>България Днес Петромир Емилов. Откриваме 26-годишния мъж в Южния парк,

> България Днес " Петромир Емилов. Откриваме 26-годишния мъж в Южния парк, където синеокият юноша заговаря столичани с молба за работа. Колкото и хора да се бъркат за стотинки, той не ги приема. Моли да му бъде обезпечена работа и той самичък да изкарва прехраната си.

" Живея в център за краткотрайно настаняване в София. Там има хора с душевен проблеми и е доста тежко. Крадат ми храната от шкафчето, атакуват ме. Затова дремя в една бензиностанция в квартал " Лозенец ", окъпвам се в хотел до " Руски монумент ", където познавам рецепционистката и ме пуска против 3 лева, а денем съм по паркове и диря работа. Оцелявам някак, само че е доста мъчно ", споделя Петромир.

Преди години кола опустошава мъжа на пешеходна пътека и надробява левия му крайник. Следват голям брой интервенции, забити пирони в крайници и постепенно възобновяване.

" Заради това не желаят да ме вземат на работа. За последно пробвах в автомивка и отново ме отрязаха поради 13-те % неработоспособност. Чувствам се в невъзможност ", подвига плещи Емилов.

Той е родом от монтанското село Брусарци. Целия си живот е прекарал в обществени домове във Враца, Роман и София. Още като бебе родителите му го изоставили.

" Те бяха алкохолици, след това го разбрах. Срещнах ги по-късно, познах ги и се пробвах да ги заговоря. Каква майка и татко сме ти - ми дадоха отговор. Казах им да са живи и здрави и повече не съм ги търсил ", споделя още мъжът, който е облечен с тениска и къси гащи, подарени му от инцидентно минаващ мъж преди броени дни.

Петромир няма проблем с общуването - приказлив е и пробва да откри своето място под слънцето. Не е нападателен и не е типичният бедняк. Мечтае единствено за работа, дом и положително момиче, с което да се събере.

Петромир има телефон, само че няма сим карта, тъй като живеещи в центъра я счупили. Няма нито компютър, нито преносим компютър, а връзката с него е извънредно сложна. Всички близки и родственици са се отдръпнали от него през годините и никой не му подава ръка.

" Затова желая работа, а не подаяния. Мога да работя всичко. Взимам ли заплата, ще имам и дом, а след това и другарка мога да си намеря и да основа семейство. Моля ви, не ме отритвайте ", споделя сиракът с живи родители.