Никой няма да оправи България вместо нас
България е невидима и това е главният ѝ проблем. Какви ли не древности и кирилици активизираме, единствено и единствено да си придадем действителност, само че нещо все не става! Сега обаче това може да се промени, написа Ивайло Дичев за " Дойче Веле България ".
Сред най-мъчителните ми прекарвания в учебно заведение бяха часовете, отдадени на Априлското въстание. В тях ни караха да се гордеем с това какъв брой хора били изклани от османците и по какъв начин това разчувствало Великите сили. Не са ли се били героичен нашите, какво все тия премеждия - възмущаваше се детинският ми национализъм, за нас ли сме го правили или за някаква аудитория? Вярно, че след събитията нашите емисари са ходили по Европа да изясняват какъв брой сме кротки и по какъв начин са ни клали неоснователно, с цел да издействат поддръжка на зараждащата се българска страна - такава е била политиката. Но и до през днешния ден из подбалканските исторически възстановки ще чуете подложен дикторски глас, който изяснява, че задачата на въстанието да притегли вниманието на света е било реализирано. Т.е. горди сме, че сме били видяни.
Сега всички ще вперят взор в нас
Досещате се, че ще приказвам за председателството - един тип Шипченска епопея на българската свяст. Всички ще вперят взор в нас, покачени на " този връх висок е " и значи би трябвало незабавно да потвърдим, че съществуваме. Да оправим плочките, да насадим измежду декември теменужки.
За жал няма народен роман, няма сериозна тактика за измислянето му. Представяме се главно в Балкантуристския род на туристическа дестинация. Културната стратегия е на правилото по малко от всичко. За дребните ракии не знам какво взеха решение - 50 или 20 грама. Много фенове видяха, че рекламният клип е подвеждащ, тъй като дивата природа през днешния ден е зложелател на локалните общности, а безлюдни плажове има единствено през зимата. Сюжетът в резюме гласи: елате тук, ще забиете хубаво маце. Значи туристът-младеж среща прелестна госпожица, с която се разхождат из (почти несъществуващата вече) дива природа, хвалят (отдавна изчезналото) българско гостолюбие и минават през лист (вероятно заложени по проект) клишета на българската еднаквост: от кирилицата и противоположните знаци с глава за " да " и " не ", до последното, пристигнало от Силвестър Сталоун, за бързия ни интернет.
Не желая да влизам в жанра " разбор на рекламни артикули ", обичан на българския консуматор - в случай че рекламата работи, значи е добра, а това ще покаже кривата на " продажбите ". Въпросът е в това по какъв начин желаеме да ни признаят чужденците: като съвременни хора или като нестинари, кукери, коняри; на една серия от фотоси дори имаше лешояди, които развеселиха Facebook. Съществуваме значи не тъй като вършим нещо, а тъй като имаме разнообразни етнографски и естествени особености. Начело на туземците - мъдра и постоянна власт, правилен съдружник на ЕНП.
Ще си разреша един сериозен образец. Балканската тематика сякаш беше изведена като приоритет на нашето председателство, а не я виждам на никое място в рекламната тактика - не виждам албанци и сърби, турски гювеч и румънска мамалига, актьори от Белград и Скопие. Искаме да интегрираме района в Европейски Съюз, а се боим да го представим през неговото културно единение. Е, сещате се за какво.
Но сцената на председателството няма да послужи единствено за реклама на властта. С началото му към този момент се активизираха протестните дейности на жителите: демонстрации за опазването на Пирин, митинги в Българска академия на науките и СУ, където едните окачиха черни флагове, другите заплашиха, че ще опаковат по христо-явашевски постройката на Ректората в черно. Офшорната компания на концесионера още не се е разкрила, само че част от желаните милиони на университетските институции бяха получени. Готвят се и митинги за поддръжка на Истанбулската спогодба, избор на съмнение от опозицията, про- и анти-фашистки маршове към ген. Луков, " пушене " на служители на реда, конференция на притиснати от властта издатели… Всеки неуспех на властта - като да вземем за пример серията от убийства - тези дни ще отеква доста по-силно.
Както сподели политологът Първан Симеонов, жителите у нас имат повече доверие на Европа, в сравнение с личната си страна. Те явно имат вяра, че в случай че види тъгите ни тук, Европа ще се разчувства и - както преди време Дядо Иван - ще скокне да ни помогне. Но когато видят, че Юнкер се прегръща с Борисов като че ли всичко е наред, изпадат в черна меланхолия и се затварят в интернетстките си ехо-стаи. Разбира се, че Съюзът насочва процесите в България, без него работата щеше да е напълно зле; само че да чакаме той да накаже неприятните е митология. Даже еврофондовете на Унгария няма по какъв начин да спре, камо ли да проверява мошеническите нашенски медии.
Основният ни проблем
И въпреки всичко: сцената на председателството ще изиграе значима роля за разбуждането на българското гражданско общество. Защото главният ни проблем е, че сме невидими. Какви ли не гордости, древности и кирилици активизираме, единствено и единствено да си придадем действителност, само че нещо все не става!
Спомнете си комунизма. Защо в България съвсем нямаше дисиденти, а в Полша членовете на " Солидарност " удариха десетте милиона? Защото Полша още от 19-ти век е в центъра на европейското внимание, битките ѝ са известни на всички, интелигенцията ѝ приказва и написа в международните медии, самият папа, поляк по генезис, отиде там и целуна бетонната писта на летище " Варшава ". В първия миг, в който погледите на " огромните " се обърнаха към България, жителите започнаха да се разсънват. Спомнете си по какъв начин закуската на Митеран засилва Клуба за публичност и преустрояване. Или пък по какъв начин Световният екологичен конгрес в София роди акциите на Екогласност. Така ще е и в този момент: напорът на камери и микрофони ще засилва процесите в обществото. Не, не става дума за директна интервенция на някакви велики сили в нашите каузи, а за световния взор, който дава кураж на жителите - внушава чувството, че някой ги вижда, че някой помни напъните им. Но да си оправим страната остава наша работа.
Редактор: Деница Райкова
Сред най-мъчителните ми прекарвания в учебно заведение бяха часовете, отдадени на Априлското въстание. В тях ни караха да се гордеем с това какъв брой хора били изклани от османците и по какъв начин това разчувствало Великите сили. Не са ли се били героичен нашите, какво все тия премеждия - възмущаваше се детинският ми национализъм, за нас ли сме го правили или за някаква аудитория? Вярно, че след събитията нашите емисари са ходили по Европа да изясняват какъв брой сме кротки и по какъв начин са ни клали неоснователно, с цел да издействат поддръжка на зараждащата се българска страна - такава е била политиката. Но и до през днешния ден из подбалканските исторически възстановки ще чуете подложен дикторски глас, който изяснява, че задачата на въстанието да притегли вниманието на света е било реализирано. Т.е. горди сме, че сме били видяни.
Сега всички ще вперят взор в нас
Досещате се, че ще приказвам за председателството - един тип Шипченска епопея на българската свяст. Всички ще вперят взор в нас, покачени на " този връх висок е " и значи би трябвало незабавно да потвърдим, че съществуваме. Да оправим плочките, да насадим измежду декември теменужки.
За жал няма народен роман, няма сериозна тактика за измислянето му. Представяме се главно в Балкантуристския род на туристическа дестинация. Културната стратегия е на правилото по малко от всичко. За дребните ракии не знам какво взеха решение - 50 или 20 грама. Много фенове видяха, че рекламният клип е подвеждащ, тъй като дивата природа през днешния ден е зложелател на локалните общности, а безлюдни плажове има единствено през зимата. Сюжетът в резюме гласи: елате тук, ще забиете хубаво маце. Значи туристът-младеж среща прелестна госпожица, с която се разхождат из (почти несъществуващата вече) дива природа, хвалят (отдавна изчезналото) българско гостолюбие и минават през лист (вероятно заложени по проект) клишета на българската еднаквост: от кирилицата и противоположните знаци с глава за " да " и " не ", до последното, пристигнало от Силвестър Сталоун, за бързия ни интернет.
Не желая да влизам в жанра " разбор на рекламни артикули ", обичан на българския консуматор - в случай че рекламата работи, значи е добра, а това ще покаже кривата на " продажбите ". Въпросът е в това по какъв начин желаеме да ни признаят чужденците: като съвременни хора или като нестинари, кукери, коняри; на една серия от фотоси дори имаше лешояди, които развеселиха Facebook. Съществуваме значи не тъй като вършим нещо, а тъй като имаме разнообразни етнографски и естествени особености. Начело на туземците - мъдра и постоянна власт, правилен съдружник на ЕНП.
Ще си разреша един сериозен образец. Балканската тематика сякаш беше изведена като приоритет на нашето председателство, а не я виждам на никое място в рекламната тактика - не виждам албанци и сърби, турски гювеч и румънска мамалига, актьори от Белград и Скопие. Искаме да интегрираме района в Европейски Съюз, а се боим да го представим през неговото културно единение. Е, сещате се за какво.
Но сцената на председателството няма да послужи единствено за реклама на властта. С началото му към този момент се активизираха протестните дейности на жителите: демонстрации за опазването на Пирин, митинги в Българска академия на науките и СУ, където едните окачиха черни флагове, другите заплашиха, че ще опаковат по христо-явашевски постройката на Ректората в черно. Офшорната компания на концесионера още не се е разкрила, само че част от желаните милиони на университетските институции бяха получени. Готвят се и митинги за поддръжка на Истанбулската спогодба, избор на съмнение от опозицията, про- и анти-фашистки маршове към ген. Луков, " пушене " на служители на реда, конференция на притиснати от властта издатели… Всеки неуспех на властта - като да вземем за пример серията от убийства - тези дни ще отеква доста по-силно.
Както сподели политологът Първан Симеонов, жителите у нас имат повече доверие на Европа, в сравнение с личната си страна. Те явно имат вяра, че в случай че види тъгите ни тук, Европа ще се разчувства и - както преди време Дядо Иван - ще скокне да ни помогне. Но когато видят, че Юнкер се прегръща с Борисов като че ли всичко е наред, изпадат в черна меланхолия и се затварят в интернетстките си ехо-стаи. Разбира се, че Съюзът насочва процесите в България, без него работата щеше да е напълно зле; само че да чакаме той да накаже неприятните е митология. Даже еврофондовете на Унгария няма по какъв начин да спре, камо ли да проверява мошеническите нашенски медии.
Основният ни проблем
И въпреки всичко: сцената на председателството ще изиграе значима роля за разбуждането на българското гражданско общество. Защото главният ни проблем е, че сме невидими. Какви ли не гордости, древности и кирилици активизираме, единствено и единствено да си придадем действителност, само че нещо все не става!
Спомнете си комунизма. Защо в България съвсем нямаше дисиденти, а в Полша членовете на " Солидарност " удариха десетте милиона? Защото Полша още от 19-ти век е в центъра на европейското внимание, битките ѝ са известни на всички, интелигенцията ѝ приказва и написа в международните медии, самият папа, поляк по генезис, отиде там и целуна бетонната писта на летище " Варшава ". В първия миг, в който погледите на " огромните " се обърнаха към България, жителите започнаха да се разсънват. Спомнете си по какъв начин закуската на Митеран засилва Клуба за публичност и преустрояване. Или пък по какъв начин Световният екологичен конгрес в София роди акциите на Екогласност. Така ще е и в този момент: напорът на камери и микрофони ще засилва процесите в обществото. Не, не става дума за директна интервенция на някакви велики сили в нашите каузи, а за световния взор, който дава кураж на жителите - внушава чувството, че някой ги вижда, че някой помни напъните им. Но да си оправим страната остава наша работа.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ