Природните бедствия тайфун, ураган и циклон – каква е разликата?
Българите сме късметлии с естествения климат в нашата географска широчина, тъй като естествени бедствия като тайфун, вихър и циклон ни звучат като нещо от новините. Разбира се има и част от нас, които са живели и живеят в Азия и Америка, където тези страшилища се следят най-често. Каква обаче е разликата сред тях?
Ураганите, циклоните и тайфуните са едно и също метеорологично събитие. Учените просто назовават тези стихии с разнообразни имена, според от това къде се случват, написа „ Нешънъл Джиографик„. В Атлантическия океан и северната част на Тихия океан, бурите се назовават „ урагани “ на карибския господ на злото – „ Ураган “.
В северозападната част на Тихия океан същите тези стихии се назовават „ тайфуни “. В югоизточната част на Индийския океан и в югозападната част на Тихия океан, те са „ тежки тропически циклони “.
В северната част на Индийския океан, името е „ тежки циклонни стихии “. В югозападната част на Индийския океан е са просто „ тропически циклони “.
За да бъде класифицирана като ураган, вихър или циклон, една стихия би трябвало да доближи скорост напразно най-малко 119 км/ч. Ако вихър доближи скорост напразно от 179 км/ч, той става „ мощен вихър “. Ако ураган удари с ветрове със скорост от 214 км/ч, той се трансформира в „ супертайфун “.
Различни сезони
Докато в атлантическия океан сезонът на ураганите е от 1 юни до 30 ноември, тайфуните и циклоните следват малко по-различни граници.
В североизточната част на Тихия океан, формалния сезон е от 15 май до 30 ноември. В северозападната част на Тихия океан, тайфуните са най-често събитие от края на юни до декември. А в северната част на Индийския океан сезонът на циклоните е от април до декември.
Както и да изберете да ги наричате, тези чудовищни стихии са мощни естествени феномени с потенциал да нанесат съществени провали.
Според Националния център по ураганите на Националната администрация за океаните и атмосферата на Съединени американски щати (NOAA) окото на междинния вихър, центъра на бурята, където налягането е минимум, а температурите най-високи, се простира на повърхност от 48 км, само че някои нарастват до 200 км.
