Всяко пето домакинство в България плаща за здравеопазване повече, отколкото може да си позволи
България има висок % на " пагубни разноски за опазване на здравето " спрямо други европейски страни - този извод е изработен в нов отчет на Световната здравна организация/Европа, оповестиха оттова.
През 2018 година всяко пето домакинство е направило заплащания от джоба си, които надвишават с най-малко 40% потенциала му за опазване на здравето. Катастрофалните разноски за опазване на здравето може да значат, че това домакинство не може да си разреши да посреща други съществени потребности като храна, жилище и електричество, се отбелязва в отчета.
Основно българите дават от джоба си за медикаменти в извънболничната сфера, този тип разноски засягат най-вече по-бедните семейства, възрастните хора и хората, живеещи в селските региони и се усилват с течение на времето, отбелязва отчетът.
Въпреки че България е постигнала прогрес в някои области, заплащанията от джоба съставляват 39% от разноските за опазване на здравето през 2019 година, надалеч над междинното за Европейския съюз (21%), се споделя в отчета.
" Силната взаимозависимост на България от заплащания от джоба за опазване на здравето е предизвикателство за универсалното здравно покритие - концепцията, че всеки би трябвало да може да употребява качествени здравни услуги, без да изпитва финансови усложнения ", разяснява ръководителят на офиса на СЗО в Барселона Танаш Еветовиц. Той прибавя, че отчетът предлага да се подсигурява, че Националната здравноосигурителна каса покрива цялото население и прави изключения за хора, които не могат да си разрешат да заплащат или доплащат за медикаменти и други здравни услуги.
По думите на Антония Димова, декан на Факултета по публично здраве в Медицински университет във Варна, която е водещ създател на отчета, България е подхванала съответни стъпки за възстановяване на достъпа до опазване на здравето, само че остават обилни пропуски в здравното покритие, изключително за семействата с ниски приходи.
Близо 15% от популацията не е обезпечено и има достъп единствено до няколко обществено финансирани здравни услуги. Само тези, които заплащат здравноосигурителни вноски, имат достъп до изгодите от обезпечаването посредством НЗОК. Правителството заплаща вноски единствено за хора, които живеят в последна беднотия. В същото време доста хора с ниски приходи са длъжни да заплащат вноски, а не могат да си го разрешат.
Доплащанията са изключително тежки за рецептите в амбулаторната процедура, няма изключения от доплащането за доста медикаменти и няма общ таван на доплащанията. Това е изключително нездравословно, тъй като хората би трябвало да заплащат част от цената на лекуването в България посредством процентно доплащане, а цените на медикаментите са високи спрямо други страни от Европейски Съюз.
За възстановяване на достъпа до опазване на здравето и финансова отбрана политиките би трябвало да се съсредоточат върху намирането на способи НЗОК да обхване цялото население, се акцентира в отчета. Добавя се, че ограничение на достъпа до здравни грижи на хора, които не могат да си разрешат да заплащат здравноосигурителни вноски, подкопава напредъка към универсално здравно покритие.
Препоръките в отчета за справяне с това включват:
гарантиране, че НЗОК покрива хората, живеещи под прага на бедността, които нямат право на обществено подпомагане;
освобождение на по-бедните семейства и хора с хронични болести от доплащане за медикаменти в амбулаторната практика
понижаване на цените на медикаментите и увеличение на бюджета за опазване на здравето, защото обществените разноски за опазване на здравето в България към момента са ниски спрямо множеството страни от Европейски Съюз - 4% от Брутният вътрешен продукт през 2019 година при приблизително за Европейски Съюз 6%.
През 2018 година всяко пето домакинство е направило заплащания от джоба си, които надвишават с най-малко 40% потенциала му за опазване на здравето. Катастрофалните разноски за опазване на здравето може да значат, че това домакинство не може да си разреши да посреща други съществени потребности като храна, жилище и електричество, се отбелязва в отчета.
Основно българите дават от джоба си за медикаменти в извънболничната сфера, този тип разноски засягат най-вече по-бедните семейства, възрастните хора и хората, живеещи в селските региони и се усилват с течение на времето, отбелязва отчетът.
Въпреки че България е постигнала прогрес в някои области, заплащанията от джоба съставляват 39% от разноските за опазване на здравето през 2019 година, надалеч над междинното за Европейския съюз (21%), се споделя в отчета.
" Силната взаимозависимост на България от заплащания от джоба за опазване на здравето е предизвикателство за универсалното здравно покритие - концепцията, че всеки би трябвало да може да употребява качествени здравни услуги, без да изпитва финансови усложнения ", разяснява ръководителят на офиса на СЗО в Барселона Танаш Еветовиц. Той прибавя, че отчетът предлага да се подсигурява, че Националната здравноосигурителна каса покрива цялото население и прави изключения за хора, които не могат да си разрешат да заплащат или доплащат за медикаменти и други здравни услуги.
По думите на Антония Димова, декан на Факултета по публично здраве в Медицински университет във Варна, която е водещ създател на отчета, България е подхванала съответни стъпки за възстановяване на достъпа до опазване на здравето, само че остават обилни пропуски в здравното покритие, изключително за семействата с ниски приходи.
Близо 15% от популацията не е обезпечено и има достъп единствено до няколко обществено финансирани здравни услуги. Само тези, които заплащат здравноосигурителни вноски, имат достъп до изгодите от обезпечаването посредством НЗОК. Правителството заплаща вноски единствено за хора, които живеят в последна беднотия. В същото време доста хора с ниски приходи са длъжни да заплащат вноски, а не могат да си го разрешат.
Доплащанията са изключително тежки за рецептите в амбулаторната процедура, няма изключения от доплащането за доста медикаменти и няма общ таван на доплащанията. Това е изключително нездравословно, тъй като хората би трябвало да заплащат част от цената на лекуването в България посредством процентно доплащане, а цените на медикаментите са високи спрямо други страни от Европейски Съюз.
За възстановяване на достъпа до опазване на здравето и финансова отбрана политиките би трябвало да се съсредоточат върху намирането на способи НЗОК да обхване цялото население, се акцентира в отчета. Добавя се, че ограничение на достъпа до здравни грижи на хора, които не могат да си разрешат да заплащат здравноосигурителни вноски, подкопава напредъка към универсално здравно покритие.
Препоръките в отчета за справяне с това включват:
гарантиране, че НЗОК покрива хората, живеещи под прага на бедността, които нямат право на обществено подпомагане;
освобождение на по-бедните семейства и хора с хронични болести от доплащане за медикаменти в амбулаторната практика
понижаване на цените на медикаментите и увеличение на бюджета за опазване на здравето, защото обществените разноски за опазване на здравето в България към момента са ниски спрямо множеството страни от Европейски Съюз - 4% от Брутният вътрешен продукт през 2019 година при приблизително за Европейски Съюз 6%.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ