Синдикати алармират за масово неуважение към работното и личното време на работещите
Българите са най-неудовлетворени от работното си време и салдото сред лучно и служебно време спрямо другите народи в Европейски Съюз.
Това стана ясно от думите на откривателя Виолета иванова от КНСБ, представена от БНР.
41% от служащите в България считат, че работното им време не подхожда на фамилните и обществените им задължения, сочи европейско изследване. Това подрежда страната ни преди всичко по този индикатор, разгласи Иванова от КНСБ. Средно за Европейския съюз този дял е към 22% и това най-много се дължи на обстоятелството, че в България не са по този начин необятно публикувани всички атипични форми на претовареност, на използване, както към този момент говорихме, на другите видове режими, които законодателството разрешава.
Днес КНСБ и фондация " Фридрих Еберт " проведоха полемика на тематика работно време, на която бяха дебатирани няколко аспекта на тематиката. Целта е на форума да бъдат разисквани измененията в Кодекса на труда, с които да се лимитират злоупотребите с изключителното работно време и сумираното му пресмятане. Дискутирани бяха опциите за полагане на ексклузивен труд съгласно законовите правила. Във връзка със съчетаването на професионалния и персоналния живот ще бъдат разисквани опциите, които дават обособени форми на организацията на работното време – отпуските и почивките.
От КНСБ упорстват също за промени в Кодекса на труда по отношение на по този начин наречения " наставнически отпуск ". Синдикалистите желаят неплатеният отпуск в размер на шест месеца за развъждане на дете да се поставя на всеки от родителите до 10-годишна възраст на детето, а не до осем, както е в този момент.
" В центъра на вниманието ни е това, че стартира едно всеобщо пренебрежение към работното време и към свободното време на служащите и чиновниците. И това е резултат от неналичието на работна ръка. Като няма кой да работи, този, който е нает, ще работи двойно повече, тъй като другояче няма по какъв начин. Затова крайъгълният камък на нашите полемики и разногласия е това сумирано отчитане на работното време – един режим, през който може да се поставя ексклузивен труд, да се работи събота и неделя, и през който се ощетява индивидът и неговото свободно време. Масово прибягват към подобен метод, още по-лошо, че той влезе в Закона за държавния чиновник без никакво съображение. Нарушенията по здравословни и безвредни условия на труд са най-големият брой установени нарушавания ", каза пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов и добави:
" В нашето законодателство от години наред поносим отклонения от стандартите на Международната организация на труда и от стандартите от една инструкция на Европейския съвет за работното време. И те са все в посока сумираното отчитане, което би трябвало да бъде в непрекъсваеми производства ", сподели Христов.
Извънредният труд за един служащ да се увеличи от 150 на 300 часа годишно разисква работна група за промени в Кодекса на труда в общественото министерство. Синдикалистите настояха това нарастване на изключителния труд да стане единствено посредством групово трудово договаряне на отраслово и браншово ниво.
" В момента в българския Кодекс на труда изключителният труд не може да надвишава повече от 150 часа, като 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през един календарен месец, 6 часа дневен или 4 часа нощен през една календарна седмица и 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през два поредни работни дни ", обясниха още от КНСБ. В редица сфери – като търговия, ресторантьорство и превоз – не се съблюдават рестриктивните мерки за работното време.
Това стана ясно от думите на откривателя Виолета иванова от КНСБ, представена от БНР.
41% от служащите в България считат, че работното им време не подхожда на фамилните и обществените им задължения, сочи европейско изследване. Това подрежда страната ни преди всичко по този индикатор, разгласи Иванова от КНСБ. Средно за Европейския съюз този дял е към 22% и това най-много се дължи на обстоятелството, че в България не са по този начин необятно публикувани всички атипични форми на претовареност, на използване, както към този момент говорихме, на другите видове режими, които законодателството разрешава.
Днес КНСБ и фондация " Фридрих Еберт " проведоха полемика на тематика работно време, на която бяха дебатирани няколко аспекта на тематиката. Целта е на форума да бъдат разисквани измененията в Кодекса на труда, с които да се лимитират злоупотребите с изключителното работно време и сумираното му пресмятане. Дискутирани бяха опциите за полагане на ексклузивен труд съгласно законовите правила. Във връзка със съчетаването на професионалния и персоналния живот ще бъдат разисквани опциите, които дават обособени форми на организацията на работното време – отпуските и почивките.
От КНСБ упорстват също за промени в Кодекса на труда по отношение на по този начин наречения " наставнически отпуск ". Синдикалистите желаят неплатеният отпуск в размер на шест месеца за развъждане на дете да се поставя на всеки от родителите до 10-годишна възраст на детето, а не до осем, както е в този момент.
" В центъра на вниманието ни е това, че стартира едно всеобщо пренебрежение към работното време и към свободното време на служащите и чиновниците. И това е резултат от неналичието на работна ръка. Като няма кой да работи, този, който е нает, ще работи двойно повече, тъй като другояче няма по какъв начин. Затова крайъгълният камък на нашите полемики и разногласия е това сумирано отчитане на работното време – един режим, през който може да се поставя ексклузивен труд, да се работи събота и неделя, и през който се ощетява индивидът и неговото свободно време. Масово прибягват към подобен метод, още по-лошо, че той влезе в Закона за държавния чиновник без никакво съображение. Нарушенията по здравословни и безвредни условия на труд са най-големият брой установени нарушавания ", каза пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов и добави:
" В нашето законодателство от години наред поносим отклонения от стандартите на Международната организация на труда и от стандартите от една инструкция на Европейския съвет за работното време. И те са все в посока сумираното отчитане, което би трябвало да бъде в непрекъсваеми производства ", сподели Христов.
Извънредният труд за един служащ да се увеличи от 150 на 300 часа годишно разисква работна група за промени в Кодекса на труда в общественото министерство. Синдикалистите настояха това нарастване на изключителния труд да стане единствено посредством групово трудово договаряне на отраслово и браншово ниво.
" В момента в българския Кодекс на труда изключителният труд не може да надвишава повече от 150 часа, като 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през един календарен месец, 6 часа дневен или 4 часа нощен през една календарна седмица и 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през два поредни работни дни ", обясниха още от КНСБ. В редица сфери – като търговия, ресторантьорство и превоз – не се съблюдават рестриктивните мерки за работното време.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ