2-3 години против 59%, които считат, че „ не му е в този момент времето “.
Половината от пълнолетните считат, че е наложително да се организира референдум за еврото и единствено 11% са на мнение, че не би трябвало да се организира референдум (каквото решение одобри ръководещото болшинство в парламента).
Причината за отхвърлянето на референдума е елементарно обяснима за обществото – желаят да ни заведат там където не желаеме, без да се преценяват с нас (60% от евентуалните участници в референдум биха дали своят вот „ срещу “, против 23% „ за “).
Позицията за войната: изолационизъм и разграничаване
Основната смяна в публичните настройки е нарасналата тревога във връзка с заплахата от международна война, съгласно организация „ Медиана “. Само за три месеца хората, които считат, че има сериозна заплаха от международна война, се усилват до 47% - с 16 процентни пункта по отношение на делът им през март, демонстрират данните от изследването.
Графика: Медиана Реакцията на българското общество във връзка с тази засилваща се тревога и опасения можем до обобщим като емфатичен блян за изолационизъм – разграничаване на България от спора в Украйна, разграничаване от еднопластовата оценка „ добри-лоши “ (и в този смисъл разграничаване от главния разказ на Европейски Съюз и НАТО), разграничаване от еврозоната, обобщава организацията.
Само 26% от пълнолетните правят оценка експанзията на Русия като непредизвикана и неоснователна (36% считат, че Русия е била провокирана да нападне Украйна); 65% считат, че България не би трябвало да дава оръжие за Украйна (17% са „ за “); 60% смятат, че в този спор България не би трябвало да поддържа нито Русия нито Украйна и би трябвало да бъде оптимално неутрална (19% са „ за “ поддръжка на Украйна; 9% считат, че би трябвало да поддържаме Русия).
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ